Линор Горалик е руско-израелска поетеса, писателка, преводачка, ЛГБТ активистка, художничка и специалист по маркетинг, авторка на произведения в жанра социална драма, лирика, фентъзи, научна фантастика, детска литература, биография и публицистика. Биография и библиография в сайта GoodreadsБиография в сайта „Жанет 45” Биография в сайта на Мемориален фонд „Йосиф Бродски” Биография в официалния сайт

Биография и творчество Линор Горалик, с рождено име Юлия Борисовна Горалик, е родена на 9 юли 1975 г. в Днепропетровск, Украинска ССР, СССР. Живее и учи в родния си град до 14-годишна. През 1989 г. родителите ѝ получават израелско гражданство и семейството се преселва в Израел. Завършва през 1994 г. компютърни науки в университета „Давид Бен-Гурион“ в Негев в град Беер Шева. След дипломирането си работи като програмист и специалист по интернет маркетинг.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Цитатник“, е издадена през 1999 г. от издателството на руския поет и писател Александър Житински „Геликон Плюс“, специализирано в издаването на онлайн автори. Същата година инициира колективен проект за интернет литература „E2-e8, или Игра на интертекст“, в който читателите чрез най-безумни алюзии и интертекстуални препратки да свържат текстове, които на пръв поглед нямат нищо общо.

В периода 2000 – 2014 г. живее и работи в Москва като журналист и маркетингов анализатор. Прави и преводи на разкази на Етгар Керет и стихове на Витаутас Плюра. Работи и в областта на културния маркетинг, като заедно с поета Станислав Лвовски организира няколко художествени изложби и проекти, пренасяйки съвременната израелска култура в Русия. През 2002 г. в галерия „Марат Гелман“ организира своя лична изложба под надслов „Жалост без поглед“.

Едновременно с работата си, пише стихове и проза, често в съавторство. През 2003 г. печели младежката награда „Триумф“. През 2012 г. получава наградата „Портал“ за книгата „Устното творчество на обитателите на сектор М1“.</ref> Тя е основател и главен редактор на проекта за лични истории PostPost. Media и пише за различни списания като „Руски журнал“, „Седмичен журнал“, „Профил“, „Книжен преглед“, „Независимая газета“ и др. През същия период преподава маркетинг в Стокхолмското училище по икономика и теория на модата в Института за хуманитарни исторически и теоретични изследвания към Висшата школа по икономика в Москва. В началото на 2013 г. Линор записва видеопослание в подкрепа на ЛГБТ общността за проекта „Срещу хомофобията“.

След анексията на Крим през 2014 г. тя се завръща в Израел и става главен редактор на онлайн проекта за еврейска литература и култура „Букник“ (Booknik.ru). Продължава да пътува до Русия до 2021 г., но е явен противник на режима на Владимир Путин и на руското инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През лятото на същата година Роскомнадзор блокира онлайн проекта ѝ ROAR (Russian Oppositional Arts Review, Бюлетин за антивоенна и опозиционна култура), за публикуване на поезия, проза, публицистика, визуални произведения, мултимедийни проекти и музика, противопоставящи се на войната, репресиите, насилието и пропагандата, и на проекта „Новости-26: Тийнейджъри за руската политика“. През август 2023 г. е включена в списъка на Русия за „чуждестранни агенти“ заради противопоставянето на „специалната военна операция“, участие в набирането на средства в подкрепа на Украйна и пропаганда на ЛГБТ отношенията.

През 2019 г. е издаден романът ѝ „Всички, способни да си поемат дъх“, чието заглавие е алюзия към „Всички, способни да държат оръжие“ (1997) на руския писател фантаст Андрей Лазарчук. Книгата печели наградата на критиката на литературната награда „Нова словесност“ и е номинирана за наградите „Андрей Бели“ и „Большая книга“.

През 2023 г. е издаден романът ѝ „Бобо“, събитията в който се развиват от март до октомври 2022 г., а главният герой е слон, но авторката отъждествява героя и неговите емоции със себе си.

Линор Горалик разкрива, че е бисексуална в профила си в „Телеграм“ през 2025 г. Живее в Тел Авив.

Произведения Самостоятелни романи и повести Нет (2004) – със Сергей Кузнецов Половина неба (2004) – със Станислав Лвовски Валерий (2011) Все, способные дышать дыхание (2019)Всички, способни да си поемат дъх, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2023), прев. Денис Коробко Имени такого-то (2022) Бобо (2023) Тетрадь Катерины Суворовой (2024)

Поезия Цитатник (1999) Подсекай, Петруша (2007) Так это был гудочек (2015) Всенощная зверь (2019)

Сборници Не местные (2003) – разкази Короче (2008) – разкази Устное народное творчество обитателей сектора М1 (2011) – разкази и стихове

Детска литература Сказка о северном сиянии (2003) – с Юрий Сорочкин Сказка о волшебном металле (2004) – с Юрий Сорочкин Мартин не плачет (2007) Агата возвращается домой (2008) Библейский зоопарк (2012) Путеводитель по Израилю (2013) Агата смотрит вверх (2017)

Поредица „Венисана“ фентъзи за деца Холодная вода Венисана (2019) Двойные мосты Венисаны (2021) Тайные ходы Венисаны (2021) Чёрный огонь Венисаны (2022)

Поредица „Заяц“ – комикси Заяц ПЦ (2007) Заяц ПЦ 2.0 (2008) Заяц ПЦ 3.0 (2008)

Документалистика Книга одиночеств (2004) – с Макс Фрай Полая женщина. Мир Барби: изнутри и снаружи (2005) Недетская еда (2004) Недетская еда. Без сладкого (2007) Частные лица (2013) – автобиографии на 13 поета Частные лица. Часть вторая (2017) 203 истории про платья (2019) – с Мария Вул

Източници

Външни препратки на Линор Горалик

„Всички, способни да си поемат дъх“ от Линор Горалик, „Тоест“

Категория:Руски писателки Категория:Руски поетеси Категория:Руски преводачи Категория:Руски писатели фантасти Категория:Руски фентъзи писатели Категория:Руски художници Категория:Израелски писателки Категория:Псевдоними Категория:ЛГБТ творци във визуалните изкуства Категория:Бисексуални писатели Категория:ЛГБТ личности от Русия Категория:ЛГБТ активисти от Русия Категория:Родени в Днипро