Акѝле Лàуро (), псевдоним на Лауро Де Маринис (Lauro De Marinis; р. 11 юли 1990, Верона, Италия), е италиански певец и автор на песни, свързан с рок, хип-хоп и поп музиката.
Придобива широка популярност през 2019 г. с участието си в 69-ия фестивал на италианската песен в Санремо с песента Rolls Royce. През 2022 г. представлява Сан Марино на 66-ия песенен конкурс „Евровизия“ с песента Stripper.
Биография и кариера Роден в семейството на пулиезеца Никола де Маринис, университетски професор и магистрат от Върховния касационен съд, и венецианката Кристина Дзамбон, Лауро Де Маринис израства в римските квартали Серпентара и Вине Нуове. На четиринадесет години се премества в комуна заедно с по-големия си брат Федерико („Фет“), продуцент на хип-хоп колектива „Куарто Блоко“ (Quarto Blocco), благодарение на който у него се ражда страстта към музиката. Двамата се дистанцират от семейството, което се мести в друг град. Благодарение на брат си Лауро навлиза в света на ъндърграунд рапа, публикувайки първите микстейпове, и е забелязан от Маракеш, който го присъединява към лейбъла „Роча Мюзик“ (Roccia Music).
След началните албуми Achille Idol immortale (2014) и Dio c'è (2015) той основава собствената агенция No Face, чрез която издава албумите Ragazzi madre (2016), Pour l'amour (2018), белязани от засилено експериментиране, и 1969 (2019), ориентиран към рок и поп звучене. Популярността му нараства с участията във фестивала на италианската песен в Санремо и в песенния конкурс „Евровизия“. Паралелно с трите странични проекта – албумите 1969 - Rebirth (2019), 1990 (2020) и 1920 (2020), в сътрудничество с агенцията MK3, и албумите Lauro (2021) и Comuni mortali (2025), Лауро развива и предприемаческа дейност, включваща проекти в телевизията, киното, литературата, модата и визуалните и дигиталните изкуства.
Певецът поддържа през годините близки отношения с майка си, която е член на борда на холдинговото му дружество „Де Мартинис Груп“, докато отношенията му с баща му дълго време са конфликтни и впоследствие допълнително се влошават. Според вестник Il Sole 24 Ore икономическата стойност на изпълнителя, включително портфолиото от договори и оценката на марката, се изчислява на около 15 милиона евро.
Ранни години
2012: микстейпове Barabba Mixtape и Harvard Mixtape Лауро приема сценичния псевдоним „Акиле Лауро“ след включването си в музикалния кръг „Куарто Блоко“, като по собствените му думи изборът е продиктуван от честите асоциации с името на известния неаполитански корабособственик. През 2012 г. издава първия си микстейп Barabba Mixtape, създаден в сътрудничество с продуценти, свързани с „Куарто Блоко“, като Фриго, Капуто и Седато. Проектът е независим и е разпространен за безплатно сваляне, както и последвалият Harvard Mixtape, също продуциран за колектива.
2013-2014: Присъединяване към лейбъла „Роча Мюзик“ и албум Achille Idol immortale Лауро се утвърждава като водещ изпълнител в „Куарто Блоко“, като представители на римския ъндърграунд като DJ 3D и Нойз Наркос го подкрепят и насърчават присъединяването му към лейбъла „Роча Мюзик“, ръководен от Шабло и Маракеш. Това става през 2013 г., а още през февруари същата година е обявен дебютният му албум Achille Idol immortale („Ахил, бесмъртен идол“), издаден през февруари 2014 г. за безплатно сваляне. В проекта участват Маракеш, Нойз Наркос, Джемитец и Коец. Албумът се отличава от традиционния рап формат чрез включването на преработени евангелски стихове в края на всяка песен и чрез нетипично за хип-хопа звучене.
Успех
2015: миниалбум Young Crazy EP и албум Dio c'è През 2015 г., след добрия отзвук на албума Achille Idol Immortale и успеха на сингли като Real Royal Street Rap, лейбълът „Роча Мюзик“ засилва подкрепата си за Лауро. Той издава миниалбума си Young Crazy EP („Млад луд“), включващ шест песни, сред които и La Bella e la Bestia („Красавицата и Звярът“), по-късно аранжирана в успешна unplugged версия.
Вторият студиен албум на Лауро, Dio c’è („Има Бог“), е планиран за издаване на 26 май 2015 г., като корицата му е вдъхновена от тази на Young Crazy EP. Заглавието представлява поредна препратка към християнската тематика, характерна и за албума Achille Idol immortale. В албума участват утвърдени изпълнители, включително членове на „Куарто Блоко“.
2016-2017: No Face Agency и Ragazzi madre На 30 юни 2016 г. чрез профилите на „Роча Мюзик“ в социалните мрежи е съобщено, че Акиле Лауро напуска лейбъла на Маракеш и Шабло. Певецът впоследствие описва престоя си в „Роча Мюзик“ като положителен опит и го сравнява със случая на Сфера Ебаста, за когото колективът е бил отправна точка към независима кариера. Основната причина за напускането е желанието му да създаде собствен лейбъл – No Face Agency, основан заедно с продуцента DJ Pitch8, вече работил с него по песента Young King.
Новият лейбъл започва работа по Ragazzi madre („Самотни бащи“), третия студиен албум на певеца, издаден през ноември 2016 г. Първоначално замислен като микстейп на „Роча Мюзик“, албумът, който посвещава проектът бележи утвърждаването на партньорството между Лауро и продуцента Boss Doms и продължава да разглежда теми като търговията с наркотици. Корицата представя рентгенова снимка на Лауро с няколко кокаинови овули, а заглавието препраща към децата от бедните квартали, израснали и възпроизвеждащи същите социални модели. През октомври 2017 г. Лауро подписва договор със Сони Мюзик, а през ноември излиза албумът му Ragazzi madre – Anniversary, включващ осем бонус парчета.
Заедно с продуцента Едоардо Маноци (Boss Doms) той участва в изданието на телевизионното приключенско шоу Pechino Express през 2017 г. като двойка „композитори“, класирайки се на трето място, както е обявено във видеоклип, записан от майките им. Участието му в програмата е проследено в специалното предаване Achille Lauro Express, излъчено по Rai 2 на 25 февруари 2020 г.
Творческо утвърждаване
2018: Албум Pour l'amour През 2017 г., след напускането на лейбъла „Роча Мюзик“, Лауро започва да работи едновременно с утвърдени изпълнители от старата италианска рап школа и с нововъзникващи творци от новата вълна. В този период създава успешни проекти като Thoiry RMX. Синглите му от годината бележат ясно отдалечаване от стилистиката на ранните му албуми и поставят началото на т.нар. „самба трап“ – ексцентрична, но ефективна смесица от ритми и образи, представена в песни като Amore mi и съпроводена от цялостно обновен артистичен стил.
Първата половина на 2018 г. е белязана от излизането на синглите Midnight Carnival и Ammò, които предхождат албума Pour l’amour („За любовта“), публикуван на 22 юни в сътрудничество с Boss Doms. Проектът е замислен като изцяло експериментален и функционира като своеобразна фюжън творба, в която се преплитат разнообразни музикални влияния: неаполитански мотиви (Ammò), хаус звучене (Angelo blu с Козмо), южноамерикански ритми (Mamacita) и трап естетика (Thoiry RMX, Bvlgari). Лауро посочва, че албумът е създаден по техническата методология на „Дорс“: изолация в общо пространство (вила), където той и сътрудниците му могат да работят непрекъснато върху този и още два студийни проекта, замислени като трилогия. Към този процес той добавя и употребата на микродози психоактивни вещества, които според него стимулират творческата продуктивност, без да водят до отклонения.
Той участва в Първомайския концерт в Рим през 2018 г., изпълнявайки Thoiry RMX, Teatro & Cinema и Beauty and the Beast - Unplugged. На 14 декември същата година излиза No Face Forever, албум на група от лейбъла на Лауро, в който той участва с песента Trap. Паралелно работи и по съвместния проект с Анна Татанжело, резултат от който е сингълът Ragazza di periferia 2.0 („Хлапета от предградията 2.0“).
Певецът навлиза и в киното през 2018 г. като продуцент на късометражния филм Terrurismo на режисьора Вито Чеа и сценариста Роберто Молитерни; за филма той получава наградата MaTiff за млади продуценти; в самия филм се появява и в камео роля. През същата година участва като актьор и автор на римувани текстове в пълнометражния филм Applausi, вдъхновен от историята на Елиза Клапс.
2019: Участие във фестивала в Санремо и албум 1969 През февруари 2019 г. певецът участва в 69-ия фестивал на италианската песен в Санремо в дует с Boss Doms с неиздадената дотогава песен Rolls-Royce. Парчето се отличава рязко от „самба трап“ звученето на Pour l’amour и е определено като рок композиция. Аранжирано и дирижирано от маестро Енрико Мелоци, то съдържа препратки към знакови фигури от рок музиката – Дорс, Джими Хендрикс, Ейми Уайнхаус, Били Джо Армстронг, Елвис Пресли и Аксел Роуз, както и емблематични личности от популярната култура, като Мерилин Монро и Пол Гаскойн. Всички те представляват идоли, с които Лауро свързва символиката на луксозния Ролс-Ройс като метафора за живота на рок звездата.
Медиите реагират положително на неконформисткото звучене на певеца, като няколко издания подчертават оригиналността на подхода му. Лауро се изявява както в откриващата, така и във втората вечер на фестивала, класирайки се в долната група на частичната класация на демографското жури, но в горната група на прес журито. Песента се нарежда като третата най-слушана в Спотифай сред тези на фестивала. На 8 февруари, по време на вечерта, посветена на дуетите, Лауро изпълнява песента заедно с Морган, като представянето им е прието като приятна изненада, въпреки че не печели наградата за най-добър дует. Той завършва на девето място от общо 24 изпълнители в конкурса.
На 15 януари 2019 г. излиза книгата му „Sono io Amleto“ („Аз съм Хамлет“), автобиография в художествена форма. Лауро започва и кинематографичен проект – документална трилогия за живота му, режисирана от Себастиано Бонтемпи и продуцирана от Анджело Калкули. Първият филм от поредицата, Achille Lauro No Face 1, е излъчен по Sky Uno на 15 ноември 2019 г.
На 4 април 2019 г. издава сингъла C’est la vie, предвещавайки издаването на 1969, който предхожда появата на 1969 – петия му студиен албум, отличаващ се с ясно изразено рок звучене.
Лауро, който вече е подпомагал Мара Майонки при избора на участници за етапа Home Visit в X Factor 2018, се завръща в тринадесетото издание на програмата като водещ на токшоуто Extra Factor заедно с актрисата Пилар Фоляти. В рубриката Al Confidential той се среща ежеседмично с участниците, за да събира впечатленията им и да им дава насоки по време на състезанието.
Той участва и в киното през 2019 г., появявайки се в трансмедийния късометражен филм Happy Birthday на Лоренцо Джовенга, представен на 76‑ия Международен филмов фестивал във Венеция. За проекта Лауро създава и саундтрака. Същата година се включва и в дублажа на анимационния филм „Сладки грозничета“.
2020: второ участие в Санремо и албуми 1990, 1969-Rebirth и 1920 На 25 октомври 2019 г. излиза новият му сингъл 1990, който прешества едноименния му албум .
През февруари 2020 г. той се завръща на сцената на 70-ия фестивал на италианската песен в Санремо с песента Me ne frego („Не ми пука“). По време на фестивала той привлича значително медийно внимание заради сценичните си визии, създадени в сътрудничество с „Гучи“. Всеки от четирите му костюма е изграден около конкретна културна или историческа препратка: прилепнал гащеризон, вдъхновен от изображението на Свети Франциск от Джото, полупрозрачна рокля и украса за глава с пера, вдъхновени от маркиза Луиза Казати, кралска рокля с перука и перли на лицето, вдъхновена от кралица Елизабет I, и зелена визия, носена по време на дуета с Аннализа (Gli uomini non cambiano), заимствана от естетиката на Зиги Стардъст, алтер егото на Дейвид Бауи. В крайното класиране на фестивала Лауро завършва на осмо място от общо 24 участници.
Певецът обявява създаването на новата агенция MK3 и преминаването си към лейбъла „Уорнър Мюзик Италия“, където получава и позицията главен креативен директор на „Електра Рекърдс“. Това го прави първия италиански изпълнител, който заема подобна роля в голям международен лейбъл.