Пърсивал Евърет () е американски професор по английска филология в Университета на Южна Калифорния, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, исторически роман, трилър, уестърн, детска литература, сатира и научна фантастика. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Book Series in Order Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография в сайта SF-Encyclopedia
Биография и творчество Пърсивал Леонард Евърет е роден на 22 декември 1956 г. във Форт Гордън (сега Форт Айзенхауер, военна база), Джорджия, САЩ, където баща му е сержант в армията на САЩ. Има сестра. Докато е още бебе, семейството се мести в Колумбия, Южна Каролина, където баща му започва стоматологична практика, а той завършва гимназия. Получава през 1977 г. бакалавърска степен по философия от Университета на Маями, следвайки и биохимия и математическа логика. После в периода 1978 – 1980 г. започва докторска програма в Университета на Орегон, но след две години напуска. През 1982 г. получава магистърска степен по художествена литература от Университета „Браун“. Докато следва, за да се издържа, работи като джаз музикант, работник в ранчо и учител в гимназия.
След дипломирането си, в периода 1985 – 1989 г. е доцент по английска филология и директор на магистърска програма за творческо писане в Университета на Кентъки в Лексингтън, в периода 1989 – 1992 г. е професор по английска филология в Университета на Нотр Дам в Нотър Дам, Индиана, в периода 1992 – 1999 г. е професор по творческо писане и председател на програмата в Калифорнийски университет в Ривърсайд, а от 1999 г. преподава творческо писане в Университета на Южна Калифорния. Член е на писателската гилдия.
По време на магистратурата си пише първия си роман „Судър“, който е публикуван през 1983 г. Главният му герой е бейзболист от „Сиатъл Маринърс“, който преживява криза, както на терена във висшата лига, така и извън него, и предприема пътуване в Тихоокеанския северозапад. Вторият му роман „Заведи ме до далечината“ от 1985 г. е за ветеран от войната във Виетнам, който се забърква в търсене на сина на овчар с увреждания в развитието в Уайоминг. През 1990 г. романът е адаптиран във филма „Следвай сърцето си“, но със значително променен сюжет. През 1987 г. е издаден първият му сборник с разкази „Времето и жените се отнасят с мен справедливо“, чието действие се развива предимно в съвременния запад на САЩ.
През 1990 са издадени книгите му: „Зулус“, която съчетава гротеската и постапокалипсиса след ядрена война; и „За нейната тъмна кожа“, която е нова версия на пиесата „Медея“ от Еврипид. През 1992 г. е издадена книгата му за деца „Онези, които се измъкнаха“, чиято история за трима каубои, които се опитват да хванат „единици“ – пакостливите цифри. През 1994 г. е издаден уестърнът му „Божията страна“, в чиято история белият Кърт Мардър и неговият чернокож следотърсач Буба търсят съпругата на Мардър, която е отвлечена от бандити, макар че Мардър не е сигурен дали иска да я намери. Книгата е пародия на уестърните и политиката на расата и пола. През 1996 г. е издаден романът му „Водораздел“, съвременен уестърн, в който самотният хидролог Робърт Хоукс среща индианец, който му помага да се справи с взаимовръзката между хората. Следват романите му „Лудост“ от 1997 г., който е свързан с гръцката митология и полубога Дионис, и „Глиф“ от 1999 г., фантастична история за свръхинтелигентно малко дете.
През 2001 г. е публикуван сатиричният му роман „Изтриване“, в който главният герой се противопоставя на издателската индустрия, разделяща афроамериканските писатели на категории, като създава скандалната книга „Майната му“, чийто сюжет преминава границата на приемливостта, но става бестселър. Романът получава награда от Академията за литература на Американската академия за изкуства и литература. През 2023 г. романът е екранизиран във филма „Американско четиво“ с участието на Джефри Райт, Трейси Елис Рос и Адам Броуди, като филмът е номиниран за наградата „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий.
През 2004 г. е издаден романът му „Американска пустиня“, който е фантастична история за оживял мъртвец, който изследва какво всъщност означава да си жив, изследвайки религията, откровението, вярата, фанатизма, любовта, семейството, медийните сензации и смъртта. Романът му „Ранен“ от 2005 г. е за треньор на коне, изправен пред престъпления от омраза срещу хомосексуалист и индианец. През 2006 и 2010 г. издава поредните си стихосбирки. През 2007 г. е издаден романът му „Водният лек“, в чиято история успешен писател си отмъщава на мъж, когото счита за убиец на дъщеря му, а през 2009 г. романът му „Аз не съм Сидни Поатие“ е за герой, който прилича на известния актьор, но се сблъсква с предизвикателства, свързани с идентичността и расовата сегрегация в Северна Америка.
През 2021 г. е издаден сатиричният му роман „Дърветата“, който е за исторически и съвременни линчувания в Мисисипи, Юга и в САЩ. Романът е номиниран за наградата „Букър“ за 2022 г. и печели наградите „Анисфийлд-Улф“ за произведения, посветени на расизма, и наградата „Удхаус“ за хумористична литература.
През 2024 г. е издаден романът му „Джеймс“, който е преосмисляне на историята на „Приключенията на Хъкълбери Фин“ от Марк Твен от гледна точка на избягалия роб Джим. Джим тайно се е научил за чете и пише и описва своята история – от бягството до щастливата среща със семейството си в свободните северни щати, където робът Джим ще стане свободният човек Джеймс, и до бунта на робите, който той оглавява. Романът спечели наградата „Къркус“ за художествена литература, Националната награда за книга за художествена литература и наградата „Пулицър“ за художествена литература.
Еверет получава почетна докторска степен от Колежа на Санта Фе през 2008 г. През 2015 г. получава стипендия „Гугенхайм“ за художествена литература, както и президентския медал „Фи Капа Фи“ от Университета на Южна Калифорния. През 2016 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките, а през 2023 г. е избран за член на Американската академия на изкуствата и литературата. През 2025 г. е включен в списъка на 100-те най-влиятелни хора на списание „Тайм“.
Пърсивал Евърет живее със семейството си в ранчо в Морено Вали, източно от Лос Анджелис, Калифорния.
Произведения Самостоятелни романи Walk Me to the Distance (1985) For Her Dark Skin (1990) Zulus (1990) God's Country (1994) Watershed (1996) Frenzy (1996) Suder (1999) Glyph (1999) Cutting Lisa (2000) Grand Canyon, Inc. (2001) Erasure (2001) A History of the African-American People (2004) – с Джеймс Кинкейд American Desert (2004) Wounded (2005) Water Cure (2007) I Am Not Sidney Poitier (2009) Assumption (2011) Percival Everett by Virgil Russell (2013) So Much Blue (2017) Telephone (2020) The Trees (2021) Dr. No (2022) James (2024) – награда „Пулицър“Джеймс, изд.: ИК „Колибри“, София (2025), прев. Надя Баева
Поезия Swimming Swimmers Swimming (2011) Trout's Lie (2015) RE: F (Gesture) (2017) The Book of Training by Colonel Hap Thompson Of Roanoke VA, 1843 (2019) Sonnets for a Missing Key (2024)
Детска литература The One That Got Away (1992) – с Дърк Цимер
Разкази The Weather and Women Treat Me Fair: Stories (1987) Big Picture: Stories (1996) Damned If I Do: Stories (2004) Half an Inch of Water (2015)
Сборници The Weather and Women Treat Me Fair (1987) Big Picture (1996) Damned If I Do (2004) Half an Inch of Water (2015) Two Stories (2018)
Документалистика
Екранизации 1990 Follow Your Heart – тв филм 2023 Американско четиво, American Fiction – по романа „Изтриване“ ?? James
Източници
Външни препратки на Дружество „Пърсивал Евърет“
Категория:Американски писатели Категория:Американски поети Категория:Американски автори на разкази Категория:Американски автори на исторически романи Категория:Американски детски писатели Категория:Американски писатели фантасти Категория:Американски писатели на уестърни Категория:Американски хумористи Категория:Носители на награда „Пулицър“ Категория:Носители на награда „Удхаус“ Категория:Носители на медал „Андрю Карнеги“