Германо-съветските сделки за тръби срещу природен газ започват на 1 февруари 1970 г. с подписването на тристранни договори за доставка на тръби с голям диаметър от западногермански компании, доставки на природен газ от Съветския съюз и отпускане на заеми от западногермански банки. От октомври 1973 г. нататък, след разширяването на съветската тръбопроводна мрежа с 1,2 милиона тона тръби с голям диаметър, произведени в Западна Германия, е трябвало да се доставят три милиарда кубически метра природен газ годишно.

Предистория През 30-те години на 20. век са открити големи нефтени залежи между Волга и Урал. През 1965 г. са намерени още по-големи находища на нефт и газ в западен Сибир. Те се намират на непроходими и сурови терени, за разработването им били необходими тръби с голям диаметър, машини и инсталации, които СССР можел да внесе единствено от Запада. САЩ разполагали с най-модерните технологии, но не желаели да ги доставят на СССР. Другите западни страни първоначално спазвали износните ограниченията на Коком. Но постепенно отделни западни концерни започнали да нарушават забраната за експорт.

Природният газ като енергиен източник в Западна Германия започва своя триумфален поход през 1959 г. от Олденбург – това е първият голям град, който напълно преминава от градски газ към природен газ. По същото време стоманодобивните компании Hoesch, Mannesmann и Thyssen от Рурската област доставят стоманени тръби за Съветския съюз, продавайки 600 000 тона там за три години.

През 1961 г. е сключена сделка, според която немски предприятия обработват съветска стомана и я изнасят под формата на тръби за СССР. Тези доставки спомогнали за построяването на тръбопровода „Дружба“, чрез който се захранвал с нефт целият източен блок.

План за доставки на природен газ от Съветския съюз започва да се оформя през януари 1969 г., когато министърът на икономиката Карл Шилер изпраща държавния секретар Клаус фон Донани в Москва с тази цел. Същата пролет Ruhrgas AG дискретно договаря сделката, която е формализирана като търговско споразумение на 1 февруари 1970 г. в хотел Kaiserhof в Есен . Marcus Theurer:

Реализация Между Външнотърговската банка на СССР и Дойче банк е сключено споразумение за заем, поръчано от консорциум от 17 финансови институции. „Тръбопроводният заем I“ е със срок от 12 години, е най-голямата германо-съветска финансова сделка до момента и е обезпечен на 50% от Hermes Credit Insurance AG .

Преговори за подобна сделка вече са водени в края на 50-те години на миналия век, но тя се проваля поради ембаргото върху тръбопровода, наложено от САЩ през 1962 г. Президентът на САЩ Кенеди смята ембаргото за уместно по време на Кубинската ракетна криза, но канцлерът Лудвиг Ерхард го отменя през 1966 г. Движещата сила зад рестартирането на търговията е предприемачът Ото Волф фон Амеронген . Marcus Theurer: В крайна сметка Mannesmann Export GmbH, заедно с Thyssen Hütte, доставя тръби с голям диаметър на държавната търговска компания W/O Promsyrjoimport, тръби с размер, който никога преди не е бил използван за очакваните климатични условия. Природният газ се подава към мрежата на Ruhrgas AG и транспортната система MEGAL във Вайдхаус в Горен Пфалц (Бавария). През 70-те години на XX век последват допълнителни договори, базирани на този триъгълен модел, чиято кулминация беше „Заемът за газопровод V“ от януари 1978 г.

Така например Deutsche Bank заедно с други немски банки финансира тръбите зъс заем с няколко процента по нисък от обичайното. В замяна на това Съветската страна се задължава да достави от Октомври 1973 г. до 1992 г. 52 милиарда кубични метра газ на Западна Германия.

В светлината на сделката за газопровода администрацията, сформирана от новия президент на САЩ Роналд Рейгън, започва по-конфронтационна политика спрямо Съветския съюз през 1982 г.

Въпреки това е реализиран и друг проект – строежът на тръбопровода „Ямбург“ („Прогрес“), като доставките по него започнали през 1989 г.

Доставките на нефт и газ за Запада гарантирал на СССР значителни валутни приходи. Това забавило икономическия крах на комунистическия режим. Така например през 1987 г. представител на Госплан (Госуда́рственный пла́новый комите́т) заявил на конференция, че „Без „Самотлор“ (огромни газови находища, открити през 1965 г.) щяхме да сме принудени да извършим икономическите реформи още преди 10-15 години “ (вероятно се има предвид т. нар. перестройка)Bogdan Musial Die westdeutsche Ostpolitik und der Zerfall der Sowjetunion | https://www.bpb.de/geschichte/zeitgeschichte/deutschlandarchiv/54107/ostpolitik-und-zerfall-der-su?p=all .

Сделката предизвиква нееднозначни реакции по света и в СССР: В някои партийни среди в СССР възникнало недоволство: „разпродаваме богатствата на страната“.А.С. Черняев. Совместный исход: Дневник двух эпох (1972—1991 годы). — М.: РОССПЭН, 2008. С. 59-60. Запись от 24 июня 1973 г. Според изказване на Юрий Андропов на Пленум на ЦК на КПСС на 27. Април 1973 г. пък: „В пълно съответствие с ленинските учения Политбюро на ЦК на нашата Партия отчита обостряне на междуимпериалистическите противоречия. Ако ни се удаде да предизвикаме сериозни търкания между САЩ, Западна германия, Франция и Япония, то немалка роля игра този фактор ...“Политбюро и органы государственной безопасности / сост., вступ. ст., коммент. О. Б. Мозохина. — М. : Кучково поле, 2017. ISBN 978-5-9950-0862-0. С. 750 По мнение на Владимир Путин тази сделка е „родоначалник на цялата съветска газификация“, която по естествени причини е вървяла на запад и затова предимно западната част на Русия е газифицирана.Совещание о социально-экономической ситуации в Забайкальском крае

Външни препратки „Краят на една ера: Най-старият маршрут на руски газ към Европа е спрян“ Салто на трапеца . Der Spiegel бр. 7/1970, стр. 34. Достопочтените търговци на Москва . Die Zeit, 11 септември 1970 г., № 37. В джоба . Der Spiegel No 24/1971. Руснаците са тук . Die Zeit, 5 октомври 1973 г., № 41.

Референции

Категория:Отношения между Германия и СССР Категория:Кредит