Манастир „Света Марта и Мария“ на Света планина Грабарка (на полски Monaster Świętych Marty i Marii na Świętej Górze Grabarce) – православен манастир, разположен близо до населеното място Грабарка в Подляско воеводство, Шемятицки окръг, община Нуржец-Стация. Манастирът е най-важното място за религиозен култ на православните християни в Полша.

В планината Грабарка се намира създаденият през 1947 женски манастир „Света Марта и Мария“, както и три манастирски църкви: Преображение Господне, Икона на Божията Майка „Радост за всички скърбящи“ и Успение на Пресветата Богородица.

Главната манастирска църква - Преображение Господне, служи и като енорийска църква. История Антони Миронович свързва началото на храма с култа към чудотворната икона на Христос Спасител, на която се отдава особено почит още през XIII век в църквата в близкия Мелник.Mironowicz A., Sanktuarium prawosławne na Św. Górze Grabarce , „Białoruskie Zeszyty Historyczne”, 27, 2007, s. 169–174. Според местната традиция по време на татарските нашествия монасите, които се грижели за иконата, се криели заедно със светия образ в околните гори и накрая достигали до Грабарка. Същите монаси поставят началото на нов период на култа към чудотворната икона, който се проявява в отдаването на особено значение на празненствата, свързани с Преображение Господне, чествано на 19 август. Според писмени свидетелства още през XIV век живеещите в този район са смятали празника за изключително важен и са го наричали Празник на Спас. Смята се, че е продължение на по-ранния култ към иконата на Спасителя (Избавителя), съществувал в околностите на Грабарка или на самата Грабарка.Maroszek J., Grabarka. Początki sanktuarium w świetle nieznanych źródeł , „Gryfita”, 1 (13), 1997, s. 33–37.

Историкът Юзеф Марошек имна различно мнение за началото на култа в Грабарка. Според него първият култов център там възниква в началото на XVIII век като гръцкокатолическо светилище. По негово мнение сведенията за съществуването на храм, чиито корени достигат Средновековието, могат да се считат по-скоро за легенда, отколкото за исторически верни. Според запазени сведения, през юли 1710 в близкото селище Шемятиче избухва епидемия от холера. Тя предизвиква паника сред жителите на града, които масово го напускат и се крият в околните гори, докато епидемията не отминава през зимния период.Maroszek J., Grabarka. Początki sanktuarium w świetle nieznanych źródeł , „Gryfita”, 1 (13), 1997, s. 33–37. С това събитие се свързва и изграждането на параклис и създаването на култов център в Грабарка, чиито инициатор е униатският митрополит на Киев и абат на Супрасъл Леон Кишка. Фактът се потвърждава от документ от 1 юли 1717, в който епископът дава съгласие за провеждане на богослужения в параклиса на Светата планина. Още преди 1798 на мястото на предишния параклис е изграден нов.Maroszek J., Grabarka. Początki sanktuarium w świetle nieznanych źródeł , „Gryfita”, 1 (13), 1997, s. 33–37. Грабарка през XIX и в началото на XX век В резултат на Поделбите на Полша регионът Шемятиче попада първо под Пруската окупация, а по-късно (през 1807) по силата на Тилзитския мир тези територии са присъединени към Русия. През 1839 император Николай I издава декрет, с който се ликвидира униатската църква в Руската империя. В първите няколко години след това събитие обаче в църквата се провеждат богослужения за униатското население, макар вече да е обслужвана от православни духовници.

През 1884 г. свещеникът Йозеф Гереминович започва ремонт на параклиса на Грабарка. Ремонтът продължава 11 години. Изградени са нови стени, таван, под, основи, покрив и иконостас, като същевременно вътрешността на храма е разширена.

След Първата световна война църквата на Грабарка се поддържа в добро състояние. Поради намиращото се в близост гробище в нея се извършват погребални богослужения и по този начин тя остава отворена по време на акцията по възвръщане на бивши католически храмове. През целия междувоенен период в църквата няколко пъти годишно се извършват богослужения за многобройните поклонници, пристигащи там. Sawicki D., Grabarka. Monaster na Świętej Górze 1947–2007, Białystok 2007, ISBN 978-83-917747-0-0. Църквата не е пострадала и по време на Втората световна война. Грабарка в съвременните граници на Полша След промените на границите през 1945 се променя и имуществото на Полската автокефална православна църква – в следвоенните граници на Полша не остава нито един православен женски манастир, който да приеме малкото монахини, преживели войната и останали в страната. През 1947 православният епископ на Бялисток Тимотей предлага да бъде създаден нов манастир на Света планина Грабарка. На 25 ноември 1947 манастирът официално е учреден.

Първата игуменка на манастира е схимонахиня Мария (Комстадиус), която пристига на Грабарка в края на 1947 заедно с още две сестри. През 1948 общността вече наброява осем монахини и за първи път отбелязва празника Преображение Господне. Началото на манастира е много трудно поради финансови проблеми и липса на жилищни помещения, затова монахините първоначално нощуват в камбанарията на старата църква.Sawicki D., Grabarka. Monaster na Świętej Górze 1947–2007, Białystok 2007, ISBN 978-83-917747-0-0.

През 1948 към манастира е създадена православна енория, обхващаща няколко околни села. През 1950 енорията наброява 560 вярващи. През 1956 е завършено изграждането на църквата Иконата на Божията Майка „Радост за всички скърбящи“ с прилежащия жилищен корпус. В периода 1961–1963, по време на управлението на игуменка Барбара (Гросер), се извършва реставрация на главната манастирска църква Преображение Господне, като вътрешността ѝ получава нов интериор, изработен Адам Сталони-Добржански и Йежи Новоселски. През 1967 в манастира пребивават 20 монахини и това е най-големият им брой в историята на общността. В периода 1977–1981 е построен нов каменен манастирски дом с голяма църква Успение на Пресветата Богородица, която е осветена на 3 юли 1981 от епископа на Люблин Шимон (Романчук).

През 80-те години се възражда традицията на масовото поклонничество по случай празника Преображение Господне на Света планина Грабарка. През 1986 тръгва първото пешеходно поклонничество от Бялисток, което се провежда и до днес. Поклонници идват и от други населени места, а към края на десетилетието в тържествата участват десетки хиляди. През 1980 се провежда първото ежегодно майско събрание на православната младеж, което поставя началото на Братството на православната младеж.

След смъртта на майка Барбара през 1986 игуменка става Людмила (Поляковска). В нощта между 12 и 13 юли 1990 главната църква Преображение Господне е подпалена и напълно унищожена; оцелява само евангелието и две икони. Възстановяването ѝ започва незабавно и църквата е повторно осветена на 17 май 1998 от митрополит Сава. Автор на полихромията е Ярослав Вишенко, на иконите – Михал и Барбара Печонка, а na релефите – Вячеслав Шум.

От 1995 игуменка на манастира е сестра Хермиона (Шчур). През 2000, по време на празника Преображение Господне, се провеждат основните тържества по повод 2000-годишнината на християнството, а манастирът получава като дар копие на Иверската икона на Божията Майка.

Грабарка е посещавана често от висшето духовенство на православните църкви, включително патриарсите Вартоломей I, Теоктист, Петър VII, Павел, епископ Анастасий, архиепископите Христодулос и Лео, патриарх Кирил I, Йоан X, Теодор II и митрополит Тихон, които участват в тържествата по празника Преображение Господне.Drugi dzień pobytu patriarchy Teodora w Polsce. orthodox.pl , 21 września 2018. [посещение 2018-09-24].

В началото на XXI век на територията на манастира е изграден голям дом за поклонници, поставен е нов купол над кладенеца и пътят до портата е асфалтиран. В периода 2010–2016 е извършена основна реставрация на църквата Икона на Божията Майка „Радост за всички скърбящи“, а на 21 май 2017 църквата е осветена от митрополит Сава. По време на празника Преображение Господне Светата гора Грабарка е посещавана от президентите на Полша Бронислав Коморовски и Анджей Дуда.Wizyta Prezydenta w Zaleszanach i Grabarce. orthodox.pl, 8 czerwca 2021. [dostęp 2021-06-08]. Легендата Според легендата един от жителите на Шемятиче, получава видение по време на епидемията от холера, в което чува, че единственият начин да се спаси е като се изкачи на планината Грабарка с кръста. Той разказва съня си на свещеника на униатската енория, отец Павел Смоленски, който приема съня като Божие откровение и води населението на града към хълма, откъдето извира поток. Всички, които пият вода от потока, се спасяват. Легендата разказва, че след това никой повече не умира от болестта. Същата година оцелелите от заразата хора издигат на хълма дървен параклис като благодарност за живота си. Вотивни кръстове

Около църквата Преображение Господне на Грабарка са разположени множество вотивни кръстове, които поклонниците ежегодно носят като дар в знак на благодарност. Кръстовете образуват плътна полукръгова линия около храма. Изработени са от дърво, камък или метал и често са украсени с панделки, ритуални кърпи или венци. Енорийски празници Сред празниците, отбелязвани на Светата Гора Грабарка, са: Десетият петък след Великден (т. нар. Петдесетница) – подвижен празник Празник в чест на светите Марта и Мария, покровителки на манастира – 17 юни (4 юни по стар стил) Празникът Преображение Господне – 18–19 август (5–6 август по стар стил) Празникът на Иверската икона на Божията Майка – 6 ноември (24 октомври по стар стил)

Източници

Грабарка Категория:Полска православна църква