Мелания Г. Мадзуко (на италиански: Melania Gaia Mazzucco) е италианска писателка.

Биография Мелания Гая Мацуко е родена в Рим на 6 октомври 1996 г. в семейството на Андреина Чапарони и писателя Роберто Мадзуко. Детството ѝ преминава между рехабилитационни институти, спортни зали и игрища в района на Монте Марио, където се занимава с гимнастика и волейбол, както и в театралните пространства извън комплекса в Трастевере, където баща ѝ поставя свои спектакли. '

След като завършва класическо средно образование в лицея „Мамиани“, Мадзуко продължава обучението си в Римския университет „Сапиенца“, където през 1992 г. се дипломира по история на модерната и съвременната италианска литература под ръководството на Бианкамария Фработа. По-късно тя си спомня за „яростните дискусии за съдбата на романа“, които води със своята преподавателка.

В периода 1988 – 1990 г. учи в Експерименталния център по Кинематография в Рим, където завършва специалност „Сценарий“ и периодично следва курсове по монтаж, костюмография и фотография.

Литературният ѝ дебют е през 1992 г. с разказа Seval, публикуван първоначално в списание Nuovi Argomenti, а впоследствие включен в антологията Sotto il segno di Eros. Amore e sesso: otto racconti di scrittrici italiane (Marie Claire, 1993).

Между 1995 и 2002 г. сътрудничи на Енциклопедия „Трекани“ като редакторка в раздела „Литература и развлечения“. През 1995 г., в съавторство със съпруга си Луиджи Гуарниери, написва Una pallida felicità. Un anno nella vita di Giovanni Pascoli, с която печели конкурса за непубликувани театрални произведения на Театър „Стабиле“ в Торино. Пиесата, поставена от Валтер Паляро и продуцирана от Театър „Стабиле“, получава златен медал на IDI за най-добра италианска драматична творба през 1996 г.

През 1996 г. Мадзуко публикува първия си роман Il bacio della Medusa, който достига финалната селекция за наградата „Стрега“. След него излиза романът й La camera di Baltus, посветен на историко-художествена тематика и също финалист за „Стрега“. Третият ѝ роман, Lei così amata, представлява биографичен разказ за Анемари Шварценбах и е преведен на немски и френски език. По-късно Мадзуко превежда и сборника с ориенталски разкази на Шварценбах La gabbia dei falconi (2007).

Между 1997 и 2001 г. Мадзуко създава няколко едноактни пиеси и многосерийни радиодрами за Radio Rai, Radio 2 и Radio 3, сред които La vita assassina (1997), Requiem for the weekend lawyer Mila B. (1998), Blunotte и Eros per Tre (в съавторство с Луиджи Гуарниери; 1998 и 1999), Dhulan – La sposa (2000) и документалната радиопиеса Vita da chef (2001). Радиодрамата Dhulan – La sposa, режисирана от Уилма Лабате и с участието на Валерио Бинаско, печели наградата „Prix Italia“ за най-добра европейска радиодрама през 2001 г. и е излъчена в седем държави.

Романът Vita датира от 2003 г. и преоткрива по фантастичен и пикаресков начин истинската история за емиграцията в САЩ на дядо й по бащина линия Диаманте и неговите приятели. Носител на наградата „Стрега“, романът има голям успех и в чужбина: в Съединените щати е включен в класацията на редактора на New York Times Book Review и е сред десетте най-добри романа на годината от Publishers Weekly, единственият, който не е на английски език.

През 2005 г. Мадзуко публикува романа Un giorno perfetto – хорово повествование, което проследява 24 часа от живота на група персонажи в съвременен Рим. През 2008 г. произведението е екранизирано от Ферзан Йозпетек, като в главните роли участват Изабела Ферари и Валерио Мастандреа.

Следващите две произведения на Мадзуко са посветени на живота и творчеството на венецианския художник Тинторето и неговата дъщеря Мариета. През 2008 г. тя публикува романа La lunga attesa dell’angelo, а през 2009 г. излиза биографичното есе Giacomo Tintoretto e i suoi figli. Storia di una famiglia veneziana.

През 2011 г. писателката е удостоена с наградата „Виареджо–Тобино“ за цялостно творчество и с наградата „Де Сика“ за литература. През 2012 г. публикува романа Limbo, който проследява историята на жена подофицер от алпийските части, завърнала се от драматична мисия в Афганистан. Ernesto Ferrero, La marescialla dell'Afghanistan, Tuttolibri-La Stampa, 31 marzo 2012 LaStampa.it. В същата година излиза и Il bassotto e la Regina, с която авторката поставя началото на своята дейност в областта на детската литература.

През 2013 г. Мадзуко публикува романа Sei come sei. През 2016 г. излиза Io sono con te, а през 2020 г. тя се завръща към жанра на историческия роман с L’Architettrice. През 2021 г. публикува Fuoco infinito. Tiepolo 1917, а през 2022 г. излиза Self-Portrait. Il museo del mondo delle donne чрез изд. „Ейнауди“.

От 1997 г. до днес пише статии, репортажи и истории за италианските вестници „Манифесто“, „Нуови Аргоменти“, „Месаджеро“ „Соле 24 Оре“ и „Република“, както и за чуждестранните „Ню Йорк Таймс“ и „Ел Паис“.

Произведения

Художествена литература

Il bacio della Medusa, 1996 ISBN 88-8089-092-1 . La camera di Baltus, 1998, ISBN 88-8089-335-1 . Lei così amata, 2000, ISBN 88-17-86311-4 . Vita, 2003, ISBN 88-17-87162-1 . Un giorno perfetto, 2005, ISBN 88-17-00727-7 . Un giorno da cani, 2007 La lunga attesa dell'angelo, 2008, ISBN 978-88-17-02585-0Дългото очакване на ангела, изд. „Унискорп“, София (2016), La storia di Re Lear, 2011, ISBN 978-88-8371-349-1 . Limbo, 2012, ISBN 978-88-06-20938-4 . Il bassotto e la Regina, 2012, ISBN 978-88-06-21446-3 . Sei come sei, 2013, ISBN 978-88-06-20946-9 . Io sono con te. Storia di Brigitte, 2016, ISBN 978-88-06-23253-5 . L'architettrice, 2019, ISBN 978-88-062-0942-1 . Fuoco infinito. Tiepolo 1917, 2021, ISBN 978-88-943594-9-7 . Silenzio. Le sette vite di Diana Karenne, 2024, ISBN 978-88-062557-2-5 .

Театър

Dulhan - La sposa, 2023, ISBN 978-88-584440-4-7 .

Преводи

Анемари Шварценбах, La gabbia dei falconi. Tredici racconti orientali, 2007, ISBN 978-88-17-01684-1 .

Документална литературa

Jacomo Tintoretto e i suoi figli. Storia di una famiglia veneziana, 2009, "Le nuvole e l'oro. Tintoretto alla Sala dell'Albergo", в Grazia Fumo e Dino Chinellato (a cura di), Tintoretto svelato. Il soffitto della Sala dell'Albergo nella Scuola Grande di San Rocco, 2010, , с. 19–27. "Mani di pietra e mani di carta. Tre generazioni d'italiani d'America". В Margherita Ganeri, L'America italiana, 2010, , с. 7–28; "Il più arrischiato pittore del mondo". Във Vittorio Sgarbi (a cura di), Tintoretto, catalogo della mostra alle Scuderie del Quirinale, 2012, , с. 1–11. Il Museo del Mondo. Edizione Illustrata, 2014. Self-Portrait. Il museo del mondo delle donne, 2022,

Статии и други приноси

La vita assassina, радиодрама, 1997, ISBN 88-397-0989-4. Blu notte, радиодрама в 30 епизода (с Луиджи Гуарниери), 2001, ISBN 88-397-1148-1. «Ricordandosi della sua misericordia», в Rosetta Stella (a cura di), Sul Magnificat, Marietti, 2001, ISBN 88-211-8511-7, с. 233–244. «Loro», в Benedetta Centovalli (a cura di), Patrie impure: Italia, autoritratto a più voci, 2003, ISBN 88-17-87107-9, с. 107–119. L'anno marziano o Il compleanno della tigre, 2004. Il sogno svanito di un italiano rispettoso della legge, в. „Кориере дела Сера“, 12септември 2004, бр. 33; Io sono uno scrittore. Omaggio a L'isola di Arturo di Elsa Morante, 2005. «Eccomi qui immortale», предговор към Джейн Остин, Гордост и предрасъдъци, ISBN 88-17-01154-1, с. 5–19. «Le persone che incontri in sogno», в AA.VV., Leggere Roma, 2006, ISBN 88-6044-018-1, с. 53–63. «L'ultima partita della signora B.», в AA.VV., Azzurri. Scrittori italiani raccontano il mito della Nazionale, 2006, ISBN 88-17-01183-5, с. 77–93; «John Fante: l'arte della fame», предговор към Джон Фанте, La grande fame, 2007, ISBN 978-88-06-17139-1, с. V-XXIII. Предговор към Paula Fox, Il vestito della festa, 2007, ISBN 978-88-8112-805-1, с. 7–9. «La casa della letteratura», в AA.VV., La mia Olanda/Denken aan Holland, 2007, с. 146–155. L'uomo che insegnava la vita con un pallone, в. „Кориере дела Сера“, 21 febbraio 2010, с. 37. «I bei resti. Voci dal silenzio», в Andrea Matucci e Simona Micali (a cura di), I colori della narrativa. Studi offerti a Roberto Bigazzi, 2010, ISBN 978-88-548-3479-8, с. 293–310. «Suor Virginia Maria de Leyva detta Gertrude, monaca di Monza», в AA.VV, Ti vengo a cercare. Interviste impossibili, 2011, ISBN 978-88-06-20745-8, с. 327–340. «I giorni della passione», предговор към Magda Ceccarelli De Grada, Giornale del tempo di guerra. 12 giugno 1940-7 maggio 1945, 2011, ISBN 978-88-15-23321-9, с. 7–24. Black Iris (Iris nero): un incontro con Georgia O’Keeffe, в Georgia O’Keeffe, catalogo della mostra a cura di Barbara Buhler Lynes, Roma, Palazzo Cipolla, Monaco Kunsthalle, Helsinki Art Museum 4 ottobre 2011 – 9 settembre 2012, 2011, ISBN 978-88-572-1149-7. Franz e il suo doppio. I gemelli Liszt, в «Notiziario della Banca Popolare di Sondrio», n. 115, април 2011. Il Veneto sopra le righe, във Veneto, a cura di Marino Zorzi, 2012. Articolo determinativo femminile, предговор към Paola Di Nicola, La giudice. Una donna in magistratura, 2012. «Tintoretto a Roma», в Notiziario della Banca Popolare di Sondrio, 118, aprile 2012, с. 112–115. «Una donna pericolosa», послепис към Edna Ferber, So Big. Una storia americana, 2012, ISBN 978-88-17-05766-0. Eccomi qui immortale, предговор към Джейн Остин, „Гордост и предрасъдъци“, 2013 La statua di argilla. La scrittura e la manutenzione della memoria, в Il letterato e lo storico. La letteratura creativa come storia, 2013 A solitary soul, предговор към Kate Chopin, Il risveglio, 2014 All’ombra dell’ulivo saraceno, бележка към Андреа Камилери, La gita a Tindari, 2014. Il canto per ferro e sabbia, в Terra è cielo, catalogo della opere di Vittorio Buset, a cura di Marifulvia Matteazzi Alberti, 2014 La sfinge e la fanciulla: femminile letali nell’immaginario del tardo Ottocento , in Il demone della modernità. Pittori visionari all’alba del secolo breve, catalogo della mostra omonima Rovigo, Palazzo Roverella 14 febbraio – 14 giugno 2015, 2015. Natura morta con pasta, telline e cicoria, в Novel of the world, 2015 Il pittore e la trasteverina, в «Notiziario della Banca Popolare di Sondrio», n. 128, agosto 2015 Opere che passano come nuvole (ma lasciano ombra), в AA. VV, Il libro degli allievi. Per Biancamaria Frabotta, Bulzoni, 2016. Epicentro. Un epicedio per Castelsantangelo sul Nera, в «Notiziario della Banca Popolare di Sondrio», n. 133, aprile 2017. Crisantemo nero, в Procida racconta, Nutrimenti, 2017. Il remoto disordine della vita: un ritratto di Fausta Cialente, предговор към Le quattro ragazze Wieselberger, 2018, с. 5-39 (после също в Cortile a Cleopatra, 2022). Murillo. Il ragazzo di Siviglia, в «Notiziario della Banca Popolare di Sondrio», n. 138, dicembre 2018 Roma è una donna. Il suo nome è Plautilla, в Roma Travel Tales, a cura di Jan Kralicek, 2020. Jeanne Hébuterne. 100 anni dopo, в «Rewriters. Post-feminism:»; n.8, с. 19-25 (s.d. ma 2020). Nella Roma liberata torna la cultura, в Roma Capitale 1871-2021, 2020. Eosinofilia, във Ferite, a cura di Caterina Bonvicini, 2021. Enrico Caruso. Un italiano in America, в «Notiziario della Banca Popolare di Sondrio», n. 145, aprile 2021. Tutte le donne sono innocenti, предговор към Alba de Cespedes, Dalla parte di lei, 2021. ‘l nome mio ancor molto non suona, в Se tu segui tua stella, non puoi fallire, I grandi narratori raccontano il loro Dante, a cura di Alberto Casadei, Aldo Morace, Gino Ruozzi, 2021. Una certa donna che vive ancora, в Una rivoluzione silenziosa. Plautilla Bricci pittrice e architettrice, a cura di Yuri Primarosa, catalogo della mostra Roma, Galleria Corsini 5 novembre 2021- 19 aprile 2022, 2021. Metamorfosi, в «Sotto il vulcano», a cura di Melania G. Mazzucco, n. 2/10, febbraio 2022. La vita di Wanda Ferragamo, предговор към Ginevra Visconti, Il libro rosso di Tà, 2022. La perla di Isabella d’Este, предговор към Мария Белончи, Rinascimento privato, 2022.