Андре дьо Ришо () е френски драматург, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари и документалистика. Библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта Tusitala

Биография и творчество Андре дьо Ришо е роден на 6 април 1907 г. в Перпинян, Франция. След като баща му е убит в Първата световна война през 1914 г., майка му става любовница на немски военнопленник, което му причинява дълбока травма. По-късно, след смъртта на майка си през 1923 г., той продава къщата им и се премества.

Учи в гимназията в Карпантра, където се сприятелява с Пиер Сегерс, който ще стане негов редактор. Следва право и философия в Екс ан Прованс. Докато е в колежа пише първата си книга – „Животът на Свети Делтейл“ (за френския писател и поет Жозеф Делтей), издадена през 1928 г. След дипломирането си работи като учител в гимназията Мине по същото време като Марсел Паньол. Благодарение на уредника на библиотеката в Межан, се запознава с поета Андре Гайяр и писателя Жозеф д'Арбо. През 1929 г. става доктор по философия. В периода 1929 – 1933 г. преподава в Мо и Париж, след което започва бохемски живот в парижките кафенета.

На двадесетгодишна възраст пише автобиографичен роман „Болка“ (чието влияние на героинята върху живота на сина ѝ изглежда подобно на влиянието на доведения баща върху живота на Бодлер). Пътуване до Гърция през 30-те години преобръща живота му и той се премества в Париж. През 1935 г. създава нови приятелски връзки с Фернан Леже и съпругата му Жан Лохи, с които живее 14 години в Париж и Нормандия на тяхна издръжка. Страдайки от туберкулоза, той отива във Валори през 1958 г. и живее в местния дом за пенсионери от 1961 г.

През 1954 г. е удостоен с наградата „Гийом Аполинер“ за второто издание на стихосбирката „Правото на убежище“. Неговите произведения включват романи, поезия, пиеси и есета. След срещата му с издателя Робер Морел през 1965 г. и публикуването на романа „Не съм мъртъв“, получил наградата „Роже-Нимие“, литературната преса го преоткрива.

Въпреки успеха си (сред приятелите му са и Жан Жироду, Андре Жид, Жан Кокто, Луис Бунюел, Жан Маре и Леон-Пол Фарг), той никога не успява да се примири със света и се пристрастява към алкохола и наркотиците.

Андре дьо Ришо умира при операция на херния на 29 септември 1968 г. в Монпелие.

Произведения Самостоятелни романи La Création du monde (1930) La Douleur (1930)Болката, изд.: „Аквариус“, София (2020), прев. Катя Пере Images de Saint Gens (1931) La Fontaine des lunatiques (1932) Le Village (1932) Le Château des papes (1933) L’Amour fraternel (1936) La Barrette rouge (1938) La Nuit aveuglante (1944) Je ne suis pas mort (1965) – награда „Гийом Аполинер“

Поредица „Семейство Бруной“ (Les Brunoy) Le Mauvais (1945) La Rose de Noël (1947)

Поезия Le Droit d’asile (1937) – награда „Гийом Аполинер“ (1954, при второ допълнено издание) La Confession publique (1944)

Пиеси Alaska (1927) Le Château des Papes (1932) Village (1932) La Farce des bossus (1942) Le Verdict (1949) Les Reliques (1953) Le Rois clos (1972)

Сборници Comparses (1927) Le Mal de la terre (1947) посмъртно Retour au pays natal (1985) La Part du diable (1986) Le Noël du père Bonnet (2008) Quatre nouvelles (2009) Pays natal, pays mortel (2009)

Документалистика Vie de saint Delteil (1928) La Descente des dieux (1941) Hommage au Portugal (1945) Il n'y a rien compris (1970)

Екранизации 1973 Le mauvais – тв филм 1983 Histoire de Thérèse – тв филм 1985 Le roi clos – тв филм 2011 L'amour fraternel

Източници

Външни препратки

Категория:Френски писатели Категория:Френски поети Категория:Френски драматурзи Категория:Френски автори на разкази Категория:Носители на награда „Гийом Аполинер“ Категория:Носители на награда „Роже Нимие“ Категория:Родени в Перпинян Категория:Починали в Монпелие