Централният фронт е оперативно обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.
Първо формиране (24 юли – 25 август 1941) Първото формиране на Централният фронт става на западното направление на 24 юли 1941 г. на основата на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 23 юли 1941 г. чрез разделяне на войските на Западния фронт на базата на управлението на 4-та армия с основна задача – прикриване на градовете Гомел, Бобруйск и Волковиск.
Командващи на фронта са: генерал-полковник Фьодор Исидорович Кузнецов (24 юли – 7 август 1941); генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов (7 – 25 август 1941)
През своето кратко съществуване войските на фронта участват в Смоленското сражение през 1941 г., в хода на което са провалени разчетите на немското командване за безпрепятствено придвижване към Москва.
На 25 август 1941 г. на основата на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 25 август 1941 г. с цел обединяване на управлението на войските, действащи на брянското и гомелското направления Централният фронт е разформирован, а неговите войски са предадени в състава на Брянския фронт (първо формиране).
Съставни армии 3-та армия – генерал-лейтенант Василий Иванович Кузнецов (1 – 25 август 1941) 13-а армия – генерал-майор Константин Дмитриевич Голубьов (24 юли – 25 август 1941) 21-ва армия – генерал-лейтенант Михаил Григориевич Ефремов (30 юли – 7 август 1941); генерал-майор Василий Николаевич Гордов (24 – 25 август 1941)
Второ формиране (15 февруари – 20 октомври 1943) Второто формиране на Централният фронт става на 15 февруари 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 5 февруари 1943 г., на базата на разформирования Донски фронт в състав 21-ва, 65-а и 70-а общовойскови, 2-ра танкова и 16-а въздушна армии, развърнати северозападно от Курск между Брянския и Воронежкия фронт. Впоследствие в състава на фронта по различно време влизат 3-та, 13-а, 48-а, 50-а, 60-а, 61-ва и 63-та общовойскови и 3-та гвардейска танкова армии.
Командващ на фронта през цялото му съществуване е генерал-полковник, от 28 април 1943 армейски генерал Константин Константинович Рокосовски (15 февруари – 20октомври 1943);
Главните сили на Централния фронт участват в зимното настъпление 1942 – 1943 г. на групата фронтове на орловско-брянското направление. В хода на настъплението те се придвижват на 30 – 60 km и достигат до град Севск, като прерязват жп линията Брянск – Конотоп. Конно-стрелковата група на фронта се придвижва още по̀ на запад на 100 – 120 km и на 10 март 1943 г. достига до брега на река Десна северно от Новгород Северски. От 21 март войските на фронта преминават в отбрана на рубежа Мценск, Новосил, Брянцево, Севск, Рилск.
В хода на Курската стратегическа отбранителна операция през 1943 г. войските на Централния фронт провалят плановете на хитлеристкото командване за пробив към Курск от север и в течение на 5 – 6 дни заставят противника да премине в отбрана. На 15 юли войските от дясното крило на фронта започват контранастъпление, нанасяйки удар по южния фланг на орловската групировка на врага, а след това във взаимодействие с Брянскя фронт и лявото крило на Западния фронт в хода на Орловската стратегическа операция разгромяват тази групировка и ликвидират орловската издатина в отбраната на противника.
По време на общото стратегическо настъпление на Червената армия през лятото и есента на 1943 г., войските на Централния фронт провеждат Черниговско-Припятската операция. В резултат от нея те се придвижват на 300 km на запад и достигат до реките Днепър, Припят и Сож. Там завземат няколко плацдарма и създават благоприятни условия за освобождаването на Беларус и Западна Украйна.
На 20 октомври 1943 г. на основание на директивата на Ставката на ВГК от 16 октомври 1943 г. Централният фронт е преименуван на Белоруски фронт (първо формиране).
Съставни армии 3-та армия – генерал-лейтенант Александър Василиевич Горбатов (10 – 20 октомври 1943) 13-а армия – генерал-лейтенант Николай Павлович Пухов (15 февруари 1943 – ?) 48-а армия – генерал-лейтенант Прокофий Логвинович Романенко (13 март – 20 октомври 1943) 50-а армия – генерал-лейтенант Иван Василиевич Болдин (10 – 20 октомври 1943) 60-а армия – генерал-лейтенант Иван Данилович Черняховски (26 март – 20 октомври 1943) 61-ва армия – генерал-лейтенант Павел Алексеевич Белов (юни – 20 октомври 1943) 63-та армия – генерал-лейтенант Владимир Яковлевич Колпакчи (10 – 20 октомври 1943) 64-та армия – генерал-лейтенант Михаил Степанович Шумилов (15 февруари – 1 март 1943) 65-а армия – генерал-лейтенант Павел Иванович Батов (15 февруари – 20 октомври 1943) 66-а армия – генерал-лейтенант Алексей Семьонович Жадов (15 февруари – 10 април 1943) 70-а армия – генерал-майор Герман Фьодорович Тарасов (1 февруари – 3 април 1943); генерал-лейтенант Иван Василиевич Галанин (2 април – 1 септември 1943) 2-а танкова армия – генерал-лейтенант от т/в Алексей Григориевич Родин (15 февруари – 9 септември 1943) 3-та гвардейска танкова армия – генерал-лейтенант Павел Семьонович Рибалко (27 юли – ср. на август 1943) 16-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Сергей Игнатиевич Руденко (15 февруари – 20 октомври 1943)
Източници
Центральный фронт Большая Советская энциклопедия, Фронты Советских Вооружённых Сил во время Великой Отечественной войны 1941 – 45, т. 28, стр. 103 – 104
Категория:Съветски фронтове