Камел Дауд (, ) е алжирски журналист и писател на произведения в жанра социална драма и публицистика. Пише на френски език. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография в сайта Babelio Биография и библиография в сайта на Берлинския литературен фестивал Биография и информация в сайта Viabooks
Биография и творчество Камел Дауд е роден на 17 юни 1970 г. в Мостаганем, област Мостаганем, Алжир. Най-големият от шест деца в мюсюлманско семейство, говорещо арабски език. Като тийнейджър той приема зараждащото се ислямско движение в началото на 80-те години, но се разочарова и на 18 години се дистанцира от религията. През 1988 г. участва в антиправителствена демонстрация в Мостаганем. Получава бакалавърска степен по природни науки/математика и следва френска филология в Оранския университет „1 Ахмед Бен Бела“ в Оран.
През 1994 г. започва работа във френскоезичния алжирски вестник Le Quotidien d'Oran. Три години по-късно публикува първата си колонка, станала успешната рубрика „Нашето мнение, вашето мнение“, която включва коментари по новините. Той е главен редактор на вестника в продължение на осем години. Пише като колумнист в различни медии, редакционен сътрудник е в онлайн вестника Algérie-Focus, а статиите му са публикувани и в Slate Afrique. През 2014 г. започва сътрудничество със седмичното списание Le Point, за което е отличен с наградата „Жан-Люк Лагардер“ за журналист на годината през 2016 г. През 2002 г. е издадена подборка от колонките му. Заради цензурата публикува някои от статиите си във „Фейсбук“.
Първата му новела „Баснята за джуджето“ е издадена през 2003 г. само в Алжир, а втората „Фараон“ през 2005 г. През 2008 г. е издаден сборникът му с разкази „Предговорът на негъра“, който печели наградата „Мохамед Диб“.
През 2013 г. е издаден романът му „Мьорсо, контраразследване“. В известна степен романът е преразказ на романа „Чужденецът“ на Албер Камю, който авторът описва събитията от гледна точка на фона на смутните епизоди от живота на своята страна. В историята престарелият брат на жертвата, арабин, наречен Муса, който е убит от Мьорсо, героя на Камю, разказва за живота на брат си, разнищвайки по нов начин подбудите и съдбата на неговия убиец, стигайки до печалното заключение, че в много по-голяма степен прилича на убиеца, отколкото на брат си. Романът получава наградата „Гонкур за първи роман“, литературната награда „Франсоа Мориак“ за 2014 г., и известната награда „Петте континента“. Преведен е на 35 езика по света. Романът предизвиква сериозни противоречия. Ислямистите са обидени от яростното порицание на религията от страна на разказвача в романа, като изразяват възмущение и осъждат произведението като богохулство. През 2014 г. в Алжир радикален салафистки имам издава фетва (религиозен декрет), който определя Дауд като „вероотстъпник“ и „враг“ на исляма.
През 2019 г. получава френската Световна награда „Чино дел Дука“.
През 2024 г. е издаден романът му „Хурии“. В историята млада алжирка Зора е оцеляла като по чудо от гражданската война от 90-те години, а последствията от нея са изписани по тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя е бременна в страна, където жената е обречена на незавидна участ, а само споменаването на гражданската война се наказва от закона. За да получи някои отговори, тя се връща в родното си село, където всичко е започнало. Романът получава високи оценки и получава престижната литературна награда „Гонкур“. Той не може да бъде публикуван в Алжир заради закон, забраняващ всички произведения, посветени на гражданската война в страната през 90-те години на ХХ век, в която по официални данни са загинали най-малко 200 000 души.
От първия си брак има син и дъщеря, но се развежда през 2008 г. след раждането на дъщеря си, тъй като съпругата му е станала все по-религиозна (и е започнала да носи хиджаб). Получава френско гражданство през 2020 г. През 2016 г. се жени повторно за Айша Дехдух, която е психиатър.
Камел Дауд живее във Франция.
Произведения Самостоятелни романи и новели La Fable du nain (2003) Ô Pharaon (2005) Meursault, contre-enquête (2013) – награда „Гонкур за първи роман“, награда „Франсоа Мориак“, награда „Петте континента“Мьорсо, контраразследване, изд.: ИК „Колибри“, София (2023), прев. Албена Шарбанова, Мария Коева Zabor ou Les psaumes (2017) Houris (2024) – награда „Гонкур“Хурии, изд.: ИК „Колибри“, София (2025), прев. Красимир Петров
Сборници La Préface du négre (2008) – разкази, включва „Приятелят на Атина“; „Гибрил в керосин“; „Предговорът на негъра“; „Арабинът и необятната земя на О“, награда „Мохамед Диб“, преиздаден е през 2011 г. заедно с разказа „Минотавър 504“
Документалистика Mes indépendences – Chroniques 2010 – 2016 (2017) Le Peintre dévorant la femme (2018) – за Пабло Пикасо и еротичния характер на творчеството му
Екранизации 2020 La case du siècle – тв сериал, 1 епизод
Източници
Външни препратки
За романа му „Баснята за джуджето“
Категория:Алжирски писатели Категория:Алжирски журналисти Категория:Носители на награда „Гонкур“ Категория:Носители на награда „Чино дел Дука“ Категория:Родени в Мостаганем