Алоиз Градник () е виден словенски поет, съдия и преводач. Библиография в сайта Goodreads Биография и библиография в сайта „Пространство на словенската литературна култура” Биография и библиография в сайта „Лицата на словенските региони”Биография в сайта „Литературен свят” и стихове в превод от Елисавета Багряна
Биография и творчество Алоиз Градник е роден на 3 август 1882 г. в Медана, Словения (тогава в Австро-Унгария), в бедно семейство с десет деца. Баща му е обущар, а майка му е шивачка. Учи в началното училище в Медана, а след това в мъжко училище, в семинария и немска гимназия в Гориция, получавайки средно образование с отличие през 1901 г. Следва в Юридическия факултет на Виенския университет, където завършва право през1906 г., а през 1907 г. става доктор по право. Докато следва в университета се издържа работейки като домашен учител за различни знатни семейства и в частен пансион.
Започва работа като съдия Грац на 25 януари 1907 г. Започва работа като стажант-съдия в Гориция, скоро става помощник съдия и е преместен в Кормонс. На следващата година се връща в Гориция в държавната прокуратура и работи в истрийските градове Воднян и Ровин, а от октомври 1909 г. като помощник-съдия в Пула. Докато служи в Пула, изнася лекции в Гориция като част от Националната образователна служба. В началото на декември 1911 г. се завръща в Гориция и работи като съдия-следовател. При избухването на Първата световна война е арестуван на 30 юли 1914 г. като славянофил и едва след като се обръща към министерството, е освободен в средата на ноември 1914 г.
След избухването на войната между Италия и Австрия през 1915 г. се оттегля в Церкно, където работи като съдия до 1918 г., след което се връща в разрушената Гориция. Малко след италианската окупация на Приморска през 1920 г. се оттегля в Любляна, където работи като юридически експерт в Министерството на външните работи. На 10 май 1920 г. започва работа в министерството в Белград, но е разочарован от великосръбското отношение към словенците. На 26 януари 1922 г. започва работа във Висшия окръжен съд в Любляна, където служи до 1929 г. В периода 1936 – 1941 г. е съдия в Загреб. В Загреб се сближава с кръга на поета и политик Владимир Назор. Уволнен е от служба от усташите през 1941 г. и по време на Втората световна война (1941 – 1945) е съдия във Върховния съд в Любляна. През 1946 г. се пенсионира като съдия във Върховния съд и се посвещава на литературата.
Алоиз Градник е виден и плодовит поет, като издава множество стихосбирки и оставя голям брой непубликувани произведения. Заедно с Изидор Цанкар и Иван Прегел, Градник принадлежи към тези словенски автори, които следват първото модернистично поколение в словенската литература. Той е силно повлиян от творчеството на поета Йосип Мурн, и подобно на него включва импресионистични изображения на земеделието и селския живот в своята поезия. Първото му стихотворение е публикувано през 1897 г., а първата му стихосбирка „Падащи звезди“ през 1916 г. Ранната му поезия също е повлияна от поети като Симон Грегорчич и Франце Прешерн, както и от европейското декадентско движение. По-късно се отдалечава от декадентството и се обръща към по-мистични теми и католическите ценности. Пише и патриотични стихотворения, в които изразява съкровени чувства на болка, надежда и разочарование поради трагедиите в съвременната история на Словения. Заради работата си като съдия, в периода 1945 – 1952 г. е изключен от Дружеството на словенските писатели и не е публикуван. Член е на словенския ПЕН клуб от основаването му през 1926 г. През 1962 г. е избран за редовен член на Словенската академия на науките и изкуствата.
Алоиз Градник се изявява и като важен преводач. Превежда на словенски първите две части от “Божествена комедия“ на Данте Алигиери и творби на видни автори като Франческо Петрарка, Джакомо Леопарди, Рабиндранат Тагор, Джозуе Кардучи, Ромен Ролан, Омар Хаям, Йован Йованович Змай, Вук Караджич, Иван Мажуранич, Петър Петрович Негош, Уго Фосколо, Антон Чехов, Хуан Рамон Хименес, Федерико Гарсия Лорка, Шандор Петьофи и др.
Алоиз Градник умира на 14 юли 1967 г. в Любляна, Словения. Погребан е във Фриули.
Произведения Padajoče zvezde (1916, 1923) Begunci (1917) Pot bolesti (1922) Pisma (1924) De Profundis (1926) Svetle samote (1932) Večni studenci (1938) – награда „Прешерн“ Zlate lestve (1940) Bog in umetnik (1943) Pojoča kri (1944) Pesmi o Maji (1944) Primorski soneti (1952) Narobe svet in druge pesmi za mladino (1953) Harfa v vetru (1954) Eros-Tanatos (1962, 1972)
Награди 1939 Награда „Прешерн“ на град Любляна 1945 Литературна награда на провинция Любляна
Източници
Външни препратки
Категория:Словенски поети Категория:Словенски юристи Категория:Словенски преводачи Категория:Възпитаници на Виенския университет Категория:Възпитаници на Грацкия университет Категория:Починали в Любляна