Щалаг 352 () е лагер за военнопленници, създаден от германците по време на Втората световна война в Минск и околностите му. Съществувал е от 1941 до 1944 г. и се е състоял от две части: „Горски лагер“ близо до село Масюковщина и „Градски лагер“ в Минск, който се е намирал в бившите казарми „Пушкин“ на Логойския тракт.
Във военно време Основната част на лагера е бил Горският лагер, създаден в края на август 1941 г. на мястото на бивш военен град близо до село Масюковщина. Наблизо е минавала железопътната линия Минск-Молодечна. Лагерът се е състоял от 21 дървени бараки, предназначени за настаняване на 9500 души, автосервизи и гаражи. Територията е била оградена от няколко реда бодлива тел върху бетонни стълбове с височина до 3 метра.
Щалаг 352 е считан за транзитен пункт за военнопленници на път за лагерите на Остланд, Генерал-губернаторството и самата Германия. Затворници са докарвани в лагера от различни сектори на съветско-германския фронт – от Вязма, Калинин, Москва, Сталинград и др. През 1941 – 1942 г. в лагера има до 130 – 140 хиляди затворници, но до лятото на 1942 г. остават 8 – 10 хиляди, до лятото на 1943 г. 5 – 6 хиляди, а до януари 1944 г. – само около 5 хиляди.
Нацистите използвали тренировъчния полигон на военния лагер за систематично унищожаване на военнопленници и хора, транспортирани с железопътен транспорт от Минск. На около 1,5 км северозападно от лагера и на около 800 м от село Хлинишчи (и сегашния паметник) се е намирала фермата Петрашкевич. Близо до фермата, в малка долина, според някои източници са разстреляни около 25 хиляди, според други – около 54 хиляди цивилни.
След битката при Курск германците започват да крият следите от престъпленията си. Телата на убитите на полигона и близо до фермата Петрашкевич, предварително погребани, са изкопани от затворници под наблюдението на специален екип на СД (както в концентрационния лагер Тростянец), заливани с петролни продукти, поръсвани със сребрист прах и изгаряни.
След освобождението на Минск е създадена Минската областна комисия за съдействие в работата на Извънредната държавна комисия на СССР по масовото унищожение на цивилното население и военнопленниците в Минск и околностите му през 1941 – 1944 г. под ръководството на генерал-майор В. Козлов. Според официалния доклад на комисията от края на 1944 г. в Щалаг 352 са загинали общо около 80 хиляди съветски военнопленници, погребани в ями край село Глинища.
През 1944 г. съветските власти създават лагер № 168 на НКВД в Горския лагер близо до Масюковщина, където са държани немски военнопленници.
Памет През 1944 г. беларуският художник Витал Цвирка, впечатлен от зверствата на нацистите, рисува картината „Двор в лагера Масюково“.
През 1949 г. на мястото на погребението на жертвите от концентрационните лагери е издигнат временен паметник. През 1958 г. е открит паметник на жертвите от лагера на смъртта Масюковщина. През 60-те години на 20. век около паметника е озеленена зелена площ.
Източници
Категория:Нацистки концлагери Категория:История на Минск Категория:Германия във Втората световна война Категория:СССР във Втората световна война