Юдитенската църква (, ) е православна църква в квартал „Менделеево“ в Калининград, Русия, част от Калининградската епархия на Руската православна църква. Първоначално построена като римокатолическа църква, по-късно става пруска унионна (протестантска) църква. Юдитен е името на квартал Менделеево, когато е бил квартал на Кьонигсберг, Източна Прусия, Германия. Това е най-старата сграда в Калининград.

Църквата е построена в монашеската държава на Тевтонския орден между 1276 и 1294/98 г.Hermanowski, p. 145 или около 1287/88 г.Albinus, p. 143 Тя получава самостоятелна кула около 1400 г., разпятие около 1520 г. и ветропоказател през 1577 г. Часовниковата кула и нефът са свързани с преддверие с цилиндричен свод през 1820 г.

Юдитен се превръща в светилище на Дева Мария и средновековно християнско място за поклонение на посетители от цялата Свещена Римска империя,Reichel, p. 48 особено по време на ерата на Великия магистър на Тевтонския орден Конрад фон Юнгинген (служил 1393 – 1407). Стенописите на църквата изобразяват гербове (като тези на Великия магистър Улрих фон Юнгинген), живота на Исус и Мария, дванадесетте апостоли, рицарски истории и легендарни същества.Mühlpfordt, p. 66 Според архитекта от Кьонигсберг Фридрих Ларс (1880 – 1964), „Мадоната с младенеца“, която се помещава тук, се е намирала в параклиса на катедралата в Кьонигсберг. Перлите от короната са откраднати от бунтовниците от Кьонигсберг през 1454 г. по време на Тринадесетгодишната война, но Тевтонските рицари ги заменят през 1504 г. и преместват произведенията на изкуството на поклонническото място Юдитен през 1504 г. Църквата е превърната от католическа в лутеранска през 1526 г. след създаването на херцогство Прусия предходната година.Reichel, p. 50 Поклоненията са били разрешени, въпреки протестантската реформация.Reichel, p. 50 Тя е съдържала също бароков олтар и орган от 1840 г.

Църквата включва епитафии и портрети на фелдмаршалите Ерхард Ернст фон Рьодер и Ханс фон Левалдт от кьонигсбергския художник Е. А. Кнопке. Йохан Кристоф Готшед е роден в енорийския дом на църквата през 1700 г. Станислаус Кауер е погребан в гробището на църквата.

Въпреки че църквата е била до голяма степен невредима от боевете по време на Втората световна война, тя е била разграбена през април 1945 г. Службите продължават до 1948 г. Покривът и част от стените се срутват през 60-те години на миналия век, а сградата е била занемарена през 70-те години на миналия век. Тя е преосветена през октомври 1985 г. като руска православна църква и в крайна сметка е реставрирана, за да служи като главна църква на православния манастир „Свети Николай“.

Днес църквата „Свети Никола“ е значимо място в православната история на региона и една от най-посещаваните енории в града. В църковния двор се намира масов гроб на съветски войници от 1945 г. и частично запазени паметни плочи от по-стари германски гробове. В двора на манастира живеят около двадесет монахини, водени от игуменка. Има неделно училище за деца и възрастни, библиотека, благотворителна трапезария, ковачница, шивашка и дърводелска работилница, както и тук се водят погребални служби.

Адрес: Калининград, алея „Тенистая“, сграда 39б.

Източници

Категория:Основани в Европа през 1288 година Категория:Сгради и съоръжения в Калининград Категория:Готическа архитектура Категория:Православни църкви