Манастирът Сапара () е средновековен православен мъжки манастир разположен в Ахалцихския муниципалитет в района Самцхе-Джавахети в Грузия. Част е от Ахалцихска и Тао-Кларджетската епархия на Грузинската православна църква. Манастирският комплекс е включен в списъка на недвижимите паметници на културата от национално значение в Грузия.

История Манастирът Сапара е основан не по-късно от девети век. Сред монасите му има много важни фигури в грузинската църковна история. В края на тринадесети век Сапара става владение на семейство Джакели, чийто водач, Саргис Джакели, умее да поддържа добри отношения с монголите, което позволява на района и обителта да живее в мир, необичаен за времето. Когато остарял, Саргис приел монашество и променил името си на Сава. Неговият син Бека построява най-голямата от 12-те църкви в манастира, църквата „Свети Сава“. Тя е кръстена на светеца, чието име е приел баща му, и е една от най-значимите в архитектурно отношение църкви на своето време.

От края на шестнадесети век до началото на седемнадесети век манастирът Сапара е празен поради разширяването на политиката на Османската империя в района. По време на този процес иконите и другите съкровища на манастира са отнесени в по-защитени райони на Грузия.

Архитектура и изкуство Разположен в зелен горист каньон, манастирът се отличава контрастно със своите розови и жълти камъни. Ансамбълът се състои от църковни сгради, останки от дворец, помещения на манастира и крепостни стени. От 12-те църкви 11 са частично запазени, една е напълно разрушена. Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа. Выпуск 35. 1905. — с. 81—104 Най-значим е кръстоъгълният храм на „Свети Сава“. Друга значима църква е „Успение Богородично“.

Църква „Успение Богородично“ Това е най-ранната църква в ансамбъла, построена вероятно през X век. Голямата зала на църквата има два входа: оригинален, западен и северен, който е открит след построяването на църквата „Свети Сава“. Западната част, необичайно за залните църкви, е двуетажна. В източната му част е разположена апсидата с конхата. Фрагментите от стенописи са от началото на XIV век. Фасадите ѝ са украсени с релефи.

Църква „Свети Саба“ Най-добрият пример за храмовата архитектура от осемнадесети век в Грузия, тази църква също е оцеляла в доста добро състояние до наши дни. Zakaraya, P. (1983) Pamyatniki Vostochnoi Gruzii. Iskusstvo, Moskva, 376 s. [Monuments of Eastern Georgia] Поръчана да бъде построена от Бека I Джакели на архитекта Пересадзе. Името му може да се намери на западната арка на прозореца на портала. Поради сложния релеф и малкото пространство е построена стена от южната страна.

Вероятно църквата е имала три входа. В момента са останали само северната и западната. Източната фасада се отличава с контрастно изработена квадратна олтарна част. В рамките на църквата апсидата е фланкирана от протезиса и сакристията на приземния етаж и криптите на горния. Архаична особеност е наличието на хор в горния етаж на западната част. Горният етаж е свързан с цялото пространство чрез арки. Интериорът е осветен доста слабо от четири прозореца, по един във всяко рамо на кръста, и осем прозореца в куполния тамбур. Стенописите от XIV век са с високо качество.

Източници

Категория:Манастири в Грузия Категория:Забележителности на Грузия Категория:Основани през 9 век