Христо Динев Стойков е български писател и редактор, творил главно в областта на детско-юношеската литература.
Биография Роден е в 1907 година в българския южномакедонски град Дойран, тогава в Османската империя. По време на Първата световна война родният му град е почти напълно разрушен в 1916 година и по-голямата част от населението, включително и семейството на Христо Стойков, се изселва в България. Стойкови се установяват в Горна Джумая (днес Благоевград).
Като ученик разпространява нелегална литература и в 1923 година е изключен от всички училища в страната. Две години по-късно му е позволено да продължи образованието си. Заради преследването от местните власти се преселва в София. Известно време работи като служител, а след това заминава за френската столица Париж, където учи две години медицина.
Христо Стойков започва да пише като гимназист, но първите му сериозни разкази са публикувани в 1930 година, на литературната страница на вестник „Девойче“. След завръщането си от Франция е сътрудник на вестник „Новости“, „Земя“, „Хоризонт“, „Обзор“, „Победа“, „Литературен час“, „Светлоструй“, „Адам и Ева“, „Мисъл“, „Пладне“, на списание „Стожер“, на което е и съредактор, „Съвременник“, „Българска книга“, „Нова картинна галерия“, колективния сборник „Ведрина“ и други. Пише за деца от 1936 г. Издава книгите „Хвърком“ (разкази, 1930), „Железния кръст“ (разкази, 1933), „Момичето от града“ (повест, 1933), „Червеният картон“ (разкази, 1934), „Вражда“ (повест, „Светлоструй“, 1937), „Врабците“ (1941) и други. През 30-те години на XX век създава социални романи: „Обратната страна“, „Веселина Иоакимова“, повестта „Вуйчо ми“. От 1936 до 1942 година е редактор на седмичното списание „Бразда“, занимаващо се с обществени, културни и стопански теми.
След Деветосептемврийския преврат (1944) се насочва към детската литература: сътрудничи на детски издания („Славейче“, „Дружинка“) и пише главно за деца. Негови книги за деца и юноши са „Лагер край морето“ (1961), „Петленцето Пъструшко“ (1961), „Откършеното клонче“ (1963), „Юлкините гостенчета“ (1964), „Немирното кученце“ (1965), „Момчето с гълъбите“ (1965), „Момчета от нашия край“ (1968), „Сърненцето на баба Лина“ (1971), „Дребосъчето“ (1970), „Маша и катеричката“ (1972), „Войнишки дъжд“ (1972), „Милите хлапета на Париж“ (1976), „Гост пристигна по роса“ (1979), „Момчето тръгва на училище“ (1985), „Волан за “Формула-1“ (очерци, 1985), „Мечтатели“ (1986), „Самохвалкото от Пирина“ (1988).
Превеждан е на румънски и френски език.
Бележки
Категория:Български писатели от Македония Категория:Български поети Категория:Родени в Дойран Категория:Български имигранти от Македония в Благоевград Категория:Български имигранти от Македония в София