Нота или нотка е термин в парфюмерията, означаващ градивните ароматни съставки.

Комбинациите на нотите се наричат акорди. Ароматната композиция се получава чрез съчетание на акордите. В рамките на структурата на парфюма, представяна като олфакторна пирамида, нотите се разпределят според летливостта на компонентите.Perfume Notes 2026: Top, Heart, Base Guide ExplainedAccords Explained: How Perfumers Build Vibes and Structures

Нота, акорд, фамилия Музикалната терминология, използвана днес в парфюмерията, е въведена през XIX век от английския химик и парфюмерист Септимус Пиес (George William Septimus Piesse). В своята книга „Изкуството на парфюмерията и методите за извличане на миризми от растенията“, публикувана през 1857 г., той провежда паралел между музикалната и ароматната класификация и развива концепциите за нота и акорд в парфюмерийната терминология. В предлаганата система той подрежда ароматните съставки върху музикалното петолиние: ниските (басови) тонове съответстват на тежки и плътни аромати, като този на ванилия; високите тонове съответстват на остри и леки аромати като цитруси и мента. Според теорията на Пиес един парфюм е добър, ако неговите съставки образуват хармоничен музикален акорд, в противен случай ароматът се възприема като неприятен. Въпреки че системата на Пиес е оспорвана и не се прилага, използваните от него музикални термини днес са езикът на парфюмеристите по света.Anastasia Privalova et al., „Music to Smell: Fragrantica Editors Share Their Favorites. Part I“, April 24, 2024Alexandre Helwani, „Of music and perfume“, 28 October 2022

Ноти са основните градивни единици на парфюма и представляват определен аромат. Ноти са ароматите на роза, бергамот, ванилия и др. Хармоничната смес от две или повече ноти се нарича акорд. Примери за акорди са съчетанията на ноти, които създават „кехлибарен“ аромат, „гурме“ аромати, свежи морски аромати. Парфюмите се групират като фамилии според тяхната основна ароматна тема (например Цитрусови, Флорални, Ориенталски или Дървесни).

Олфакторна пирамида

За първи път понятието олфакторна пирамида се въвежда от френския парфюмерист Жан Карл (Jean Carles, 1892 – 1966). Според този подход ароматната структура на парфюма се представя във вид на трислойна пирамида. Разположението на нотите в слоевете ги разделя на горни, средни и базисни и отразява скоростта, с която се изпарява дадена ароматна съставка. Горните ноти са най-летливи и се усещат в течение на първите минути, след това надделява изпарението на средните ноти, накрая остава ароматът на базовите ноти, който се задържа в течение на много часове и дори дни.

Описанието на слоевете на олфакторната пирамида разкрива последователността на постепенното разгръщане на аромата на парфюма. Освен това чрез нея се установява почти универсална схема за формулирането на всеки парфюм, независимо как или къде той е произведен.Perfumer’s Simplified Guide To The Fragrance Pyramid

Горни ноти Горните ноти, наричани също глава на парфюма, са с най-висока летливост и се изпаряват в рамките на 5 – 15 минути след неговото нанасяне. Според класификацията на Уилям Пуше (William Arthur Poucher) техният коефициент на летливост е между 1 и 14. Като горни ноти най-често се използват цитрусови аромати на лимон, бергамот, портокал, грейпфрут. Често се включват и леки флорални аромати като лавандула и роза, ароматни билки като босилек и пикантни ноти като джинджифил. Към тях се добавят също мента, евкалипт, анасон и други зелени и свежи аромати. Горните ноти създават първото ароматно впечатление.

Средни ноти Средните ноти, наричани също сърце на парфюма, са с коефициенти на летливост от 15 до 60. Техният аромат започва да се усещат след 15 – 30 минути и трае от 2 до 4 часа. Тези ноти определят същността на парфюма, тъй като дефинират 40 – 70% от неговия профил. Сърцето на парфюма играе ролята на балансьор между бързо изчезващите цитрусови ноти и тежките базови съставки. Средните ноти имат цветни или пикантни характеристики. За тях се използват наситените аромати на етеричните масла, извличани от жасмин, роза, билково-чаен гераниум, цветовете на горчивия портокал (нероли), иланг-иланг. Освен тях в композициите се включват ароматите на канела, карамфил, индийско орехче, понякога се добавят и плодовите аромати на круша, ябълка, праскова.

Базови ноти Базовите ноти, наричани също основа на парфюма, имат най-ниска летливост (коефициенти 61 – 100). Базовите ноти са финалният щрих на аромата. Те се усещат, след като горните ноти напълно се изпарят, сливат се със средните ноти и осигуряват дълбочина и дълготрайност на аромата. Техните молекули достатъчно дълго взаимодействат с кожата, при което ароматът придобива различни нюанси в зависимост от нейния тип, нивото на pH и температура.

Като основа на парфюма обикновено се използват богатите и дълготрайни аромати, като тези на мускус, ванилия, сандалово дърво, пачули. В композициите често участват ароматите на амбра, кожа, тамян, дъбов мъх и др.Трифонов „Как работят връхните, средните и базовите нотки: Структура, парфюмна композиция, развитие на аромата“, юни 11, 2025The Secret Language of Perfume Notes: A Beginner’s Guide to Scent LayersСъстав на парфюмите: глава, сърце и основа

Олфакторни фамилии Исторически има няколко акорда, които се смятат за основополагащи за класифициране на парфюмите.The Role of the Accords: Coherence and Olfactory Fusion Фужерен акорд (Fougère Accord): ароматни ноти – лавандула, салвия (градински чай), розмарин; флорални ноти – гераниум или роза; базови ноти – Тонка боб, кумарин, дъбов мъх. Шипров акорд (Chypre Accord): цитрусова нота – бергамот; флорални ноти – жасмин, роза; базови ноти – дъбов мъх (синтетичен Евернил), пачули, лабданум. Ориенталски или Амбров акорд: смоли – тамян, смирна, бензоин, стиракс; средни/базови ноти – амбра, пачули, ванилия; допълнителни съставки – анималистични ноти, ирис, лабданум.

Основни класификационни семейства на парфюми:The 6 Olfactory Families: Perfume Classification Guide for Men and Women Шипрови (The Chypre family) Цитрусови (The Hesperidic family) Цветни (The Floral family) Ориенталски (The Oriental family) Дървесни (The Woody family) Фужерни (The Fougère family)

Линейни парфюми Традиционно олфакторната пирамида се прилага от френските парфюмеристи. Разработените от тях аромати притежават индивидуални характеристики, тъй като в процеса на своето постепенно разгръщане те взаимодействат с кожата на потребителя. Съществува и друг подход при формулирането на парфюми, въведен от американските производители. При него не се използва принципът на олфакторната пирамида, създадените така парфюми се наричат линейни. Техният аромат не се мени с време и е еднакъв върху различните хора.Perfumer’s Language of Scent: A Formulators Guide5 страни с различни традиции в производството на парфюми

Източници

Категория:Парфюмерия