Цветана Стоянова Манова е българска историчка, етноложка и музейна деятелка.
Биография Родена е на 9 февруари 1946 година в Перник. Потомка е на българи бежанци от Егейска Македония. Завършва средното си образование в родния си град, а след това специалност „История“ в Софийския университет.
От 1969 до 2010 година работи в Регионалния исторически музей в Перник като главен уредник и завеждащ отдел „Етнография“. Изучава, съхранява и популяризира традиционната материална и духовна култура в Югозападна България. Авторка е на многобройни публикации в научни издания и на монографии. Родовата памет я насочва към събиране на спомени и етнографски материали за българските бежанци от Македония и техните съдби.
Монографии и албуми „Образци от бусинското грънчарство“ (1980) „Сурвакарски ликове от Пернишко“ (1981) „Български обредни маски“ (2000) „Сокове от корена“ (2012) „Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали“ (2014)
Отличия и награди В нейна чест е издаден сборникът „Етнология: национална, регионална и локална култура: сборник в чест на Цветана Манова“ (БАН, 2019).
Наградена е с юбилейния медал „100 години от Освобождението на България“ (1978) и медала „Климент Охридски“ на Министерството на културата (1980).
Почетна гражданка на Перник от 2021 година. За участието ѝ в инициативата и изработването на кандидатурата за вписване на обичая Сурва в Пернишко в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството, осъществено в 2015 година, е отличена с Наградата на Община Перник. Носителка е и на Първа награда в категорията „Етнографски запис“ от Международния фестивал на етноложкия филм в Белград, Сърбия (2009).
Бележки
Категория:Български етнографи Категория:Почетни граждани на Перник Категория:Родени в Перник