Калининският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Калининският фронт става на 19 октомври 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от части от дясното крило на Западния фронт (22-ра, 29-а, 30-а и 31-ва армии) на северозападното направление от Москва, действащ против немската група армии „Център“.

Командващи на фронта са: генерал-полковник Иван Степанович Конев (19 октомври 1941 – 26 август 1942); генерал-лейтенант, от 18 ноември 1942 генерал-полковник Максим Алексеевич Пуркаев (26 август 1942 – 25 април 1943) генерал-полковник, от 27 август 1943 армейски генерал Андрей Иванович Ерьоменко (25 април – 20 октомври 1943)

Участия в бойни действия през 1941 г.

Главната задача на Калининския фронт е да спре немското настъпление северозападно от Москва и да удържи град Калинин (Твер). Фронтът е сформиран в условията на фактическо разпадане на съветската отбрана по време на Вяземската операция. С първата си задача войските на фронта не се справят. В същия ден, когато е образуван фронта, немците овладяват град Калинин. След това в хода на продължаващата Калининска отбранителна операция съветските войски преустановяват немското настъпление северно от Калинин и няколко пъти безуспешно се опитват да овладеят града. Освен това те съумяват да нанесат поражение на вражеската групировка, вклинила се от Калинин към град Торжок, като не позволяват на немците да развият успех в това направление. Чак в края на октомври 1941 г. немското настъпление на Калининското направление е окончателно спряно.

Войските на Калининския фронт са едни от първите, които преминават в контранастъпление по време на общото контранастъпление на червената армия под Москва. На 5 декември 1941 г. две дивизии от 29-а армия на генерал-лейтенант Иван Иванович Масленников преминават по замръзналата река Волга западно от Калинин и се вклиняват на 1,5 km в разположението на войските на 9-а немска полева армия на генерал-полковник А. Щраус. На пладне същия ден четири дивизии от 31-ва армия на генерал-майор Василий Александрович Юшкевич нанасят удар от района югоизточно от Калинин в направление на Тургиново, освобождавайки в края на деня 15 населени пункта и се придвижват в дълбочина на 5 km. На 16 декември войските на фронта освобождават град Калинин в хода на Калининската настъпателна операция. За развитието на успеха на 22 декември 1941 г. в боя е въведена и 39-а армия, вклинена между 22-ра и 29-а армии. Към края на декември войските на фронта в сектора на 39-а армия пробиват отбраната на противника. В хода на боевете от 2 до 7 януари 1942 г. дясното крило на фронта излиза на брега на река Волга, централното крило пробива линията на отбраната, организирана по десния бряг на Волга и обкръжават град Ржев от запад и северозапад.

Участия в бойни действия през 1942 г. От 22 януари 1942 г. войските от дясното крило на фронта участват в провеждането на Торопецко-Холмската операция.

През лятото, есента и зимата на 1942 г. Калининския фронт участва в две стратегически настъпателни операции: първа Ржевско-Сичовска операция (30 юли – 1 октомври 1942 г.) и Втора Ржевско-Сичовска операция (25 ноември – 20 декември 1942 г.). Във взаимодействие със Западния фронт войските на Калининския фронт са били длъжни да разгромят немската 9-а армия и да ликвидират ржевско-сичовската групировка на противника, но и двете операции завършват неуспешно.

Едновременно с Втората Ржевско-Сичовска операция на 25 ноември войските на фронта започват на провеждат Великолукската операция, към 10 декември достигат до град Новосоколники и прерязват на два участъка жп линията, свързваща немската група армии „Север“ и „Център“. опитите на немското командване да деблокират обкръжената си групировка не се увенчава с успех и на 17 януари съветските войски освобождават град Велики Луки.

Участия в бойни действия през 1943 г. В Ржевско-Вяземската операция войските на фронта заедно с войските на Западния фронт се придвижват на 130 – 160 km и на 10 март 1943 г. освобождават град Бели. На 14 септември войските на фронта преминават в настъпление против духовщинско-демидовската групировка на противника. В течение на 4-ри дневни боеве немската отбрана е пробита, като на 19 септември е освободен град Духовшчина, на 21 септември – Демидов и на 29 септември – Рудня.

През октомври фронтът взема участие в настъплението на невелското направление, съкрушава отбраната на противника в триъгълника Невел, Новосоколники и Велики Луки и освобождаво град Невел.

На 20 октомври 1943 г. на основание на заповедта на Ставката на ВГК от 16 октомври 1943 г. Калининският фронт е преименуван на Първи Прибалтийски фронт

Съставни армии 20-а армия – генерал-майор Аркадий Николаевич Ермаков (22 юли – 20 август 1943); генерал-лейтенант Николайй Ерастович Берзарин (20 август – 9 септември 1943); генерал-майор Аркадий Николаевич Ермаков (9 – 15 септември 1943); генерал-лейтенант Антон Иванович Лопатин (15 септември – 15 октомври 1943) 22-ра армия – генерал-майор Владимир Иванович Вострухов (20 октомври 1941 – 19 март 1942); генерал-майор Василий Александрович Юшкевич (8 април – 16 декември 1942); генерал-майор Дмитрий Михайлович Селезньов (16 декември 1942 – 4 март 1943); генерал-майор, от 21 март 1943 генерал-лейтенант Василий Александрович Юшкевич (5 март – 21 април 1943) 29-а армия – генерал-лейтенант Иван Иванович Масленников (19 октомври – 11 декември 1941); генерал-майор Василий Иванович Швецов (11 декември 1941 – 8 септември 1942); генерал-майор Евгений Петрович Журавльов (8 септември 1942 – 31 януари 1943) 30-а армия – генерал-майор Василий Афанасиевич Хоменко (19 октомври – 1 ноември 1941); генерал-майор Дмитрий Данилович Лелюшенко (1 – ср. ноември 1941); генерал-майор, от 2 януари 1942 генерал-лейтенант Дмитрий Данилович Лелюшенко (ср. декември – 1 ноември 1942); генерал-майор, от 14 февруари 1943 генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (1 ноември 1942 – 16 април 1943) 31-ва армия – генерал-майор Василий Александрович Юшкевич (21 октомври 1941 – 19 март 1942); генерал-майор Владимир Иванович Вострухов (19 март – 14 април 1942); генерал-майор Василий Сергеевич Поленов (14 април – 22 юли 1942) 39-а армия – генерал-лейтенант Иван Иванович Масленников (22 декември 1941 – 11 юни 1942); генерал-лейтенант Иван Александрович Богданов (18 – 24 юли 1942); генерал-майор, от 30 януари 1943 генерал-лейтенант Александър Иванович Зигин (8 август 1942 – 8 септември 1943); генерал-лейтенант Николайй Ерастович Берзарин (8 септември – 20 октомври 1943) 41-ва армия – генерал-майор Герман Фьодорович Тарасов (16 май – 23 октомври 1942); генерал-майор Иван Методиевич Манагаров (24 декември 1942 – 21 март 1943) 43-та армия – генерал-лейтенант Константин Дмитриевич Голубьов (1 октомври 1942 – 20 октомври 1943) 58-а армия – генерал-майор Александър Иванович Зигин (25 юни – 8 август 1942) 3-та ударна армия – генерал-лейтенант Максим Алексеевич Пуркаев (22 януари – 26 август 1942); генерал-майор, от 30 януари 1943 генерал-лейтенант Кузма Никитович Галицки (18 септември 1942 – 10 октомври 1943) 4-та ударна армия – генерал-полковник Андрей Иванович Ерьоменко (22 януари – 11 февруари 1942); генерал-лейтенант Филип Иванович Голиков (11 февруари – 30 март 1942); генерал-майор, от 21 май 1942 генерал-лейтенант Владимир Василиевич Курасов (31 март 1942 – 9 април 1943); генерал-майор Дмитрий Михайлович Селезньов (9 април – 18 май 1943); генерал-майор, от 16 октомври 1943 генерал-лейтенант Василий Иванович Швецов (18 май – 20 октомври 1943) 10-а гвардейска армия – генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (16 април – 13 май 1943); генерал-лейтенант Кузма Петрович Трубников (22 май – 10 септември 1943); генерал-лейтенант Александър Василиевич Сухомлин (10 септември – 20 октомври 1943) 3-та въздушна армия – генерал-майор от авиацията, от 30 април 1943 генерал-лейтенант от авиацията Михаил Михайлович Громов (5 май 1942 – 26 май 1943); генерал-майор от авиацията, от 28 септември 1943 генерал-лейтенант от авиацията Николай Филипович Папивин (26 май – 20 октомври 1943)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове