Мария Тереса Павликовска-Ясножевска (на полски Maria Teresa Pawlikowska-Jasnorzewska) по баща Коссак, по първи брак Бзовска, по втори Павликовска, по трети брак Ясножевска, родена на 24 ноември 1891 в Краков, починала на 9 юли 1945 в Манчестър) – полска поетеса и драматург от периода на междувоенното двадесетилетие. Свързана с литературната група Скамандър (Skamander).

Биография Дъщеря е на художника Войчех Коссак и Мария по баща Кишелинска. Ражда се на 24 ноември 1891 в Краков. Семейството и приятелите ѝ я наричат Лика.Wstęp. [w:] Listy Marii z Kossaków Pawlikowskiej-Jasnorzewskiej i jej trzeciego męża, Stefana Jasnorzewskiego [on-line]. cyfroteka.pl. [посещение 2016-08-07]. По-големият ѝ брат Йежи Коссак е художник, а по-малката ѝ сестра Магдалена пише сатирични творби под псевдоним Магдалена Самозванец.

Поетеса пътува много. Пребивава в Италия, Турция, Северна Африка и Франция. Пътуванията оставят трайна следа в творчеството ѝ.

През 1937 става лауреат на Литературната награда на град Краков.

През 1939 е поставена пиесата ѝ „Жената чудо“, която е остра критика на хитлеровия тоталитаризъм. След поставянето на пиесата, поетесата заминава за Франция, а по-късно за Англия. Със съпруга ѝ Стефан Ясножевски, офицер от авиацията, отсядат Блакпул. Поетесата заболява от бързо напредващо злокачествено заболяване на гръбначния стълб. Претърпява две операции в специализираната болница Кристи институт. Умира в същата болница в Манчестър на 9 юли 1945 и е погребана в Южния гробищен парк (Southern Cemetery).Rafał Podraza (zebrał i opracował): Magdalena, córka Kossaka: wspomnienia o Magdalenie Samozwaniec. Warszawa: PIW, 2007, s. 167–170. ISBN 978-83-06-03080-8.

Сред приятелите ѝ са много творци, преди всичко от кръга Скамандър, които я описват в спомените си като мил и очарователен човек.Magdalena Samozwaniec: Maria i Magdalena. Kraków: Wydawnictwo Literackie, 1956.

Според сестра ѝ за определен период е била вегетарианка, за което свидетелства и стихотворението „Към месоядците“ (Do mięsożerców) от стихосбирката „Сурова коприна“ (Surowy jedwab), излязла през 1932.Magdalena Samozwaniec: Zalotnica niebieska. Warszawa: Świat Książki, 2010. ISBN 978-83-247-1891-7.

Творчество През 1924 дебютира като писателка с пиесата „Шофьорът Арчибалд“ (Szofer Archibald), комедия в три действия. До 1939 написва петнадесет пиеси, повечето от които са типични комедии. Поради перспективата, от която разглежда теми като аборт и извънбрачни връзки, някои от нейните пиеси се смятат за скандални. Критиците обаче я оценяват високо и често я сравняват с Молиер, Мариво, Уайлд, Шоу и Виткаци.

Освен писател, тя е и художник, създава акварели и рисунки.Maria Pawlikowska-Jasnorzewska. Malarka, poetka, kobieta-motyl [online, Niezła sztuka, 23 listopada 2021 [посещение 2025-12-18].

Влиянието на творчеството ѝ Стиховете на Павликовска Ясножевска често се изпълняват като песни. Техни изпълнители са Ева Демарчик по музика на Зигмунт Конечни, Чеслав Немен по собствената музика, Кристина Янда по музика на Йежи Сатановски, групата „Их Тройе“ (Ich Troje). Един от нейните стихове се появява в „Порнография“ на Гомбрович, режисирана от Ян Якоб Колски. Сестрата на поетесата, Магдалена Самозванец, издава спомени за нея в томовете: „Мария и Магдалена“ (1956) и „Небесната обожателка“ (Zalotnica niebieska ) (1973).

В нейна чест е един от планетоидите (4114) е наречен Ясножевска.

Ордени и отличия Златен кръст за заслуги (11 ноември 1934)M.P. z 1934 r. Nr 259, poz. 338 „za zasługi na polu pracy literackiej”. Златен академичен лавър (5 ноември 1935)M.P. z 1935 r. Nr 257, poz. 305 „za wybitną twórczość literacką”.

Публикации Лирика Фантазии / Niebieskie migdały, Kraków 1922 Розова магия. Поезия / Różowa magia. Poezje, Kraków 1924 – с илюстрации на авторката Целувки / Pocałunki, Warszawa 1926 Dancing. karnet balowy, Warszawa 1927 Ветрило / Wachlarz. Zbiór poezyj dawnych i nowych, Warszawa 1927 Горска тишина / Cisza leśna, Warszawa 1928 Париж / Paryż, Warszawa 1929 Профилът на бялата дама / Profil białej damy, Warszawa 1930 Сурова коприна / Surowy jedwab, Warszawa 1932 Спящият екипаж / Śpiąca załoga, Warszawa 1933 Кристализации / Krystalizacje, Warszawa 1937 Поетичен скицник / Szkicownik poetycki, Warszawa 1939 Розата и горящите гори / Róża i lasy płonące, Londyn 1940 Жертвен гълъб. Сборник стихотворения / Gołąb ofiarny. Zbiór wierszy, Glasgow 1941 и др.

Пиеси Шофьорът Арчибалд. Комедия в три действия / Szofer Archibald. Komedia w 3 aktach, постановка: Warszawa, Teatr Mały 1924, druk: „Świat” 1924 (nr. 45 – 52) Любовникът на Сибил Томпсън / Kochanek Sybilli Thompson. fantazja przyszłości w 3 aktach, постановка: Kraków, Teatr im. J. Słowackiego 1926 Сиамски братя / Bracia syjamscy. Комедия в три действия, единствената ѝ пиеса, написана в стихове. Египетска пшеница / Egipska pszenica. постановка : Kraków, Teatr im. J. Słowackiego 1932 Завръщането на мама / Powrót mamy. постановка: Warszawa, Teatr Nowy 1935 Мравки / Mrówki (myrmeis). постановка: Kraków, Teatr im. J. Słowackiego 1936 Резерват / Rezerwat. Фарс в три действия, постановка: TV 1968, druk: „Dialog” 1979/3 Небесни обожателки / Zalotnicy niebiescy. постановка: Warszawa, Teatr Mały 1933, wyd. Kraków 1936 Лична карта / Dowód osobisty. постановка: Warszawa, Teatr Nowy 1936 Литературна награда / Nagroda literacka. постановка: Warszawa, Teatr Nowy 1937. Tekst zaginął. Жената Чудо. Трагикомедия в три действия, постановка: Kraków, Teatr im. J. Słowackiego 1938, druk: „Dialog” 1966/10 и др.

Издания на български език Целувки, София: Славика, 1991, превод Панайот Карагьозов „Жената чудо“ в книгата „Лудият Диктатор“, Русе: Елиас Канети, 2025, превод Венеса Начева Стихотворения в антологията „Полската поезия между двете световни войни“, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019, превод Панайот Карагьозов

Памет По случай осемдесетата годишнина от смъртта на писателката с решение на Сейма на Република Полша 2025 година е обявена за „Година на Мария Павликовска-Ясножевска.M.P. z 2024 r. poz. 931.

Източници

Категория:Полски поетеси Категория:Полски драматурзи Категория:Личности (Краков) Категория:Починали от рак