Чедо Вукович () е черногорски и югославски писател, поет, драматург и академик, автор на произведения в жанра социална драма, лирика, детска литература и документалистика. Считан е за един от най-значимите черногорски писатели. Биография и библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта „Биография” Биография и библиография в сайта Lektire
Биография и творчество Чедо Вукович е роден на 28 септември 1920 г. в село Джуличи, Кралство Югославия. Завършва основно училище в родното си място и гимназия в Печ. Следва славистика във Философския факултет на Белградския университет.
След началото на Втората световна война се завръща в Черна гора и участва в Националноосвободителната война. Работи в редакцията на вестник „Младежко движение“ в Колашин, Никшич и Цетине през 1943 г. След освобождението през 1945 г. се връща в Белград, където остава да работи до 1953 г. Жени се през 1950 г. и има две дъщери. След установяването си в Черна гора работи в Подгорица като редактор на литературното списание „Створяване“ до пенсионирането си през 1972 г.
Първият му разказ „За хляба“ е публикуван през 1936 г. в подгорицкия вестник „Зета“. Първата му книга, поемата за деца „Виторог“, е издадена през 1948 г. През 1949 г. е издаден сборникът му „Разкази“, а през 1952 г. и първият му роман „Височини“. Първият му детски роман „Всемогъщото око“ е издаден през 1953 г. и включва 19 истории за приключенията на момче, което преживява невероятни приключения с помощта на магическо устройство. Следват романа му „Без реденика“ от 1955 г. и детският роман от 1956 г. „Тим „Лъвско сърце“ – история, в която главният герой събира необичаен футболен отбор от животни.
Пише както книги за деца, така и книги за възрастни. Привлича голямо внимание на литературните критици в бивша Югославия с романа си „Мъртво Дубоко“, който е история са партизани, укриващи се от четниците в затънтеното черногорско село Мъртво Дубоко. Следват романите му: „Съдилището“, „Съобщения“, „Синове на синове“, „Развод“, както и новите книги за деца „Здравей, небе“ и „Летящата машина на професор Бистроум“. Романът „Реката“ е отпечатан през 1988 г., а „Митичният Декамерон“ е публикуван през 1990 г. В началото на 90-те години е издадена книгата му „Хармония“ и поемите „Синове на микрокосмоса“ и „Макарий“.
Той е член на Съвета на Черна гора, няколко пъти е избиран за президент на Дружеството на писателите на Черна гора, два пъти е избиран за вицепрезидент на Черногорската академия на науките и изкуствата, на която е член-кореспондент от 1977 г. и пълноправен член от 1981 г.
Чедо Вукович умира на 8 април 2014 г. в Будва, Черна гора.
Произведения Самостоятелни романи Висине (1952) Без реденика (1955) Мртво Дубоко (1959) Поруке (1963) – роман за Петър I Развође (1968) Судилиште (1971) Синови синова (1979) – в 5 тома: Брђовићи с Каруча, Под Скадром, Изби буна, Коло над колом, Тече Тара Митски декамерон (1989) Девета зора (1990)
Сборници Приповијетке (1949)
Пиеси Ратни гости (1958) Хармонија (1992)
Детска литература Романи Свемоћно око (1953) Тим Лавље срце (1956) Летилица професора Бистроума (1961)Летящата машина на професор Бистроум, изд.: „Отечество“, София (1983), прев. Лиляна Райнова Хало небо (1963)
Поезия Виторог (1948) – поема Снови микрокозма (1993) – поема Макарије (1994) – поема
Документалистика На бјелинама времена (1986) – есета Сам собом (1986) – есета Црногорско прољеће (2006) – есета
Източници
Категория:Черногорски писатели Категория:Черногорски поети Категория:Черногорски детски писатели Категория:Югославски писатели Категория:Възпитаници на Белградския университет Категория:Починали в Будва