„Бялата лента“ () е немски драматичен филм от 2009 година, режисиран от Михаел Ханеке. Филмът печели „Златна палма“ на кинофестивала в КанDAS WEISSE BAND (THE WHITE RIBBON) и получава множество международни отличия, включително номинации за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и „Оскар“ за операторско майсторство.Oscar could wear ‘White’
Действието се развива в малко протестантско село в Северна Германия в навечерието на Първата световна война и разглежда теми като авторитаризъм, религия, насилие и корените на злото в обществото.Michael Haneke: Das Spiel mit der Angst
Сюжет Историята е разказана от възрастен учител, който си спомня събитията от детството си. В селото започват да се случват поредица от странни и жестоки инциденти – лекарят пада от кон след опъната тел, дете е пребито, а други жители стават жертва на необясними нападения.
С напредването на разследването подозренията постепенно се насочват към децата от селото, възпитавани в строго религиозна и репресивна среда. Пасторът наказва своите деца, като ги кара да носят бяла лента – символ на невинност и чистота, която те трябва да възстановят чрез покаяние.
Филмът не дава категоричен отговор за извършителите, но внушава, че насилието и потисничеството в семейството и обществото могат да доведат до бъдещи катастрофални последици.
Теми и интерпретации „Бялата лента“ често се интерпретира като алегория за възникването на тоталитаризма и условията, довели до възхода на нацизма в Германия.Review: 'The White Ribbon' Ханеке изследва как авторитарното възпитание, страхът и липсата на емпатия оформят моралния облик на младото поколение.
Награди и отличия „Златна палма“ – Кан, 2009 „Златен глобус“ за най-добър чуждестранен филм Награда на Европейската филмова академия за най-добър филм, режисура и сценарий Номинации за две награди „Оскар“ – най-добър чуждоезичен филм и операторско майсторство
Източници
Външни препратки
Категория:Германски трилъри Категория:Филми от 2009 година Категория:Черно-бели филми Категория:Филми, носители на „Златна палма“ Категория:Филми на Михаел Ханеке