Мария Пия Савойска

Мария Пия Савойска (на италиански: Maria Pia di Savoia, на португалски: Maria Pia de Saboia; * 16 октомври 1847, Торино, Сардинско кралство; † 5 юли 1911, Ступиниджи, Кралство Италия) е италианска принцеса и кралица на Португалия (1862 – 1889) – съпруга на португалския крал Луиш I. Тя е третата португалска кралица от Савойската династия след Мафалда и Мария Франческа.

Произход Мария Пия Савойска е втората дъщеря на крал Виктор Емануил II (* 1820, † 1878) и на първата му братовчедка Мария Аделхайд фон Хабсбург-Лотарингска (* 1822, † 1855). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян и Мария Тереза Австрийска-Тосканска, а по майчина –.ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян. Има шест братя и една сестра: Лудовика Тереза Мария Клотилда (* 1843; † 1911), съпруга на принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт (наречен „Жером“ или „Плон-Плон“), двоутробен брат на Наполеон III; Умберто Райнер (* 1844; † 1900), като Умберто I крал на Италия (1878 – 1900), съпруг на Маргарита Савойска Амадей Фердинанд (* 1845; † 1890), крал на Испания, херцог на Аоста, съпруг на Мария Витория дал Поцо дела Чистерна и на племенницата си Мария Летиция Бонапарт Отон Евгений (* 1846; † 1866), принц на Савоя и херцог на Монферат, инвалид Карл Алберт (* 1851; † 1854), херцог на Шабле Виктор Емануил (*/ † 1852) Виктор Емануил (* / †1855), граф на Генуа

Има и един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си, трима полубратя и четири полусестри от шест негови извънбрачни връзки, сред които Донато Етна, генерал, както и поне още 20 природени брая и сестри с фамилиите „Гуериери“ или „Гуериеро“ от други негови извънбрачни връзки.

Биография Детство В деня на кръщението ѝ папа Пий IX, нейният кръстник, ѝ връчва Златната роза.Isabel da Silveira Godinho, Maria Pia, Princesa de Sabóia, Rainha de Portugal, 28 settembre 2014

Мария Пиа получава образование, сходно с това на другите европейски принцеси от епохата, с акцент върху граматика, география, история, рисуване и музика. Тя е добра ученичка, макар и без особена отдаденост към ученето; проявява изразен талант в рисуването и музиката, но изпитва затруднения при изучаването на чужди езици. Заедно със своите братя и сестри прекарва детството си между Кралския дворец в Торино, Монкалиери, Ракониджи, Казото и Ступиниджи.

Брак

След смъртта на Педру V Португалски без наследници през 1861 г. неговият брат, инфант Луиш, се възкачва на трона като Луиш I. Новият крал е принуден да прекъсне военноморската си кариера, за да се посвети на държавните дела. Поради липсата на наследници бракът му с европейска принцеса се превръща в неотложен въпрос и изборът пада върху Мария Пия. Брачният договор е договорен от Луиш Антонио де Абреу е Лима, граф на Карейра, а от италианска страна – от министъра на външните работи Жак Дюрандо и сенатора Жан Нигра. Договорът е подписан в Торино на 9 август 1862 г.

Мария Пиа се омъжва чрез пълномощник за Луиш I в параклиса на Кралския дворец в Торино на 27 септември 1862 г., когато е петнадесетгодишна. Луиш е представляван от херцога на Луле и принца на Каринян Евгений Емануил Савойски-Вилафранка, а брачната благословия е дадена от архиепископа на Генуа Андреас Чарваз. Поради скорошната смърт на майката на крал Фердинанд II, Мария Антония от Кохари, част от планираните тържества в Лисабон са отменени и само няколко помещения са украсени за случая.

Преди отпътуването си за Португалия Мария Пия моли баща си да обяви амнистия за всички политически затворници.

На 29 септември младата кралица на Португалия се качва на борда на корветата „Бартоломеу Диаш“ и отплава за Лисабон, придружена от корветите „Дона Естефания“ и „Сагреш“, както и от италианските кораби „Мария Аделаида“ (на която пътува брат ѝ, принц Умберто), „Дука ди Генуа“, „Италия“, „Гарибалди“ и парахода „Антион“. Ескадрата е съпровождана и от френска яхта, на която се намират сестра ѝ, принцеса Мария Клотилда, и съпругът ѝ, принц Наполеон-Жозеф Бонапарт, както и от две руски фрегати. Флотилията пристига в португалската столица на 5 октомври. Мария Пия слиза на брега на следващия ден, когато в църквата „Сао Домингош“ се провежда официалната церемония. Празненствата продължават три дни и включват пищни илюминации както на обществени сгради, така и на множество частни домове.

Кралица на Португалия

Кралица едва на петнадесет години, Мария Пия бързо изпълнява основната си династична роля, осигурявайки наследяването на трона с раждането на четири деца.

Тя е описвана като жена със сложен характер, всеотдайна майка и монарх, проявяващ постоянна грижа към най-нуждаещите се. През суровата зима на 1876 г., когато масивни наводнения оставят множество семейства в крайна бедност, кралицата поема инициативата за създаване на комитет за събиране на дарения. Когато през 1877 г. провинция Сеара е засегната от тежка суша и глад, Мария Пиа предлага – и предложението е одобрено – значителна сума от средствата, събрани за жертвите на наводненията, да бъде пренасочена към подпомагане на пострадалите от новото бедствие.

През март 1888 г., когато новината за катастрофалния пожар в театър „Бакет“ в Порто достига Лисабон, Мария Пия незабавно отпътува с влак в бурна нощ, облечена в траур. Тя се откроява със своята солидарност към близките на жертвите, преминавайки през най-бедните квартали на града и раздавайки милостиня на засегнатите.

Неуморна благодетелка, тя основава множество институции за социална подкрепа.

Свикнала с лукса на торинския двор, Мария Пия е почитателка на висшата мода и светските забавления, включително маскенбаловете. Една вечер през февруари 1865 г. тя сменя три различни рокли. Въпреки склонността си към разточителност, тя остава известна като „Ангелът на милосърдието“ и „Майката на бедните“ заради състраданието и социалните си инициативи. На критиките на един от министрите относно разходите за нейните екстравагантности тя отговаря с прочутата фраза: „Който иска кралици, нека плаща!“

Мария Пиа по принцип стои настрана от политическите въпроси. Едва през 1870 г., когато маршал Жоао Карлос де Салдана Оливейра е Даун, първи херцог на Салдана, обкръжава двореца „Ажуда“ в бунт, останал в историята като Салданада, и принуждава краля да го назначи за председател на Министерския съвет, кралицата демонстрира политическа решителност, като възкликва към маршала: „Ако бях крал, щях да го застрелям!“

На 19 октомври 1889 г. тя оказва значителна помощ на съпруга си по време на тежките му страдания в Цитаделата на Кашкайш. Известно е, че през 1890-те години Мария Пиа се занимава с фотография и постига известен успех в това изкуство.

Кралица майка След възкачването на сина ѝ, крал Карлос I, на португалския престол, Мария Пиа отстъпва мястото си на кралица-консорт на снаха си, принцеса Амели Орлеанска. Тя продължава официално да пребивава в двореца „Ажуда“, чиято украса е оформена според нейния вкус, а за отдих използва двореца във Вила де Синтра и вилата, която е закупила в Ещорил. В отсъствието на кралската двойка по време на техни официални посещения в чужбина Мария Пиа неколкократно изпълнява функциите на регент.

След покушението през 1908 г., при което загиват синът ѝ, крал Карлуш I, и внукът ѝ, престолонаследникът Луиш-Филипе, Мария Пия изпада в дълбока скръб и започва да проявява признаци на психично разстройство. По време на краткото управление на най-малкия си внук, Мануел II, тя почти напълно се оттегля от обществения живот и е постоянно придружавана от втория си син, Афонсу, херцог на Порто.

Изгнание и смърт С установяването на републиката на 5 октомври 1910 г. Мария Пия напуска Португалия и заминава в изгнание, но не заедно с останалите членове на кралското семейство. Тя се отправя към родния си Пиемонт, придружена от маркиза де Низа и от Жоао де Бенджамим Пинто, граф на Виалонга. Умира в Ловния павилион в Ступиниджи на 5 юли 1911 г., на 63-годишна възраст.

Тя е погребана в кралския пантеон на Савойската династия в базиликата „Суперга“ в Торино. Малко преди смъртта си изразява желание да бъде погребана в Португалия, страната, в която е живяла четиридесет и осем години. Това желание остава неизпълнено и до днес. Мария Пия е единственият член на изгнаното португалско кралско семейство, който не е върнат в Португалия.

През 2015 г. са отправени две публични петиции с официална молба до португалското правителство да разреши прехвърлянето от Италия в Кралския пантеон на династията Браганса на тленните останки на кралица Мария Пия и на предполагаемата ѝ незаконна племенница Мария Пия Сакс‑Кобург‑Браганса. Мотивът е, че приживе кралицата е изразявала силно желание да бъде погребана редом с останалите членове на семейството.

Брак и потомство ∞ 27 септември 1862 (с представител) в кралския параклис на Кралския дворец в Торино, 6 октомври 1862 в Лисабон за Луиш I (31 октомври 1838, Лисабон; † 19 октомври 1889 Кашкайш), крал на Португалия и Алгарви, син на кралица Мария II и Фердинанд II, от когото има четирима сина:Isabel Lencastre, Bastardos Reais: Os filhos ilegítimos dos Reis de Portugal, Oficina do Livro, 2012, с. 149

Карлуш I (* 28 септември 1863, † 1 февруари 1908), крал на Португалия; ∞ 22 май 1886 в Лисабон за принцеса Амели Орлеанска, от която има двама сина и една дъщеря; Афонсу Карлуш Браганса (* 31 юли 1865, Аюда; † 21 февруари 1920, Неапол), херцог на Порто; ∞ 26 септември 1917 в Рим морганатично, 23 ноември в Мадрид религиозно за Невада Студи Хайес-Чапман (* 1870, Сандивил, Охайо; † 1941, Тампа, Флорида), от която няма деца син (*/† 1866) син (*/† 1869)

Източници

Категория:Италианска аристокрация Категория:Португалска аристокрация Категория:Португалски кралици Категория:Савойска династия Категория:Родени в Торино Категория:Пиемонтци Категория:Торинци