Зинаида Михайловна Туснолобова-Марченко (* 23 ноември 1920 г. в хутор Шевцово, Полоцки уезд, Витебска губерния; † 20 май 1980 г. в Полоцк, Витебска област, БССР) е съветски военен лекар, медик, участник във Великата отечествена война, Герой на Съветския съюз (1957).

Биография Туснолобова произхожда от селско семейство. През 30-те години на 20. век баща ѝ, страхувайки се от политическо преследване, отива в Сибир и приема фамилията Туснолобов. Чичо ѝ, Семьон Михайлович Морозов (1890 – 1937), е ветеран и ранен войник от Първата световна война, носител на орден „Свети Георги“, председател на колективното стопанство „Втора петилетка“ в района на Расони и жертва на Големия терор.

След като завършва средно училище без да го завършва, Туснолобова работи като химически лаборант във въглищния тръст „Ленинскгол“ в Ленинск-Кузнецки, Кемеровска област. През пролетта на 1941 г. тя се омъжва за своя колега от Комсомола, Йосиф Петрович Марченко (1915 – 1987).

По време на германската агресия срещу Съветския съюз, Туснолобова се присъединява към Червената армия през 1942 г. През същата година завършва обучението си по медицинска сестра и става член на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Като гвардейски старшина на медицинската служба, тя служи като медик в 849-ти стрелков полк на 303-та стрелкова дивизия на 60-та армия на Воронежкия фронт. Между 19 и 23 юли 1942 г. тя спасява 26 войници, за което получава няколко отличия. През осеммесечния си престой на фронта тя спасява 123 ранени войници от бойното поле.

По време на боевете за жп гара Горшечное в Курска област през февруари 1943 г. Туснолобова пропълзяла до ранен кондуктор на влак и самата тя била тежко ранена в краката. Тя се престорила на мъртва, но войник от Вермахта я открил и я ритал и удрял с юмруци. Същата нощ тя била забелязана от разузнавателен патрул и отведена на съветската позиция, преди да бъде преместена в полева болница три дни по-късно. Тежкото измръзване на всичките ѝ крайници довело до гангрена и едва след осем месеца лечение, включително осем операции и ампутация на ръцете и краката, животът ѝ бил спасен.

След войната Туснолобова живее в Полоцк, е член на градския комитет на КПСС и е активна в обществото. Писмото ѝ до бойците на 1-ви Балтийски фронт , което е изпратено и публикувано като апел на 1 май 1944 г., получава над 3000 отговора. Лозунгът „За Зина Туснолобова“ е изобразен на много съветски танкове, самолети и артилерийски оръдия.

Съпругът на Туснолобова, Йосиф Петрович Марченко, е лейтенант в края на войната, а по-късно става инженер в Пищевикската артилерия, където в крайна сметка става неин командир. Те имат две деца, Владимир (роден през 1951 г.) и Нина (родена през 1959 г.).

В Плоцков има паметник на Туснолобова.

Почести, награди Герой на Съветския съюз (6 декември 1957 г., медал „Златна звезда“ № 10842; по искане на Военномедицинския музей на Министерството на отбраната на СССР, партийните и съветските организации на град Полоцк ); Орден на Ленин (6 декември 1957 г.); Орден на Червеното знаме; Орден на Червената звезда; Медали, включително: Медал „Флорънс Найтингейл“ на Международния комитет на Червения кръст (1965 г.). Почетен гражданин на град Полоцк.

Източници

Категория:Съветски военни лекари Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Членове на КПСС Категория:Почетни граждани на Полоцк Категория:Инвалиди