„Остава ми само едно забавление...“ е стихотворение на руския поет Сергей Есенин, написано през 1923 г. Публикувано е за първи път през 1924 г. в списание „Хотел за пътешественици в красивата страна“ заедно с други две стихотворения: „Да! Сега е решено. Няма връщане“, „Никога не съм бил толкова уморен“ под общото заглавие „Московска кръчма“.
Самият автор пише за тази стихосбирка: „Избрах най-характерното и това, което смятам за най-добро“. От юли 1924 г. стихотворението е публикувано в стихосбирката „Московска кръчма“ заедно с 18 други произведения на поета, въпреки че в първото издание е останало само в съдържанието, а самият текст на произведението е премахнат от редактора с бележката „изхвърлям“.
В това произведение авторът слива двете си личности – скандалната и очарователната, в едно цяло. Редове от това стихотворение продължават да се появяват в критични статии дълго време.
„Наистина, Есенин притежава дара на внушението; по-късно, сякаш ехо от стиховете за розата и жабата се прокрадва през критични статии, мемоари и погребални стихотворения: поетът е наречен „благочестив руски хулиган“ (така Игор Северянин нарича поета).
Творбата ясно изразява техниките на образния художник Есенин, когато поетът здраво е забил треска от образа в „дланите на възприятието на читателя“,Поэты-имажинисты. СПб., 1997. С. 35 а след това е проявил нежност, „смазал е раната, за да направи читателя беззащитен срещу неговите прелести“. Стихотворението „Остава ми само едно забавление...“ ехо от „Мамя...“ и сякаш допълва размисъла на поета върху факта, че е време да внесе мир и помирение в живота си.
Източници
Външни препратки Мне осталась одна забава
Категория:Стихотворения Категория:Руска литература Категория:1924 година