Андрей Иванович Мойсеенко (1 май 1926 г., с. Буденовка, Черниговска област) е съветски инженер и чертожник, оцелял от концентрационния лагер Бухенвалд и ветеран от Великата отечествена война.

Детство и военни години Андрей Иванович Мойсеенко е роден в селско семейство и е най-голямото от пет деца. Когато е на шест години, майка му умира от тиф. По-късно баща му се жени повторно и от този брак се раждат още две деца. След началото на войната Иван Мойсеенко е призован на фронта, а мащехата му загива при обстрел. Андрей, като най-голямо дете, поел отговорност за по-малките си братя и сестри, изкарвайки прехраната си с всякакви средства. Един ден той е спрян от германски войници и изпратен на принудителен труд в металообработващия завод HASAG в Лайпциг. Той работи там две години и през 1944 г. е изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд по подозрение в подготовка на бунт (№ 19852). Там работи на строителни обекти и в кариери. Няколко месеца по-късно е преместен в лагера Ванслебен ам Зее, където работи в подземна работилница.

Освобождение и по-нататъшен живот С приближаването на американската армия, нацистите извеждат затворниците, за да бъдат разстреляни, и изхвърлят телата им в кариери. Лагерът е освободен през април 1945 г.

След освобождаването си Андрей Иванович навършва 18 години и е призован в армията. От Германия е преместен в Минск, където служи до 1950 г. След демобилизацията никой не предлага работа на бивш затворник от концентрационен лагер, затова той и друг бивш ветеран се срещат с председателя на Върховния съвет, който му помага да си намери работа във фабрика за фина вълна. След това получава стая, завършва вечерно училище и постъпва в колеж, където учи за инженер-конструктор. По време на следването си среща бъдещата си съпруга Клавдия, която живее в същата сграда.

В пенсия той градинарства и цепи дърва. Говори немски. Редовен лектор е на ежегодните възпоменателни събития, разположени на мястото на бившия концентрационен лагер Бухенвалд. През 2025 г. режисьорът Ханес Фарлок прави документален филм, озаглавен „Аз, Андрей Иванович“, който описва живота на героя в пенсия. По време на снимките ветеранът и екипът му посещават Япония и Хонконг

Източници

Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Родени в Черниговска област Категория:Столетници Категория:Затворници в концентрационен лагер „Бухенвалд“ Категория:Прототипи на литературни герои Категория:Украинци Категория:Беларуси