Сталинградският фронт е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Първо формиране (12 юли – 30 септември 1942) Първото формиране на Сталинградският фронт става на 12 юли 1942 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 12 юли 1942 г. чрез преименуването на Югозападния фронт на Стаалинградски фронт и преместването на полевото управление на фронта от Калач в Сталинград. В състава на фронта първоначално са включени 21-ва, 62-ра, 63-та и 64-та армии

Командващи на фронта са: маршал Семьон Константинович Тимошенко (12 – 23 юли 1942); генерал-лейтенант Василий Николаевич Гордов (23 юли – 12 август 1942); генерал-полковник Андрей Иванович Ерьоменко (12 август – 30 септември 1942)

Пред Сталинградския фронт са поставени следните задачи: Отбранявайки се на фронт с дължина от 520 km, със силите на 62-ра и 64-та армии, 2 морски стрелкови бригади, 18 артилерийско-картечни батальона, курсанти от 8 военни училища, пристигнали от Северен Кавказ, здраво да се укрепи на Сталинградския рубеж западно от река Дон и при никакви обстоятелства да не допусне пробив на противника източно от този рубеж в посока Сталинград. Със силите на 63-та армия да отбранява източния (ляв) бряг на река Дон на заемания от нея участък и при никакви обстоятелства да не допусне форсирането на реката от противника. 21-ва армия да се укрепи в района източно от Серафимовичи и по северния (ляв) бряг на Дон, между левия фланг на 63-та и десния фланг на 62-ра армии, със задача в никакъв случай да не се допусне форсирането от противника на река Дон на този участък. Във връзка с пробива на немските войски на съветския фронт в югозападно направление Сталинградския фронт да спре напредването на противника, да не допусне достигането му до река Волга и да се отбранява рубежа по река Дон.

На 17 юли 1942 г. авангарда на 6-а немска армия се сблъсква с предните отряди на 62-ра и 64-та армии, разположени на далечните подстъпи към Сталинград. В началния период на отбранителните действия при Сталинград съветските войски превъзхождат противника по количество дивизии – 1,6 пъти, по личен състав – 1,1 пъти, по артилерия – 2,3 пъти, по танкове – 2,7 пъти, а по самолети отстъпват в 1,1 пъти. След 6 дневни боеве на този рубеж противникът е принуден да вкара в боя главните сили на 6-а армия. След две седмици от Кавказ към Сталинград е прехвърлена 4-та немска танкова армия.

Във връзка с нарасналата дължина на фронта (около 800 km) на 7 август 1942 г. от южното крило на Сталинградския фронт е образуван нов фронт Югоизточен (51-ва, 57-а и 64-та армии), а в състава на Сталинградския фронт са оставени 21-ва, 62-ра и 63-а, 4-та танкова и 16-а въздушна армии. На 10 август Сталинградския фронт е подчинен на командващия на Югоизточния фронт. На 30 август, след пробива на съветската отбрана и излизането на немските войски северно от Сталинград, 62-ра армия е предадена на Югоизточния фронт.

Във връзка с това, че настъпващите противникови войски срещу Сталинградския фронт го отрязват от Сталинград и го изтласкват на север от града, на основание на директивата на Ставката на ВГК от 28 септември 1942 г. от състава на Сталинградския фронт е образуван Донския фронт с директно подчинение на Ставката на ВГК. В състава на новообразувания фронт са предадени 21-ва, 24-та и 63-та, 1-ва гвардейска и 4-та танкова армии. Преформирането е завършено на 30 септември 1942 г.

Съставни армии 21-ва армия – генерал-майор Алексей Илич Данилов (12 юли – 30 септември 1942) 24-та армия – генерал-майор Дмитрий Тимофеевич Козлов (1 – 30 септември 1942) 28-а армия – генерал-майор Василий Дмитриевич Крюченкин (юли 1942) 38-а армия – генерал-майор от артилерията Кирил Семьонович Москаленко (17 – 23 юли 1942) 51-ва армия – генерал-майор Трофим Калинович Коломиец (1 – 5 август 1942) 57-а армия – генерал-майор Фьодор Иванович Толбухин (13 юли – 7 август 1942) 62-ра армия – генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (12 юли – 4 август 1942) 63-та армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (12 юли – 30 септември 1942) 64-та армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Чуйков (12 юли – 7 август 1942) 66-а армия – генерал-лейтенант Владимир Николаевич Курдюмов (август 1942); генерал-лейтенант Степан Андрианович Калинин (август 1942); генерал-лейтенант Родион Яковлевич Малиновски (27 август – 30 септември 1942) 1-ва гвардейска армия – генерал-майор от артилерията Кирил Семьонович Москаленко (18 август – 30 септември 1942) 1-ва танкова армия – генерал-майор от артилерията Кирил Семьонович Москаленко (24 юли – 9 август 1942) 4-та танкова армия – генерал-майор Василий Дмитриевич Крюченкин (1 август – 30 септември 1942) 7-а сапьорна армия – генерал-майор от техн/в Василий Семьонович Косенко (12 юли – 21 август 1942) 8-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Тимофей Тимофеевич Хрюкин (12 юли – 7 август 1942) 16-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Павел Степанович Степанов (4 – 28 септември 1942); генерал-майор от авиацията Сергей Игнатиевич Руденко (28 – 30 септември 1942)

Второ формиране (30 септември – 1 януари 1943) Второто формиране на Сталинградският фронт става на 30 септември 1942 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 28 септември 1942 г. с част от войските на Югоизточния фронт. В неговия състав са включени 28-а, 51-ва, 57-а, 62-ра и 64-та армии. Командващ на фронта през цялото му съществуване е генерал-полковник Андрей Иванович Ерьоменко (30 септември – 31 декември 1942).

Сутринта на 20 ноември 1942 г. съветските войски преминават в контранастъпление под Сталинград и започва операция „Уран“. 51-ва и 57-а армии на Сталинградския фронт през първия ден на операцията пробиват отбраната на 4-та румънска армия, към 22 ноември разгромяват 6-и румънски армейски корпус (пленени са над 10 000 войници и офицери) и излизат на оперативен простор. В пробива участват танкови и кавалерийски корпуси. В края на 23 ноември предните части на фронта достигат с боеве до град Калач на Дон, съединявайки се с идващите срещу тях от север части на Югозападния фронт, като по този начин затварят обръча и обкръжават намиращата се в Сталинград и околностите му 6-а немска армия.

През декември 1942 г. войските на фронта с боеве изтласкват външния обръч колкото се може по-далеч от Сталинград. От 12 до 25 декември 1942 г. в заснежените степи югозападно от Сталинград войските на фронта отразяват опита на спешно създадената немска група армии „Дон“ под командването на фелдмаршал Ерих фон Манщайн за деблокиране на обкръжената групировка. В хода на Котелниковската отбранителна операция Сталинградският фронт преустановява нейния натиск на 40 km от войските на обкръжената 6-а германска армия и към 25 декември я изтласква с големи загуби в жива сила и танкове към изходното ѝ положение.

На 1 януари 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 30 декември 1942 г. Сталинградският фронт е разформирован, като щабът му и неговото полево управление са пребазирани в щаб и фронтово управление на Южния фронт (второ формиране). 2-ра гвардейска, 51-ва и 28-а армии са предадени в състава на Южния фронт, а 57-а, 62-ра и 64-та армии – в състава на Донския фронт.

Съставни армии 28-а армия – генерал-лейтенант Василий Филипович Герасименко (30 септември – 31 декември 1942) 51-ва армия – генерал-майор Трофим Калинович Коломиец (1 – 7 октомври 1942); генерал-майор Николай Иванович Труфанов (7 октомври – 31 декември 1942) 57-а армия – генерал-майор Фьодор Иванович Толбухин (30 септември – 31 декември 1942) 62-ра армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Чуйков (30 септември – 31 декември 1942) 64-та армия – генерал-майор, от 31 декември 1942 генерал-лейтенант Михаил Степанович Шумилов (30 септември – 31 декември 1942) 5-а ударна армия – генерал-лейтенант Маркиан Михайлович Попов (8 – 26 декември 1942) 2-ра гвардейска армия – генерал-лейтенант Родион Яковлевич Малиновски (15 – 31 декември 1942) 8-а въздушна армия – генерал-майор от авиацията Тимофей Тимофеевич Хрюкин (30 септември – 31 декември 1942)

Източници

Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104

Категория:Съветски фронтове