Стèфано Бèни (на италиански: Stefano Benni) е италиански писател, сатирик, журналист, сценарист, телевизионен автор, драматург и поет. Творчеството му се отличава с изразена социална сатира, богат език, каламбури и пародийни елементи. Книгите му са преведени на множество езици и имат широка читателска популярност.
Сред най-известните му произведения са романите и сборниците с разкази Bar Sport, Elianto, Terra!, La compagnia dei celestini, Baol, Comici spaventati guerrieri, Saltatempo, Margherita Dolcevita, Spiriti, Il bar sotto il mare и Pane e tempesta.
Биография Стефано Бени е роден на 12 август 1947 г. в Болоня. Детството му минава между родния му град и Апенинските планини – места, които често се появяват в произведенията му.
От ранните му години произхожда и прякорът „Лупо“ („вълк“), свързан с района на Монцуно, където прекарва част от детството си. Мотивът за „Лупо“ се появява многократно в творчеството му, включително чрез персонажи като професор Стивън Лупус в Stranalandia, Лука Лупето в Comici spaventati guerrieri и главния герой Лупето в Saltatempo.
В младежките си години играе футбол, но прекратява спортните занимания след контузия. Завършва класическа гимназия, като постиженията му са средни, а след това прави неуспешен опит да следва в университет.
Първоначално се насочва към актьорско майсторство, но без значителен успех. Работи без договор за различни вестници, преди да бъде забелязан от Фрутеро и Лучентини за списание Il Mago, където прави своя дебют и сериализира част от Bar Sport. По-късно е поканен от Донато Барбоне в издателство „Мондадори“. Пише за Мондо, Република, Панорама, Еспресо и Манифесто, сатиричните периодични издания Cuore и Tango.
Бени работи и като телевизионен сценарист. В началото на кариерата на комика Бепе Грило той пише част от неговите реплики, сред които и известната шега, свързана с „теоремата Пиетро Лонго = P2“, която предизвиква опит от страна на изданието Umanità – орган на Италианската социалдемократическа партия, да поиска от парламентарната надзорна комисия на RAI отстраняването на Грило от държавната телевизия.
През 1989 г. Бени, заедно с Умберто Анджелучи, режисира филма Musica per vecchi animali, създаден по неговия роман Comici spaventati guerrieri и с участието на Дарио Фо, Паоло Роси и Виола Симончони. През 1987 г. е сценарист на филма Topo Galileo на Франческо Лаудадио, в който участва неговият приятел Бепе Грило, а музиката е написана от Фабрицио Де Андре и Мауро Пагани.
Заедно с джаз пианиста Умберто Петрин създава Misterioso. Viaggio nel silenzio di Thelonious Monk. Между 1998 и 1999 г. режисира редакционната поредица Ossigeno, като се появява и като автор на разказа Il più veloce del cosmo в Albo avventura № 1 (1998), както и в ролята на карикатурист в Albo avventura № 2 (1999).
Неговите романи и разкази съдържат изразена социална сатира, насочена към италианското общество през последните десетилетия, често развита чрез изграждането на въображаеми светове и ситуации. Стилът му се отличава с широкото използване на каламбури, неологизми и пародийни препратки към различни литературни традиции.
Бени поддържа дългогодишно приятелство с френския писател Даниел Пенак. По негова инициатива издателство „Фелтринели“ публикува първите книги на Пенак на италиански език. Оттогава двамата автори взаимно представят новите си произведения в Италия и Франция. Книгата на Пенак Grazie! е посветена на Бени.
През октомври 2009 г. Бени се появява на сцената заедно с австралийския музикант и писател Ник Кейв по време на концерт в театър „Дал Верме“ в Милано, където двамата четат на италиански откъси от романа на Кейв Смъртта на Бъни Мънро.
На 29 септември 2015 г. Бени публикува на официалната си страница във „Фейсбук“ писмо, в което излага мотивите си да откаже наградата „Виторио де Сика“. Отличието, присъждано ежегодно на изявени италиански и чуждестранни личности в областта на изкуствата и традиционно връчвано от президента на републиката или от министър, е отхвърлено от него в знак на протест срещу съкращенията в културата и образованието, въведени от правителството на Матео Ренци.
На 21 октомври 2018 г., в рамките на Римския филмов фестивал, е представен биографичният документален филм Le avventure del Lupo – La storia quasi vera, посветен на живота и творчеството на Бени и режисиран от Енца Негрони. През следващите години той публикува разкази, останали дълго време непубликувани, които излизат в превод на арабски в списанието Al Doha
Стефано Бени умира на 9 септември 2025 г. в Болоня на 78-годишна възраст, след продължително заболяване, което в последните години от живота му засяга и способността му да говори.
Произведения
Романи
Terra!, 1983. ISBN 88-07-04003-4 Stranalandia, 1984. ISBN 88-07-14083-7 Comici spaventati guerrieri, 1986. ISBN 88-07-01316-9 Baol. Una tranquilla notte di regime, 1990. ISBN 88-07-01409-2 La Compagnia dei Celestini, 1992. ISBN 88-07-01446-7 Elianto, 1996. ISBN 88-07-01495-5 Spiriti, 2000. ISBN 88-07-01566-8 Saltatempo, 2001. ISBN 88-07-01602-8 Achille piè veloce, 2003. ISBN 88-07-01640-0 Margherita Dolcevita, 2005. ISBN 88-07-01677-X Pane e tempesta, 2009. ISBN 978-88-07-01791-9 La traccia dell'angelo, 2011. ISBN 88-389-2576-3 Di tutte le ricchezze, 2012. ISBN 978-88-07-01910-4 La bottiglia magica, 2016 Prendiluna, 2017. ISBN 978-88-07-03240-0 Dancing Paradiso, 2019. ISBN 978-88-07-03344-5 Giura, 2020.ISBN 978-88-07-03393-3
Разкази
Сборници
Bar Sport, 1976, 1997. ISBN 88-07-81434-X La tribù di Moro Seduto, 1977. Noi siamo stati noi, Corsivi e racconti, 1978. Il bar sotto il mare, 1987. ISBN 88-07-01346-0 L'ultima lacrima, 1994. ISBN 88-07-01479-3 Bar Sport Duemila, 1997. ISBN 88-07-01529-3 La grammatica di Dio. Storie di solitudine e allegria, 2007. ISBN 978-88-07-01733-9 Miss Galassia, 2008. ISBN 978-88-89025-70-3 Fen il fenomeno, Милано, Фелтринели, 2011 г. ISBN 978-88-07-49114-6 Le Beatrici, 2011.ISBN 978-88-07-01831-2 Pantera, 2014. ISBN 978-88-07-03073-4 Cari mostri, 2015. ISBN 978-88-07-03137-3
Разкази
Paz e la carpa Nan Ch'ai, 1991 Il più veloce del cosmo, 1998 C'era una volta l'AIDS, 2008 Frate Zitto, 2011 (ел. книга, от La Grammatica di Dio)
Поезия
Стихосбирки
Prima o poi l'amore arriva, 1981. ISBN 88-07-80928-1 Ballate, 1991. ISBN 88-07-70019-0 Blues in sedici. Ballata della città dolente, 1998. ISBN 88-07-81463-3
Стихотворения
El Señor Fulci, 1988
Театър
Teatro, 1999. ISBN 88-07-81550-8 Teatro 2, 2003. ISBN 88-07-81739-X Misterioso. Viaggio nel silenzio di Thelonious Monk, 2005. ISBN 88-07-49041-2[с DVD] Le Beatrici, 2011. ISBN 978-88-07-01831-2 Teatro 3, 2017. ISBN 978-88-07-89016-1
Сборници със статии
Il Benni furioso, 1979 Spettacoloso, 1981 Il ritorno del Benni furioso,1986 Dottor Niù. Corsivi diabolici per tragedie evitabili, 2001. ISBN 88-07-84001-4.
Други
L'uomo che incontrò il piccolo drago, 1986, с Данило Марамоти, в L'uomo che incontrò il piccolo drago, 2013. ISBN 978-88-68-26089-7. Аsino chi non legge, 1999. ISBN 88-86568-77-0 Leggere, scrivere, disobbedire, 1999. SBN 88-86568-77-0. Sull'arte del servire, 2004 Mondo Babonzo. Museo delle creature immaginarie, 2006. ISBN 88-88716-87-4 Vecchio come un libro, 2006. L'ora più bella, Feltrinelli, 2012. e-book 10 teorie sull'estinzione dei dinosauri (e 25 animali fantastici), с Алтан, 2016. ISBN 978-88-93480-18-5 . La bambina che parlava ai libri, с Джанлука Фоли, 2019. ISBN 88-07-33968-4 .
Филмография
Сценарист
Пълнометражни филми
Topo Galileo, реж. Франческо Лаудадио (1987) Musica per vecchi animali, реж. Стефано Бени и Умберто Анджелучи (1989) Bar Sport, реж. Масимо Мартели (2011)
Късометражни филми
Arturo perplesso di fronte alla casa abbandonata sul mare, реж. Марилиzа Кало (1991) Coincidenza, реж. Габриеле Паоли (2010) The 15th Time, реж. Джейми Мартбалис (2010) Bloody Mary, реж. Ясмина Айди (2011)
Режисьор
Musica per vecchi animali (1989, с Умберто Анджелучи)
Актьор
Sleepless, реж, Мадалена Де Панфилис (2009) Ultima trasmissione, реж. Николо Андена (2010) Ululuna, реж. Мария Беатриче Алонци и Джакопо Нери (2019)
Дискография
Четения
Sconcerto, с Паоло Дамиани, 1999. CD, записан на живо на фестивала "Rumori mediterranei", Рочела Йоника, 28 август 1998 г., върху текстове, взети от книгата на Стефано Бени Blues in sedici .
Аудиокниги
Baldanders, 2004. ISBN 88-7846-000-1 . [Аудиокнига на CD с 11 пасажа, прочетени от Стефано Бени, акомпанирани от музика от Паоло Дамяни, Роберто Дани, Паоло Фрезу, Умберто Петрин и Джанлуиджи Тровези] Пустата земя, 2010. ISBN 88-7846-041-9 . [Аудиокнига CD със стихотворението на Т. С. Елиът, прочетено от Стефано Бени, акомпанирано от музика от Умберто Петрин]
Източници
Външни препратки Официална уебстраница
Категория:Италиански писатели Категория:Италиански журналисти Категория:Италиански хумористи
Категория:Починали в Болоня Категория:Родени в Болоня