Орасио Кирога () е уругвайски поет, драматург и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, фентъзи, хорър, детска литература и пътепис, като се счита за майстор на краткия разказ, автор на повече от 200 такива. Биография и библиография в сайта Fantasticfiction Биография и библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Енциклопедия Британика“ Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com Биография и библиография в сайта Babelio Биография в сайта Biography Биография и библиография в сайта Escritores> Биография в официалния сайт
Биография и творчество Орасио Силвестре Кирога Фортеза е роден на 31 декември 1878 г. в Салто, Уругвай. Той е шесто дете и втори син в семейство от средната класа. Баща му работи като ръководител на аржентинското вицеконсулство. Преди Орасио да навърши два месеца, баща му се прострелва с пистолет по време на лов и умира. След трагедията майка му се мести за четири години в Кордоба, след което се връщат в Салто, а през 1891 г. тя се омъжва повторно.
Завършва средното си образование в Монтевидео и следва в Националния колеж и Политехническия институт в Монтевидео за техническо обучение. По това време създава колоездачен клуб и сам изминава трасе от 120 км от родния си град до Пайсанду. Работи в работилница за ремонт на машини.
На 22-годишна възраст започва да се интересува от поезия, запознавайки се с творчеството на Леополдо Лугонес, когото по-късно става негов приятел, както и произведения на други автори. Опитва различни форми и стилове на поетично изразяване: постромантизъм, символизъм и модернизъм, и започва да публикува стихотворенията си в родния си град.
По време на карнавала през 1898 г. младият поет среща първата си любов, която впоследствие вдъхновява две от най-важните му произведения: „Закланите“ от 1920 г. и „Сезон на любовта“ от 1912 г. Еврейските родители на девойката не одобряват връзката им и те се разделят.
В родния си град през 1999 г. основава „Списание на Салто“, което обаче се проваля. През същата година доведеният му баща се самоубива, защото е обездвижен от инсулт, като се застрелва, а той е свидетел на смъртта му. С малкото пари от наследството Орасио Кирога предприема четиримесечно пътуване до Париж, където среща Рубен Дарио, което се оказва неуспешно, и той се завръща в Уругвай. След завръщането си заедно с приятелите си основава „Консисторията на веселата наука“, литературна лаборатория за експериментално писане, в която те намират нови начини да изразят себе си и своите модернистични цели.
Първата му книга, пътеписът „Дневник на пътуването до Париж“, е издадена през 1900 г., а през 1901 г. стихосбирката му „Коралови рифове“, която е повлияна от модерните тогава литературни похвати. През 1901 г. той е застигнат от поредица нещастни събития. Първо от епидемия от коремен тиф умират негов брат и сестра, а по-късно при нещастен случай от случаен изстрел при преглеждане на оръжие той неволно убива приятеля си Федерико Ферандо. Оправдан е от полицията, но заради чувството си за вина напуска „Консисторията“ и се премества при сестра си в Аржентина. Съпругът на сестра му му съдейства за намиране на работа в изпитната комисия на Националния колеж на Буенос Айрес, а през март 1903 г. е назначен за преподавател по испански език в Британското училище в Буенос Айрес.
През юни 1903 година придружава Леополдо Лугонес в експедиция като фотограф, финансирана от аржентинското Министерство на образованието, в която известният аржентински поет планира да проучи някои руини на йезуитски мисии в провинция Мисионес (като Сан Игнасио Мини). Джунглата оставя дълбоко впечатление у Кирога, което бележи живота му завинаги: той прекарва шест месеца и използва последната част от наследството си за земя за памук в провинция Чако на 7 км от Ресистенсия до река Саладито. Проектът се проваля, но селският живот го обогатява с впечатления и идеи, като трайно променя стила му.
След завръщането си в Буенос Айрес се посвещава на писателската си кариера. През следващите две години работи върху множество разкази, много от които са за селския живот и борбата на животните и хората за оцеляване, но други са забавни истории за деца. През 1904 г. е издаден първият му сборник с разкази „Престъплението на друг“, за които е повлиян от стила на Едгар Алън По.
През 1906 г. се завръща в любимата си джунгла и по правителствена програма заедно с приятел купува ферма от 185 хектара в провинция Мисионес, на брега на Горна Парана. Прави приготовления за живота си там и едновременно с това преподава кастилски език и литература наблизо, докато се нанася през зимата на 1908 г.
Той се влюбва в една от своите ученички тийнейджърки, Ана Мария Сирес, на която посвещава първия си роман, „История за една проблемна любов“, издаден през 1908 г. Жени се за нея през 1909 г. въпреки противопоставянето на родителите ѝ, които впоследствие се преместват близо до семейството, за да му помагат. Заедно с работата си на земеделец той работи и като мирови съдия в гражданския регистър на Сан Игнасио, работа, която не е подходяща за него поради неорганизираност и небрежност.
Той и съпругата му имат дъщеря и син, на които той от малки налага строго възпитание според изискванията си. Учи ги да са самостоятелни, да оцеляват сами в джунглата и да преодоляват препятствия. Учи дъщеря си да развъжда диви животни, а синът – да използва пушка, да кара мотоциклет и да пътува сам с кану. Елементи от това възпитание се появяват в разказа му „Син“ от 1935 г. Децата никога не възразяват на това, но съпругата му е ужасена и депресирана от ексцентричните навици на съпруга си и живота им в джунглата.
В периода 1912 – 1915 г. писателят, който вече има опит като производител на памук и билкар, предприема смел проект за увеличаване на земеделието и максимално използване на природните ресурси на земите си. Започва да дестилира портокали и да произвежда въглища и смоли, както и много други подобни дейности. Отглежда добитък, опитомява диви животни, ловува и лови риба, но продължава да отделя много на творчеството си и публикува множество разкази, много от които се развиват в джунглата и са с натуралистични герои. Отношенията със съпругата му обаче са силно влошени от трудния живот и тя изпада в депресия. Опитва да се самоубие, поглъщайки фатално количество живачен дихлорид, който Кирога използва във фотографията си, и умира 8 дни по-късно, на 14 декември 1915 г. Романът „Минала любов“ включва разказ за тази трагедия.
След смъртта на Ана Мария заминава за Буенос Айрес с децата си, където става заместник генерален счетоводител в уругвайското консулство. Докато се установява в града, живеейки в мазе, продължава да пише много разкази, издавайки ги бързо в сборници. Първият от тях, „Разкази за любов, лудост и смърт“, е издаден през 1917 г., като има голям успех сред публиката и критиката. На следващата година семейството се установява в малък апартамент, а той издава сборника за деца „Приказки от тропическата гора“, с истории с участието на говорещи животни с подчертан морал, чието действие се развива в тропическата гора на Мисионес.
През 1919 г. е повишен два пъти в консулски ранг. На следващата година, следвайки идеята за „Консисторията“, основава Асоциацията на Анакондата, група интелектуалци, участващи в културни дейности в Аржентина и Уругвай. Единствената му пиеса, „Закланите“, е публикувана през 1920 г. и е издадена през 1921 г., когато излиза и сборникът с разкази „Анаконда“. Сборникът, определян за негов шедьовър, изобразява на няколко нива – реалистично, философско и символично – битките между змиите в тропическата джунгла, неотровната анаконда и отровната пепелянка. В периода 1922 – 1924 г. е секретар на културното посолство в Бразилия. Работи и известно време като филмов критик. Опитва да пише сценарий и да сформира училище по кинематография, но неуспешно.
Той се завръща в Мисионес в Сан Игнасио, където отново се влюбва, този път в 22-годишната Ана Мария Паласио, като се опитва да убеди родителите ѝ да я пуснат да живее с него в джунглата. Последвалият категоричен отказ и провалът на връзката са тема във втория му роман с автобиографични елементи „Минала любов“, издаден през 1929 г.
В началото на 1926 г. се завръща в Буенос Айрес и наема вила в предградията. През 1927 г. се опитва да отглежда и опитомява диви животни, а същата година е издаден и сборникът му с разкази „Изгнаници“. Той отново е влюбен и се жени за съученичка на дъщеря си – 19-годишната Мария Браво.
През 1932 г. отново се установява в Мисионес, където се пенсионира със съпругата си и третата си дъщеря. Получава указ за преместване на консулския си офис в близък град и известно време живее спокойно. Но поради смяна на правителството договорът му е прекратен, което влошава проблемите в семейството. Съпругата му не харесва живота в джунглата, скандалите стават ежедневие и те се разделят през 1935 г. В това време, през 1935 г. е издаден сборникът му с разкази „Отвъд“.
През 1935 г. получава диагноза хипертрофия на простатата, а през 1937 г. получава диагноза рак на простатата в краен стадий и тежка депресия. Отчаян от диагнозата, Орасио Кирога се самоубива с цианид в благотворителна болница на 19 февруари 1937 г. в Буенос Айрес.
Произведения Самостоятелни романи Historia de un amor turbio (1908) Pasado amor (1929)
Сборници с разкази El crimen del otro (1904) Cuentos de amor de locura y de muerte (1917)Разкази за любов, лудост и смърт, изд. „Алекс принт“ Варна (1993), прев. Десислава Аврамова Cuentos de la selva (1918) – детски приказкиПриказки от тропическата гора, изд.: „Отечество“, София (1978), прев. Елисавета КисимоваПриказки от селвата, изд.: ИК „Лабиринт“, София (2013), прев. Захари Омайников El salvaje (1920) Anaconda (1921) El desierto (1924)Зелената пустиня, изд.: „Народна култура“, София (1975), прев. Валентина Рафаилова (сборник и с други разкази) La gallina degollada y otros cuentos (1925) Los desterrados (1926) Suelo natal (1931) Más allá (1935)
други издания на български език Нощ в райската градина : избрани разкази, изд.: ИК „Колибри“, София (2013), прев. Николай Тодоров
Поезия Los arrecifes de coral (1901) – стихове и проза
Пиеси Las sacrificadas (1920) – пиеса в 4 действия
Новели и разкази Los perseguidos (1905) El hombre muerto (1920) A la deriva (1907)
Документалистика Diario de viaje a París (1900) Décalogo del Perfecto Cuentista (1930) – книга за жанра на разказа
Екранизации 1939 Prisioneros de la tierra 1947 Los verdes paraísos – по разказа „Отсъстващият“ 1968 Testimonios de hoy... Autores argentinos – тв сериал 1986 Los Mensú – тв филм 1986 La gamita ciega – късометражен 1990 Juan Darién: A Carnival Mass – тв филм 1990 El almohadon 1993 Mocoso malcriado – късометражен 1996 Historias de amor, de locura y de muerte 1996 Los especiales de Doria – тв сериал, 1 епизод 2003 La maldición de los idiotas – късометражен 2005 El hijo – късометражен 2007 Inesquecível – по разказа „Призракът“ 2007 The Son 2008 Tinta Argentina – тв сериал, 1 епизод 2008 Los Señalados de Dios – късометражен 2009 El hombre muerto – късометражен 2010 Jungle Tales 2011 La gallina degollada – история 2013 La gallina degollada – късометражен 2020 – 2021 Relatos Clásicos de Misterio y Terror – тв сериал, 2 епизода 2023 Coffee Contrails – подкаст сериал, 1 епизод 2019 – 2024 Cineficción Radio – подкаст сериал, 3 епизода, по разказите „Езикът“ и „Върколакът“
Източници
Външни препратки на Фондация „Орасио Кирога“
Орасио Кирога – мрачният уругваец „Неумолмото слънце“, разказ на Орасио Кирога в „Литературен клуб“
Категория:Уругвайски писатели Категория:Уругвайски поети Категория:Уругвайски фентъзи писатели Категория:Уругвайски писатели на хоръри Категория:Уругвайски детски писатели Категория:Уругвайски автори на разкази Категория:Уругвайски драматурзи Категория:Родени в Салто (Уругвай) Категория:Починали в Буенос Айрес Категория:Починали от отравяне Категория:Самоубийци Категория:Псевдоними