Фронтът на резервните е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.
Формиране, бойни действия, разформироване Формирането на Фронтът на резервните армии става на западното (московско) стратегическо направление на 14 юли 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 14 юли 1941 г. със задача оптимална организация на отбраната по рубежа Старая Руса – Осташков – Белий – Истомино – Елня – Брянск с дължина около 750 km.
Основните направления в отбраната на Фронта на резервните армии се считат калининското, вяземското и тулското. На 20 юли 1941 г. 14 дивизии от армиите в Първия ешелон са въведени в бой за нанасяне на контраудари в района на Смоленск.
На 25 юли 1941 г. Фронтът на резервните армии е разформирован и неговите войски са предадени в съставите на Западния и Резервния фронт (първо формиране).
Командващ на фронта по време на цялото му съществуване е генерал-лейтенант Иван Александрович Богданов (14 – 29 юли 1941);
Съставни армии 24-та армия – генерал-майор Константин Иванович Ракутин (15 – 29 юли 1941) 28-а армия – генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Качалов (15 – 21 юли 1941) 29-а армия – генерал-лейтенант Иван Иванович Масленников (15 – 21 юли 1941) 30-а армия – генерал-майор Василий Афанасиевич Хоменко (14 – 29 юли 1941) 31-ва армия – генерал-майор Константин Иванович Ракутин (14 – 15 юли 1941); генерал-майор Василий Никитич Далматов (15 – 27 юли 1941) 32-ра армия – генерал-лейтенант Николай Кузмич Кликов (14 – 18 юли 1941)
Източници
Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове