Лисичово (на украински Лисичово, на унгарски Rókamező) е село в Керецка селска териториална община в Хустски район в Закарпатска област, Украйна.
През 2001 г. там са живели 3 186 жители..
История Първото писмено споменаване на селото датира от 1465 г., когато е било посочено под името Lisicza. До Трианонския договор селото (под името Rókamező) е било част от Унгария, след което (под името Lisičevo) става част от Чехословакия. През 1930 г. в селото е имало 1895 жители, от които русини – 1697, евреи – 91, чехи и словаци – 83, немци – 6, чужденци – 18. В селото е имало русинско училище (4 класа) и детски санаториум. На 23 октомври 1944 г. с пристигането на Червената армия започва нова ера в историята на селото, като 86 жители са били мобилизирани в армията. През 1959 г. (по време на репресиите) е бил демонтиран каменният гръкокатолически храм „Св. Михаил“ от 1832 г., а камъните са били използвани за изграждането на училище. През 1999 г. в селото е бил осветен нов храм.
Туристически атракции
Функционална водна ковачница " Хамора " Църква „Свети Йоан Павел II“ (2017 г.) Църква „Свети Архангел Михаил“ (1927 г.) Църква „Свети Архангел Михаил“ (1999 г.) Извор на минерална вода Тросна Река Лисичанка Планината Бухал – 561,6 м Планински проход Пршислип – 937,6 м Езерото Репин Връх Кук – 1361 м
Любопитни факти
На 10 декември 1914 г. на прохода Прислоп се е състояла битка между 3-ти пехотен полк (2-ра бригада на Полските легиони) и руските войски. Селото Лисичево се споменава в романа „Дълга нощ“ (Dlouhá noc) на Ян Дрозд. През 1947 г. на Гамора е била построена водноелектрическа централа, която вечерно време е осигурявала осветление за 70% от жилищните домове в Лисичево и напълно улично осветление. Централата е работила до 1963 г. В България има село с почти идентично име — Лесичово. То се намира в Пазарджишка област, приблизително на 900 км от Лисичево.
Галерия
Връзки
Външни връзки