Душко Родев е северномакедонски журналист, преводач и писател на произведения в жанра социална драма и исторически роман. Библиография в сайта Goodreads „Почина писателят и сценарист Душко Родев“, биография и библиография в сайта „Слободен печат” Биография и библиография в сайта Ohridsky
Биография и творчество Душко Родев е роден на 17 април 1932 г. в Скопие, Македония. Завършва романска литература във Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като журналист, кореспондент и репортер на свободна практика във вестник „Нова Македония“, откъдето се прехвърля в Македонското радио и телевизия, където е редактор в редакция „Драма“ до пенсионирането си.
Първият му роман „Безпътици“ е издаден през 1963 г. Член на Дружеството на македонските писатели от 1965 г. В своята литературна дейност Родев е пренебрегван, премълчаван и дори забраняван през социалистическия период в страната, като пример за това е книгата му: „Разговори с Дойрански“, която излиза в Сърбия през 1983 г., а две години по-късно се появява в Македония, където копия от Сърбия са скрити в складове и са недостъпни за читателите. Награждаван е в конкурси за анонимен разказ.
През 2010 г. е издаден романът му „Човекът, който обичаше наровете“. Той е епична история за времето непосредствено преди Илинденското въстание, включващ аферата с отвличането на мис Стоун и преговорите за откупа за закупуване на оръжие за въстанието. Основни герои са Кръстьо Асенов, определен от Гоце Делчев за войвода на централната чета в революционния окръг на град Кукуш, племенник на легендарния Хаджи Димитър, и знаменоската на кукушката чета Анна Малешевска, дъщеря на координатора на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Дупница, Никола Малешевски. Любовта между Кръстьо Асенов и Анна Малешевска води до братоубийствената смърт на Кръстьо Асенов. Романът получава наградата „Роман на годината“ на „Утрински весник“.
През 2014 г. е издаден романът му „В очакване на Нобеловата награда“. Чрез съдбите на двама приятели гимназисти, които в годините на тоталитаризма мечтаят за момичета и литературна кариера, но идеологемите на тоталитарната социалистическа система ги разделят, е представена равносметка на недалечно минало с етични и морални въпроси, валидни за всяко време и общество.
Душко Родев умира на 30 юни 2022 г. в Скопие, Северна Македония.
Произведения Самостоятелни романи Беспатици (1963) Враќање кон црвената земја (1969) Еребици во каменестиот пејзаж (1974) Разговори со Дојрански (1983) Светлата иднина почнува утре, најдоцна задутре (1988) Цветот на дивата роза (2005) Човекот што ги сакаше калинките (2010)Човекът, който обичаше наровете, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димитър Христов Во очекување на Нобеловата награда (2014)В очакване на Нобеловата награда, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Димитър Христов
Пиеси Здраво седма сило (1991) Првиот ешалон (1991)
Сборници Зелена боја по дождот (1977) На снегот, со Олја (1981) Косови, зиме (1998)
Екранизации 1992 Дивеч за отстрел – сценарий
Източници
Категория:Северномакедонски писатели Категория:Северномакедонски автори на исторически романи Категория:Северномакедонски автори на разкази Категория:Възпитаници на Скопския университет Категория:Родени в Скопие Категория:Починали в Скопие