Имант Зиедонис () е латвийски публицист, сценарист, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, детска литература и документалистика. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта „Литература” Биография и библиография в сайта „Латвийска литература” Биография в сайта „Литературен свят” с преводи на негови стихове Биография в официалния сайт на музея „Имант Зиедонис“

Биография и творчество Имант Зиедонис е роден на 3 май 1933 г. в село Рагациемс (Бирута) – малко селце на Рижкия залив, бивша енория Слокас (сега Тукумски район), Латвия, в семейство на рибари. По време на Втората световна война, през 1944 г. семейството се премества в село Енгуре, където завършва основното си образование, а после завършва гимназия през 1952 г. в Тукумс. Баща му е изпратен в лагера ГУЛАГ в Екибастуз в Казахстан през март 1949 г. В края на гимназията Имант е диагностициран с туберкулоза и прекара голяма част от живота си в болници и санаториуми.

Поради болестта си не може да учи в Техникума по градинарство в Юрмала, но следва задочно филология във Факултета по история и философия на Латвийския университет, който завършва през 1959 г. По време на следването си работи на различни места – пътно-ремонтен работник, товарач, културен работник в противотуберкулозния санаториум. През 1954 г. се жени за учителката Ритма Сафонова и е учител по латвийски език и литература в седемгодишното училище в Олайне (1954) и в училище Кемери (1955 – 1956), като библиотекар в Кемери (1957 – 1959) и учител в Работническата младежка гимназия в Юрмала (1959 – 1960).

Първата му публикация е през 1957 г. в сатиричното списание „Дадзис“. През 1961 г. е приет в Съюза на латвийските писатели, а от 1962 г. става член на КПСС. През 1964 г. завършва Висшите литературни курсове към Института за световна литература „Максим Горки“ в Москва. От средата на 60-те години се занимава предимно с литература. В периода 1964 – 1965 г. е редактор в издателство в Рига, а в периода 1965 – 1967 г. е секретар на Съюза на писателите, после съветник на министъра на културата и др.

През това време излизат младежките му стихосбирки „Сърдечни динамити“ (1963) и „Мотоциклет“ (1965), за които получава Държавната награда на Латвийската ССР (1967). През 1966 г. се жени за актрисата Аусма Кантане. През 1966 г. е включен в Съвета по детска и младежка литература на Съюза на писателите на СССР. През 1976 г. получава диплом от наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ за книгата „Цветни приказки“. През 1982 г. става председател на Съвета по детска и младежка литература на Съюза на писателите на СССР.

През 60-те години започва да практикува йога и ходи на разходки с лодка и дълги преходи около Курземи. Опита си описва в книгите „Смола и кехлибар“ (1970 – 1974). В периода 1969 – 1974 г. построява селска къща в Муржани, която покрива с тръстика, в която сега се намира лятната резиденция на музея „Имантас Зиедонис“. В периода 1974 – 1986 г. е лекуван дълго време в болница и туберкулозен санаториум.

Автор е на стихосбирки, философска поезия в проза („Епифании“), сценарии, есета, произведения за деца и др. Поетични сборници: „Земя и мечта“ (1961), „Динамит на сърцето“ (1963), „Мотоциклет“ (1965), „Как гори свещта“ (1971), „Течение“ (1975), „С цвят на прекрасна лилия в ръка“ (1979), „Нападение на пеперуди“ (1988), „Поема за млякото“ (1977), „Поема за хляба“ (1983) и др. Поезията му се занимава с философски и национално значими теми по асоциативно-медитативен начин. Пише също книга с очерци: „Смола и кехлибар“ (кн. 1 и 2, 1970 – 1974), сборници с философски миниатюри „Епифании“ (1971 – 1994), „Цветни приказки“ (1973), книга с очерци „Дневник на поета“ (1965) и др. В творчеството си е свързан с гражданската и философска позиция на съвременника, националните традиции и фолклорната образност. Сценарист е на множество филми, документални и анимационни. Прави преводи на Александър Блок, Владимир Маяковски, Григор Виеру, Здравко Кисьов, Анна Ахматова, Владимир Луговский, Баруйр Севаг, Иван Драч и др.

По време на Пеещата революция е активен поддръжник на движението за възстановяване на латвийската независимост. През 1990 г. той е избран във Върховния съвет от Латвийския народен фронт, а на 4 май гласува за приемането на декларацията за възстановяване на независимостта на Република Латвия. През 1991 г. подава оставка като заместник на Съюза на писателите, но продължава да бъде председател на Латвийската културна фондация (1987 – 1993), по-късно ръководител на Латвийския институт (1998 – 2000). През 1997 г. е съветник на министър-председателя Гунтар Крастс по културата, имиджа на Латвия, националната идентичност и други въпроси.

През 1991 г. претърпява сърдечна операция в САЩ. През 2005 г. получава инсулт и губи способността си да говори, но продължава да пише дневник.

Имант Зиедонис умира на 27 февруари 2013 г. в Рига, Латвия.

Произведения

Поезия Zemes un sapņu smilts (1961) Sirds dinamīts (1963) Motocikls (1965) Es ieeju sevī (1968) Kā svece deg (1971) Epifānijas (1971-първа част, 1974-втора част, 1994-трета част) – поезия в прозаЕпифании, изд.: ПАН-ВТ, Велико Търново (2000), прев. Здравко Кисьов Caurvējš (1975) Poēma par pienu (1977) Man labvēlīgā tumsā (1979) Re, kā (1981) Viddivvārpa (1982) Taureņu uzbrukums (1988) Viegli (1993) Mirkļi. Foreles (1993) Ceļa sentiments (2000) Trioletas (2003) Vēl ko (2010)

Детска литература Krāsainas pasakas (1973)Цветни приказки, изд.: „Отечество“, София (1989), прев. Албена Методиева Lāču pasaka (1976) Blēņas un pasakas (1980) Kas tas ir — kolhozs? (1984) Sākamgrāmata (1985) Pasaka par bizi (1997) Pasakas (2007)

Документалистика Dzejnieka dienasgrāmata (1965) Kurzemīte. Pirmā grāmata (1970) Kurzemīte. Otrā grāmata (1974) Perpendikulārā karote (1972) – с Виталий Коротич и Гунарс Янайтис Tik un tā (1985) Tutepatās (1992) Ne tas kādam jāzina (2005) Nenoteiktā bija (2006) – с Н. Икстен Leišmalīte (2013) – с Р. Зиедони

Сценарии Uz intensifikācijas ceļa (1964) Gada reportāža (1965) Lomi (1969) – документален Pūt, vējiņi! (1973) Puika (1977) Imants Ziedonis. Portrets locījumos (1979) Man vienai māsiņai (1984) Es esmu latvietis (1990) Gājiens ar krokodilu (1995) Trivium (1998) – документален Taureņi (2005) Ardievu, divdesmitais gadsimt! (2006)

Награди частично представяне 1967 Държавната награда на Латвийската ССР 1972 Заслужил деятел на културата на Латвийската ССР 1976 Диплома „Х. К. Андерсен“ за постижения в детската литература 1977 Народен поет на Латвийската ССР 1983 Орден за приятелство на народите 1995 Орден на трите звезди 2-ра степен 2008 Кръст на признание 1-ва степен

Източници

Външни препратки на Имант Зиедонис

Категория:Латвийски писатели Категория:Латвийски поети Категория:Латвийски сценаристи Категория:Латвийски преводачи Категория:Латвийски детски писатели Категория:Съветски писатели Категория:Латвийски политици Категория:Починали в Рига