Северозападният фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Северозападният фронт става на северозападното направление на 22 юни 1941 г. на базата на войските на Прибалтийския Особен военен окръг (ОВО) и включва 8-а, 11-а и 27-а общовойскови армии и ВВС на военния окръг.

Командващи на фронта са: генерал-полковник Фьодор Исидорович Кузнецов (22 юни – 3 юли 1941) генерал-майор Пьотър Петрович Собенников (4 юли – 23 август 1941) генерал-лейтенант Павел Алексаевич Курочкин (23 август 1941 – 5 октомври 1942) маршал Семьон Константинович Тимошенко (5 октомври 1942 – 14 март 1943) генерал-полковник Иван Степанович Конев (14 март – 22 юни 1943) генерал-лейтенант, от 28 август 1943 генерал-полковник Павел Алексаевич Курочкин (23 ември 1943) – 5 октомври 1942)

Бойни действия през 1941 г. Основните задачи на новосформирания Северозападен фронт са били: нанасяне на поражение на германските сили, съсредоточени в Източна Прусия и в района на Варшава; чрез вспомагателни удари да нанесе поражение на групировката на противника в района на Ивангород, Люблин, Грубешов, Томашов Любелски и Сандомир; да атакува противника заедно със Западния фронт с крайна цел поражение на неговата групировка в Източна Прусия и завладяване на последната.

Към 22 юни 1941 г. войските на Прибалтийския ОВО са малочислени и през следващите месеци не успяват да изпълнят поставените задачи и не смогват да отразят съсредоточения удар на немската група армии „Север“. Предполагало се е, че немските войски ще започнат нахлуването си с част от своите сили, което не се оправдава в действителност. Към началото на бойните действия фронтът разполага: личен състав 325 559 души и още 44 143 души в сборни пунктове; 3546 полеви оръдия, 1969 миномета и 504 зенитни оръдия; 1549 танка и самоходни установки (от тях 1274 изправни); 1262 бойни самолета (от тях 1078 изправни), включително 453 бомбардировача, 744 истребителя, 5 щурмови, 60 разузнавателни, 82 спомагателни; 19 111 автомобила; 2978 трактори; 38 826 коня

По9късно в състава на фронта са включени 1-ва, 3-та и 4-та ударни армии; 34-та, 48-а, 53-та, 27-а, 68-а, 22-ра и 43-та общовойскови армии; 1-ва танкова армия, 1-ва сапьорна армия, 6-та въздушна армия, Осебена група войски на генерал-лейтенант Михаил Семьонович Хозин и Новгородската група войски.

В първите сражения през 1941 г. войските на Северозападния фронт противостоят срещу настъпващите група армии „Север“ и части от силите на група армии „Център“ и към 29 юни войските на фронта отстъпват до река Западна Двина. Изолираната от главните сили 8-а армия отстъпва към южната граница на Естония, 11-а и 27-а армии водят боеве с противника, настъпващ в посока Старая Руса и Холм. В периода 14 – 18 юли войските на 11-а армия нанасят контраудар при Солци, а в периода 12 – 25 август части от 11-а и 34-та армии – контраудар при Старая Руса. загубите в личен състав в някои части достигат до 60%, а в бойна техника и оръдия до 90%. Освен това противникът за първи път пленява ракетна установка „Катюша“. Въпреки всичко войските на Северозападния фронт изиграват важна роля в отбраната на Ленинград. През септември 1941 г. войските на фронта водят отбранителни боеве на демянското направление против немската група армии „Север“.

Бойни действия през 1942 – 1943 г. В хода на контранастъплението на съветските войски през зимата на 1941 – 1942 г. войските на Северозападния фронт провеждат през януари 1942 г. Торопецко-Холмската операция. Тогава силите на десния фланг на фронта нанасят контраудар при Старая Руса и провеждат Демянската операция (7 януари – 12 март 1942). В резултат на нея към края на февруари 1942 г. староруската и демянската групировки на противника са разделени, а 6 негови дивизии са обкръжени в района на Демянск. Общо от 7 януари 1942 г. до 28 февруари 1943 г. Северозападният фронт провежда 10 настъпателни и 3 отбранителни Демянски операции.

Едновременно с тези операции на фронта е заповядано да оказва съдействие на войските на Волховския фронт, провеждащ Любанската операция. В резултат на всичко това фронтът е принуден да настъпва в три противоположни направления, което довежда до неблагоприятни резултати, тъй като силите на фронта не достигат за победен завършек на тези операции, в т.ч. и унищожаването на демянската групировка на противника. Въпреки че немското командване успява да възстанови връзката с обкръжената демянска групировка, през февруари 1943 г. то е принудено да изведе своите войски от демянскя плацдарм. От февруари до декември 1942 г. противникът загубва в Демянските операции над 90 000 човека.

През пролетта на 1942 г. войските на Северозападния фронт достигат до река Ловат. След извеждането на немските войски от Демянския плацдарм войските на фронта провеждат безуспешната Староруска операци (4 – 18 март 1943). През август 1943 г. фронтът още веднъж са опитва безуспешно да освободи град Старая Руса

На 20 ноември 1941 г. Северозападният фронт е разформирован, а неговото полево управление е приведено в резерв на Ставката на Върховното главно командване

Съставни армии 8-а армия – генерал-майор Пьотър Петрович Собенников (22 – 30 юни 1941); генерал-лейтенант Фьодор Сергеевич Иванов (30 юни – 24 юли 1941) 11-а армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Морозов (22 юни 1941 – 18 ноември 1942); генерал-лейтенант Павел Алексеевич Курочкин (18 ноември 1942 – 15 март 1943); генерал-лейтенант Антон Иванович Лопатин (15 март – 3 април 1943) 22-ра армия – генерал-лейтенант Василий Александрович Юшкевич (21 април – 13 октомври 1943) 27-а армия – генерал-майор Николай Ерастович Берзарин (22 юни – 25 декември 1941); генерал-майор Фьодор Петрович Озеров (22 май 1942 – 29 януари 1943); генерал-лейтенант Сергей Георгиевич Трофименко (29 януари – април 1943) 34-та армия – генерал-майор Кузма Максимович Качанов (6 август – 12 септември 1941); генерал-майор Пьотър Фьодорович Алферев (12 септември –25 декември 1941); генерал-майор Никалай Ерастович Берзарин (26 декември 1941 – 14 октомври 1942); генерал-лейтенант Антон Иванович Лопатин (14 октомври 1942 – 10 март 1943); генерал-лейтенант Павел Алексеевич Курочкин (10 март 22 юни 1943); генерал-лейтенант Иван Герасимович Советников (22 юни – 20 ноември 1943) 48-а армия – генерал-лейтенант Степан Дмитриевич Акимов (7 – 19 август 1941) 52-ра армия – генерал-лейтенант Николай Кузмич Кликов (25 август – 18 декември 1941) 53-та армия – генерал-майор Александър Сергеевич Ксенофонтов (1 май – 14 октомври 1942); генерал-майор Генадий Петрович коротков (14 октомври 1942 – 31 януари 1943); генерал-майор Евгений Петрович Журавльов (31 януари – 21 март 1943) 68-а армия – генерал-лейтенант Фьодор Иванович Толбухин (до 21 март 1943); генерал-майор Евгений Петрович Журавльов (21 март – 5 май 1943) 1-ва ударна армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (2 февруари – 23 май 1942); генерал-лейтенант Владимир Захарович Романовски (23 май – 18 ноември 1942); генерал-лейтенант Василий Иванович Морозов (18 ноември 1942 – 2 февруари 1943); генерал-майор, от октомври 1943 генерал-лейтенант Генадий Петрович Коротков (8 февруари – 20 ноември 1943) 3-та ударна армия – генерал-лейтенант Максим Алексеевич Пуркаев (25 декември 1941 – 22 януари 1942) 4-та ударна армия – генерал-полковник Андрей Иванович Ерьоменко (25 декември 1941 – 22 януари 1942) 1-ва танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Михаил Ефимович Катуков (февруари – март 1943) 1-ва сапьорна армия – полковник Василий Василиевич Косарив (март – 26 май 1942); генерал-майор от инж/в Николай Парвеневич Баранов (26 май – 31 август 1942) 6-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Даниил Фьодорович Кондратюк (5 юни – края на ноември 1942)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове