Забел Есаян () е арменска преводачка, журналистка, поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика и документалистика. Тя е видна фигура в арменската академична и политическа общност в края на деветнадесети и началото на двадесети век. Книгите, статиите и речите й обхващат редица теми като клането в Адана, арменския геноцид и коментари за статута на арменските жени. Работи като като преводачка във Франция, както и като преподавателка през по-късните си години като академик. Нейните романи и статии допринасят за разбирането на преследването на турските арменци, последиците от Първата световна война, ролите и правата на жените в османските и арменските общности. Библиография в сайта Goodreads Биография в сайта „Международен форум на жените писателки” Биография в сайта ArmenianHouse.org Биография в сайта Granish

Биография и творчество Забел Есаян е родена на 4 февруари 1878 г. в Юскюдар, Истанбул, Османска империя, в семейството на Мкртич Ованесян. Това времето на разгара на Руско-турската война. Тя посещава училището „Светия кръст“, което завършва през 1892 г. От малка иска да бъде писателка и още 17-годишна публикува кратка статия в литературно списание.

През 1895 г. тя е сред първите жени от Истанбул, които учат в чужбина, премествайки се в Париж, където учи литература и философия в университета Сорбона. Вдъхновена от френското романтично движение и възраждането на арменската литература от деветнадесети век на западноарменския диалект, тя се насочва към писателска кариера. Докато е в Париж, през 1900 г. омъжва за художника Тигран Есаян (1874 – 1921). Имат две деца, Софи и Хрант (учен химик, един от разработчиците на синтетичния каучук в Съветска Армения).

През 1902 г. се завръща в Истанбул, където развива творческата си, литературната и обществената ползотворна дейност. През 1905 г., след атентата срещу султан Абдул Хамид, започва период на социален, национално-политически натиск и преследване, и тя е принудена отново да замине за Париж и да живее там до 1908 г. В Париж работи за арменски и френски периодични издания, пише много статии, проза, разкази, романи на арменски и френски език, прави преводи. С работата си допринася за арменското интелектуално движение Zartonk (Пробуждане), заедно с други авторки като Србухи Дюсап и Забел Асадур.

След Младотурската революция и приемането на Османската конституция, през 1908 г. Есаян се завръща в Истанбул. През 1909 г. Есаян е назначена в комисията на Арменската Константинополска патриаршия и е изпратен в Киликия, за да проучи ситуацията. Тя публикува серия от статии във връзка с кланетата в Адана. Трагичната съдба на арменците в Киликия е тема и на нейната книга „Сред развалините“ (Աւերակներու մէջ) от 1911 г., повестта „Проклятието“ (1911), разказите „Сафие“ (1911) и „Новата булка“ (1911).

Нападенията срещу арменци в Османска Турция по време на Първата световна война поставят живота ѝ в опасност. Тя е единствената жена в списъка на арменските интелектуалци, набелязани за арест и депортация от османското младотурско правителство на 24 април 1915 г. (заедно с Вахан Тотовенц, Гурген Вахари, и др.). Тя се спасява от ареста и бяга в България, а по-късно в Кавказ и Баку, където работи с арменски бежанци, документирайки техните разкази на очевидци за зверствата, извършени по време на арменския геноцид. Синът ѝ остава в Истанбул, а съпругът и дъщеря ѝ отиват във Франция. Есаян се събира със семейството си във Франция през 1919 г. След края на Първата световна война тя се връща в Киликия с децата си, за да помага на арменски бежанци и сираци. Нейните творби около това време включват първото свидетелство за арменския геноцид – книгата „Агонията на един народ“ (1917) и романа „Моята душа в изгнание“ (1922).

Тя посещава Съветска Армения през 1926 г. и малко след това публикува впечатленията си в „Прометей е освободен“ (Պրոմէթէոս ազատագրուած). През 1933 г. решава да се установи за постоянно в Съветска Армения с децата си, а през 1934 г. участва в първия конгрес на Съюза на писателите Съветския съюз в Москва. Тя преподава френска и арменска литература в Ереванския държавен университет. Продължава да пише плодотворно и една от най-известните ѝ книги, „Градините на Силихдар“ (Սիլիհտարի պարտեզները) от 1935 г. е написана в Ереван.

По време на Голямата чистка, извършена от Сталин, внезапно е арестувана през 1937 г. Обвинена е в „национализъм“ и „сепаратизъм“ и получава смъртна присъда, впоследствие заменена с 10-годишно заточение. Мястото и времето на смъртта ѝ не са изяснени. Предполага се, че Забел Есаян е починала 1943 г. в Сибир (според някои източници в затвора в Ереван).

Произведения Շնորհքով մարդիկ (1907) Կեղծ հանճարներ (1910) Շնորհքով մարդիկ (1907) Աւերակներու մէջ (1911)Сред развалините : документален разказ на очевидец, изд. Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган“ Пловдив (2015), прев. Агоп Орманджиян Երբ ալյևս չեն սիրեր (1911) Ժողովրդի մը հոգեվարքը» (1917) Հոգիս աքսորիալ (1922) Նահանջող ուժեր (1922) Պրոմեթեոս ազատագրված (1925, 1928) Կրակե շապիկ (1934) Սիլիհտարի պարտեզները (1935) Երկեր (1959)

Източници

Външни препратки The life and times of Zabel Yesayan, от Нагихан Халилоглу // Daily Sabah, 2018 г.

Категория:Арменски писателки Категория:Арменски поетеси Категория:Арменски преводачи Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Родени в Истанбул Категория:Арменци в Османската империя Категория:Починали в Сибир