Тиазидните диуретици са клас диуретици с умерено изразен ефект. Предизвикват екскреция на натриеви и хлорни йони. Влияят върху нефрона предимно в проксималната част на дисталния бъбречен тубул.
Започват да действат в рамките на 1 – 2 часа след приема и ефектите продължават до 24 часа. Най-често се предписват в ниски дози за лечение на хипертония. Използват се също при отоци вследствие на сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания (но не бъбречна недостатъчност), цироза на черния дроб, посттромботични и посттравматични отоци или отоци след прием на кортикостероиди; предменструална задръжка на течности; за спиране на лактацията и при безвкусен диабет.
Странични ефекти хипокалиемия; хипонатриемия; хиперурикемия; хипергликемия; хиперкалциемия; еректилна дисфункция (по неизвестни причини); тромбоцитопения (рядко).
Метаболизъм Тиазидните диуретици се усвояват добре при перорален прием и в различна степен се метаболизират в черния дроб. Ефикасността им намалява при лоша бъбречна функция.
Хидрохлоротиазидът е пример за тиазиден диуретик.
Източници
Категория:Лекарства