Входно съпротивление или входен импеданс на електрическа верига е мярка за противодействието на тока, както статично (активно съпротивление), така и динамично (реактивно съпротивление), в товарна верига или мрежа, която е външна спрямо електрическата верига (мрежа)-източник

.

Източникът е частта от веригата, която предава енергия, а товарната верига е частта от мрежата, която консумира енергия. Входното съпротивление на електрическа верига е еквивалентното съпротивление, „виждано“ от източника на захранване, свързан към тази верига. Ако източникът подава известна стойност на напрежение или ток, това съпротивление може да се изчисли с помощта на закона на Ом. Измерва се в омове [Ω].

Означава се още с Z11 по отношение на Z-параметрите. Най-общо казано, точното определение зависи от конкретната област на изследване.

Входният адмитанс (реципрочната стойност на импеданса) е мярка за склонността на товарната верига да черпи ток.

Входно съпротивление чрез еквивалентна схема Входното съпротивление е еквивалентната схема на Тевенен на електрическа верига, моделирана чрез комбинация от RL (съпротивление, индуктивност) или RC (съпротивление, електрически капацитет) с еквивалентни стойности, които биха довели до същия отговор като веригата.

Ако товарната верига бъде заменена с устройство с изходен импеданс, равен на входния импеданс на товарната верига (еквивалентна схема), характеристиките на веригата източник – товар биха били същите от гледна точка на точката на свързване. Така напрежението на входните клеми и токът през тях биха били идентични с избраната товарна верига.Теорема на Тевенен: Всеки източник може да бъде еквивалентно заменен от последователно свързан идеален източник на напрежение и вътрешно съпротивление.

Следователно, входното съпротивление на товара и изходното съпротивление на източника определят как се променят токът и напрежението на източника.

Еквивалентната схема на Тевенен на електрическата верига използва концепцията за входен импеданс, за да определи импеданса на еквивалентната схема.

Входно съпротивление на високочестотни, свръхвисокочестотни и видеосистеми Във високочестотните, свръхвисокочестотните системи и видеосистемите (фиг. 1) изходното съпротивление на източника , характеристичният импеданс на предавателната линия и входното съпротивление на товара трябва да бъдат равни (или съвпадащи), за да се намалят отраженията на сигнала:

Това е известно като съгласувана връзка, а процесът на коригиране на несъответствията на импеданса се нарича съгласуване на съпротивленията. Типичните стойности са 50 Ω и 75 Ω.

Отраженията на сигнала могат да доведат до изкривяване и потенциално увреждане на управляващата схема. В аналоговите видеосхеми тези отражения могат да причинят интерференция и размазване на образа, при което ехото от времезакъснението в началото на изображението се появява като слабо, изместено изображение (обикновено вдясно от основното изображение). Във високоскоростни цифрови системи, като например HD видео, отраженията водят до смущения и потенциално повреждане на сигнала.

Входно съпротивление на антена Входно съпротивление на антената (входен импеданс на антената) е съотношението на напрежението към тока на клемите на антената

Въвеждането на понятието за входно съпротивление на антената се основава на разглеждането на антената като двуполюсник. Съгласно теоремата за взаимност, входното съпротивление на антената е еднакво в режим на предаване и приемане. В общия случай то има активна и реактивна съставна .

Активното входно съпротивление на антената се разделя на съпротивление на излъчване и съпротивление на загуби :

Съпротивлението на загубите се състои от омически загуби в структурните материали на антената (проводници и изолатори) и загуби в обекти, разположени в близкото поле на антената (напр. в земята, опори на антената).

Входното съпротивление на антената е важно за определяне на коефициента на полезно действие на антената, коефициента на усилване на антената и съгласуването между антената и фидерната линия. За да се подобри КПД на антената, е необходимо да се стремим към уеднаквяване на входното съпротивление на антената с вълновото съпротивление (характеристичния импеданс) на предавателната линия, както и да намалим загубите в антената (т.е. да намалим ).

Вижте също Антена

Литература Дамянов Дамян Д. – Антенни устройства. Военно издателство, София, 1978, стр. 19 – 20. Антенна, БСЭ Антенна. Физический энциклопедический словарь. Гл. ред. А. М. Прохоров – М.: Сов. энциклопедия, 1983. – 928 с., стр. 24 – 28. Драбкин А. Л., Зузенко В. Л., Кислов А. Л. – Антенно-фидерные устройства. Изд-е 2-е, испр., доп. и перераб. М.: „Сов. радио“, 1974. С. 536, стр. 11. Ротхамель, Карл – Антенны, Изд. 11-е, переработанное и дополненное инженером Алоизом Кришке, 2005.

Бележки

Категория:Радиотехника