Мари Н Диай () е френска сценаристка, преводачка, драматург и писателка на произведения бестселъри в жанра социална драма, детска литература и документалистика. В България е издавана като Мари НДиайе. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта на Берлинския литературен фестивал Биография в сайта на наградата „Букър“

Биография и творчество Мари Н Диай е родена на 4 юни 1967 г. в Питивие, департамент Лоаре, Франция. Баща ѝ е сенегалец, а майка ѝ е французойка. Баща ѝ ги оставя, когато тя е едва на годинка, за да се завърне в Африка (тя го посещава за първи път на 22-годишна възраст). Израства с брат си Пап между френската провинция, където баба им и дядо им са земеделци, и Париж, където майка им е професор по естествени науки. Започва да пише още на 12 – 13 годишна възраст. Следва лингвистика в Сорбоната.

В гимназията я открива Жером Лендон, основателят на издателство „Минюи“. С негово съдействие през 1985 г., когато тя е 18-годишна, е публикуван първият ѝ роман „Относно богатото бъдеще“, който е прустовско изследване на млад мъж. Романът получава висока оценка от критиката, печели ѝ едногодишна стипендия за обучение в Рим във Вила „Медичи“ и дава старт на писателската ѝ кариера. Романът я среща и с бъдещия ѝ съпруг и баща на тримата ѝ сина – писателя Жан-Ив Сандрей. В периода 2001 – 2007 г. живее със съпруга си и трите си деца в село близо до Реол, на брега на Гарона. След избора на Никола Саркози за президент на Франция, през 2007 г. семейството се премества да живее в Берлин.

През 1990 г. е публикуван успешният ѝ роман „Семейството“. През 2001 г. авторката печели награда „Фемина“ за романа си „Роузи Карп“. Романът представя историята на жена – която очаква дете, но не може да си спомни как е било заченато – следва семейството си от Гваделупа, където се опитва без успех да избяга от порочния кръг на собствената си участ, нещастни взаимоотношения и брутална среда.

Пиесата ѝ „Татко трябва да яде“ от 2003 г. е включена в репертоара на „Комеди Франсез“, като тя е първата жена, която приживе е удостоена с тази чест.

През 2009 г. участва в написването на сценария за филма „Бял матерал“ заедно с режисьорката Клер Дени (която е прекарала детството си в Камерун). Филмът описва историята на една французойка, която управлява кафеена плантация по време на гражданската война.

През 2009 г. е издаден и романът ѝ „Три силни жени“. Романът представя историята на три жени: Нора, адвокатка, родена във Франция, която се озовава в Сенегал, призована от отчуждения си, тираничен баща, за да спаси поредната жертва на бащинството му; Фанта, която напуска скромния, но доволен живот като учителка в Дакар, за да последва белия си приятел обратно във Франция, където неговата налудна депресия и чувство за провал отравят всичко; и Хади, бедна вдовица, изгонена от семейството на съпруга си само с името на далечна братовчедка (споменатата Фанта), която живее във Франция – място, което Хади едва ли може да си представи, но към което сега трябва отчаяно да се втурне. Романът става бестселър и получава най-високата френска литературна награда „Гонкур“.

През 2013 г. е издаден романът ѝ „Ладивин“. Той е психологическа история за травма, която обгръща три поколения жени, едната от чиито баба е чернокожа, и които имат своя личен смисъл за живота. Романът получава Голямата награда на героинята Мадам Фигаро.

Критиката я счита за литературен феномен, който черпи творческа енергия от съчетанието на две културни идентичности. През 2018 г. получава наградата „Одисей“ за цялостно творчество на фестивала в Бастия.

Мари Н Диай живее със семейството си в Берлин.

Произведения Самостоятелни романи Quant au riche avenir (1985) Comédie Classique 11987) La Femme changée en bûche (1989) En famille (1990) Un temps de saison (1994) La Sorcière (1996) La Naufragée (1999) Rosie Carpe (2001) – награда „Фемина“ Autoportrait en vert (2005) Mon cœur à l'étroit (2007) Trois femmes puissantes (2009) – награда „Гонкур“Три силни жени (откъс), изд. сп. „Знаци : Изкуство, литература, общество“ бр. 4 (2009), прев. Елена Владова – като Мари НДиайеТри силни жени, изд.: ИК „Парадокс“, София (2013), прев. Елена Владова Y penser sans cesse (2011) Ladivine (2013) – награда „Мадам Фигаро“Ладивин, изд.: ИК „Парадокс“, София (2025), прев. Владимир Сунгарски La Cheffe, roman d'une cuisinière (2016) La vengeance m'appartient (2021) Le bon Denis (2025)

Сборници Tous mes amis (2004) – разкази En Chine 1 et 2, dans Dix (1997) – разкази

Пиеси Hilda (1999) Papa doit manger (2003) Rien d'humain (2004) Les Serpents (2004) Les Grandes Personnes (2011) Te craindre en ton absence (2014) Trois Pièces (2019) – «Honneur à notre élue», «Délivrance», «Berlin mon garçon» – с Жан-Ив Сандрей Royan. La professeure de français (2020)

Детска литература La Diablesse et son enfant (2000) Les Paradis de Prunelle (2003) Le Souhait (2005)

Екранизации 2009 White Material 2014 Hilda 2022 Saint Omer – сценарий, с Изабел Юпер

Източници

Външни препратки

Откъс от „Ладивин“

Категория:Френски писателки Категория:Френски драматурзи Категория:Френски сценаристи Категория:Френски преводачи Категория:Френски детски писатели Категория:Носители на награда „Фемина“ Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Родени в Питивие