Мария-Летиция Евгения Катерина Аделаида Бонапарт (; Мари Летиция Южени Катерин Аделаид; * 20 ноември 1866, Париж, Втора френска империя; † 25 октомври 1926, Монкалиери, Кралство Италия) е френска принцеса от династията Бонапарт. Като съпруга на принц Амадей Савойски, херцог на Аоста и бивш крал на Испания, тя носи титлата „херцогиня на Аоста“. Амадей е неин вуйчо, а бракът им привлича значително политическо внимание. Съюзът между двата рода се възприема като опит за възраждане на бонапартистките надежди за възстановяване на влиянието, което династията е имала във Франция по времето на Наполеон III.
Мария-Летиция е възприемана от съвременниците си като ярка, бунтарска и нетипична за строгите норми на Савойския двор. Описвана е като любопитна, весела и жизнерадостна личност, която често нарушава установените правила и протокол. Интересът ѝ към техническите нововъведения на епохата е силно изразен: тя проявява истински ентусиазъм към ранните автомобилни състезания и дори става покровителка на някои от тях. Тази страст към модерността допринася за репутацията ѝ на една от най-нестандартните и независими жени в европейските аристократични среди в края на XIX и началото на XX век.
Произход
Бащата на Мария Летиция, Наполеон‑Жозеф Шарл Пол Бонапарт (* 1822, † 1891), е племенник на император Наполеон I като син на неговия брат Жером Бонапарт, крал на Вестфалия. Така Мария-Летиция принадлежи пряко към императорския клон на рода Бонапарт. Майка ѝ Мария Клотилда Савойска (* 1843, † 1911) е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил II, което прави Мария Летиция племенница на Умберто I, крал на Италия, и на Мария Пия Савойска, кралица на Португалия.
Принцесата има двама братя:Walker, Christopher (1980). Armenia: A Survival of a Nation, Chapter 3. Librairie Au Service de la Culture. с. 75
Виктор (* 1862, † 1926), принц Наполеон, 3-ти принц Монфор, съпруг на принцеса Клементина Белгийска Луи Жозеф Жером (* 1864, † 1932), принц Наполеон, лейтенант-генерал на Имперската руска армия, губернатор на провинция Ереван, неженен Има и един природен брат и една природена сестра от извънбрачна връзка на баща си.
Семейство и ранен живот
Мария-Летиция е родена в Пале Роял в Париж на 20 ноември 1866 г., в последните години на Втората френска империя.Vizetelly, Ernest Alfred (1907). The Court of the Tuileries, 1852–1870: Its Organization, Chief Personages, Splendour, Frivolity, and Downfall. London: William Clowes and Sons, Limited, с. 226 Детството ѝ преминава между Париж, Рим и различни части на Италия заедно с братята ѝ. След падането на империята през 1870 г. семейството се установява в голямо имение край Женевското езеро, където тя прекарва голяма част от младостта си.Remsen Whitehouse, Henry (1897). The Sacrifice of a Throne: Being an Account of the Life of Amadeus, Duke of Aosta, sometime King of Spain. New York: Bonnel, Silver, and Co., с. 313
Брак на родителите ѝ Бракът на родителите ѝ е непопулярен и в двете страни, тъй като италианците възприемат съюза като мезалиансVizetelly, с. 225–226 – дъщерята на техния крал е омъжена за непопулярен представител на Бонапартите. От френска страна Наполеон‑Жозеф също не се ползва с добро име заради многобройните си любовни афери преди и по време на брака. Официалното посрещане на двойката в Париж на 4 февруари е хладно: хората проявяват уважение към принцесата от Сардиния, но открито демонстрират неприязън към съпруга ѝ.Vizetelly, с. 225
От друга страна майка ѝ Мария Клотилда запазва обществените симпатии – възприемана е като затворена, благотворителна, дълбоко религиозна жена, попаднала в нещастен брак. След смъртта на баща ѝ Виктор Емануил II през 1878 г. Мария Клотилда се завръща в Торино без съпруга си. Мария-Летиция живее основно с майка си в замъка в Монкалиери, докато братята ѝ остават при баща си.Remsen Whitehouse, с. 313–314 В Италия Мария Клотилда постепенно се оттегля от обществения живот, посвещавайки се на религия и благотворителност. Поради тази силна религиозна среда Мария-Летиция израства в почти манастирска атмосфера."The Bonaparte Marriage". New York Times. 26 December 1886. Много различна от религиозната си майка, от ранна възраст Мария-Летиция се противопоставя на правилата, наложени от нея, изтърпявайки дните си в „тъмния Монкалиери“ в покрайнините на Торино – замък с вид на казарма, който майка ѝ е превърнала в нещо като духовно убежище.
Ухажори
Мария-Летиция в края на тийнейджърските си години е описвана от съвременниците като красива и „истинска Бонапарт“, напомняща по външен вид на някои от сестрите на Наполеон I, смятани за особено привлекателни за времето си."Count of Salemi Atones For Escapades By War Heroism", The Washington Post, 11 January 1918
Във Флоренция тя се запознава с първия си братовчед, принц Емануил Филиберт Савойски, за когото почти се омъжва, но плановете се променят и бракът не се осъществява.
Принц Амадей Савойски, бивш крал на Испания и неин вуйчо, силно се привързва към нея по време на посещенията си в Италия. През 1888 г. тя приема предложението му за брак. Според един източник Амадей изпитва дълбока любов към племенницата си, докато решението на Мария-Летиция се тълкува като стремеж към по-голяма лична независимост и освобождаване от строгия контрол на майка ѝ."To Stop Consanguineous Marriages". New York Times. 14 September 1902
В навечерието на сватбата тя получава множество ценни подаръци: от императрица Евгения, вдовицата на Наполеон III – няколко прочути семейни бижута, а от тримата синове на Амадей – огърлица от седем реда перли, оценена на 60 000 долара."French Midsummer Talk". The New York Times. 15 July 1888
Двойката планира да сключи брак в Торино, с надеждата градът да се превърне в „блестящ център на привличане в Италия“.
Повод за скандал Обявяването на брака между Мария-Летиция и Амадей предизвиква сериозен скандал в италианския двор. Причините са две: значителната възрастова разлика от 23 години и фактът, че Амадей е неин вуйчо. Въпреки силното неодобрение по-късно същата година двойката получава необходимото папско разрешение, което позволява бракът да бъде сключен. Проблемът с кръвното родство обаче остава чувствителен въпрос. Именно подобни случаи в европейските кралски домове подтикват папа Лъв XIII през 1902 г. да обяви, че повече няма да се издават разрешения за бракове между толкова близки родственици.
Сватба
Сватбата на Мария-Летиция и Амадей се състои на 11 септември 1888 г. в Кралския дворец в Торино."In the Palace at Turin". The New York Times. 12 September 1888 Церемонията е водена от архиепископа на Торино, кардинал Гаетано Алимонда, който предварително пътува до Рим, за да получи официалното разрешение за брака. Сред присъстващите са множество представители на династиите Бонапарт и Савоя, включително кралица Мария Пия от Португалия, сестра на Амадей и вуйна на Мария-Летиция.
Мария-Летиция е втората съпруга на Амадей, чиято първа жена, Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна, умира през 1876 г. Значителната възрастова разлика между младоженците означава, че Мария-Летиция е само с три години по-голяма от най-големия син на Амадей.
Това е първият брак на Бонапарт с член на управляваща европейска династия след 1859 г. Като първо значимо събитие, свързано с Бонапартите след падането на Втората френска империя, сватбата предизвиква голям медиен интерес. Пресата обсъжда възможността бракът да укрепи бонапартистките позиции във Франция. Според една публикация, при евентуален плебисцит „един Бонапарт би получил поне два милиона гласа“ – оценка, свързвана с носталгията към управлението на Наполеон I и по-близкото време на Наполеон III."French Talk of the Day". The New York Times. Paris, France. 10 June 1888
След сватбата двойката живее в Торино.Remsen Whitehouse, с. 314 Те имат един син: принц Умберто, граф на Салеми (1889 – 1918), който умира от испански грип по време на Първата световна война.
Мария-Летиция овдовдовява след по-малко от две години брак: Амадей умира на 18 януари 1890 г. Очарователна и весела жена, съвременните на нея журналисти я определят като „безскрупулна и нестандартна“ заради това, че е председателствала Националния комитет за граждански права на жените, „за голямо отчаяние на майка ѝ“. Тя е била обект и на множество фотографски портрети, много от които са направени от граф Джузепе Примоли, учен и колекционер, свързан със семейство Бонапарт, и фотографски ентусиаст, документирал италианския и парижкия живот между края на XIX и началото на XX век. Бунтовната Мария Летиция е страстна почитателка на технологичните иновации на времето си, гледа автомобилни състезания и дори е покровителка на пистите, предлагайки на победителите Купа „Салеми“ в чест на загиналия си син.
Връзка с италианския двор
Връзката на Мария-Летиция и сина ѝ Умберто с италианския двор остава напрегната и дистанцирана. До 1902 г. двамата се появяват рядко на официални събития, а за разлика от другите членове на Савойската династия не се разпространяват техни изображения. Това поражда множество слухове за здравето на Умберто, включително твърдения, че е „психически болен“ или „деформиран“."Royal Marriages and the Vatican", The Washington Post, 17 August 1902 В по-късните години той започва да се появява по-често в пресата, което опровергава тези спекулации.
Първата съпруга на Амадей, Мария Виктория дал Поцо дела Чистерна, оставя огромното си състояние на него и тримата им сина. След смъртта на Амадей това означава, че цялото му имущество преминава към децата от първия брак, оставяйки Мария-Летиция и Умберто почти без средства. Те стават зависими от издръжката, предоставяна от Италианската корона. Тази зависимост по-късно създава напрежение, тъй като Умберто често влиза в конфликт с братовчед си Виктор Емануил III, тогавашен крал на Италия.
През 1911 г. Умберто извършва поредица от провинения и шеги, които разгневяват краля. В резултат той е затворен в замъка в Монкалиери. Малко преди това е изключен от Военноморската академия в Ливорно за „непоправимо поведение“ и за ухажване на млади жени в града. Разтревожена от строгостта на наказанието, Мария-Летиция пише на кралица Елена, молейки я да се застъпи за сина ѝ. Кралят остава непреклонен, но все пак леко намалява наказанието, отчитайки скорошната смърт на принцеса Мария Клотилда, майката на Мария-Летиция."King Punishes His Cousin", The Washington Post, 16 July 1911
По време на Първата световна война Мария-Летиция преобразува замъка в Монкалиери във военен дом за възстановяване за военноинвалиди, посвещавайки се на множество проекти за гражданска помощ, подобно на това, което кралица Маргарита и кралица Елена са правили в залите на двореца Квиринал в Рим.
Смърт и наследство В 50-те си години Мария-Летиция поддържа открита и широко обсъждана връзка с Норберто Фишер, военен офицер, с около двадесет години по‑млад от нея. Връзката им предизвиква коментари в италианското общество, както заради възрастовата разлика, така и заради необичайно свободното ѝ поведение за член на Савойската династия и тази на Бонапарт. Двойката често присъства на пистите на любимите автомобилни състезания, което е любопитна страст за жена от нейното време. Първоначалната двойка никога не се крие от любопитните погледи на другите; те обичат да бъдат виждани публично и често правят дълги разходки из хълмовете на Торино. По-късно Фишер се жени за белгийската оперна певица Вина Бови, но остава важна фигура в живота на Мария-Летиция. Тя го посочва като единствен свой наследник в завещанието си, което потвърждава дълбоката им лична връзка и предизвиква нови коментари в пресата и двора.
Мария-Летиция умира на 25 октомври 1926 г. на 59 г. Погребана е в базиликата „Суперга“ в Торино.
Източници
Категория:Бонапарти Категория:Парижани