Луис Гилермо Солис Ривера ( роден на 25 април 1958 г.) е костарикански политолог, историк и политик, който е бил 47-ият президент на Коста Рика от 2014 до 2018 г. Член на Партията за гражданско действие, той има академична кариера, обхващаща повече от три десетилетия.
Солис водеше първия тур на президентските избори през 2014 г. и спечели президентския пост с голяма разлика, получавайки най-големия брой гласове, получавани някога от кандидат за президент в историята на Коста Рика. Избирането му бележи първия път, когато член на PAC поема президентския пост. По време на избирането си той беше редовен професор в Университета на Коста Рика, където преподаваше от 1981 г.
От май 2017 г. Солис е подложен на критики след доклад, в който е обвинен в корупционно ускоряване на съдебния процес по внос на китайски цимент в полза на бизнесмена и собственик на Sinocem, Хуан Карлос Боланьос, по дело, известно като Cementazo. През май 2018 г. прокурорът на Коста Рика отхвърли обвиненията срещу него.
Личен Живот Солис има пет деца от предишния си брак с първата си съпруга, Нанси Олив Уорсфолд Ричардс (1987–2006): Моника, Кристина, Беатрис, Диего и Игнасио.
Солис не е женен за Мерседес Пеняс Доминго, но по време на неговото управление тя е била смятана за първа дама на Коста Рика. Той и Пеняс, които започват да се срещат през 2006 г., имат една дъщеря, Инес. Пеняс каза, че се надява да бъде активен съветник на Солис, който я нарича „ Джимини Щурец “. Пеняс каза, че някои от задълженията ѝ като първа дама са мачистки и въпреки това тя ще поздравява високопоставени лица и ще изпълнява други задължения. В допълнение към обществената служба и академичните среди, Солис се занимава със земеделие.
От юли 2020 г. Солис е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на Латиноамериканския и Карибски център „Кимбърли Грийн“ към Международния университет на Флорида, където работи като професор от 2018 г.
Ранен живот, образование и академична кариера
Солис е роден в Сан Хосе, Коста Рика, в семейството на Вивиан Ривера Алън, преподавател, и Фреди Солис Авенданьо, необразован обущар. И двамата му родители са живели в Туриалба и като такъв много жители го смятат за Туриалбанец. Семейството на баба му по майчина линия има афро-карибски и китайски корени, идващи от Ямайка в Коста Рика в началото на 1900 г. Солис израства в Сан Педро де Монтес де Ока и Куридабат, квартали на Сан Хосе. Учи в методистката гимназия в Сан Хосе, където е президент на студентското тяло, преди да учи история в Университета на Коста Рика, където получава диплома с академични отличия през 1979 г. Получава магистърска степен по латиноамерикански изследвания в университета Тулейн в Ню Орлиънс.
Солис е заемал различни академични и консултантски позиции. Между 1981 и 1987 г. е доцент в Университета на Коста Рика. Освен това е бил стипендиант по програма „Фулбрайт“ в Мичиганския университет от 1983 до 1985 г. През това време Солис работи с администрацията на Ариас и в крайна сметка става директор на Центъра за мир и помирение (CPR от испанските му инициали). От 1992 до 1995 г. Солис работи с Академичния съвет на системата на Организацията на обединените нации . От 1999 г. Солис работи за Международния университет на Флорида като координатор в Центъра за правосъдие и като изследовател в Латиноамериканския и карибски център, където анализира политически и социални събития в Латинска Америка.
Писател и редактор, Солис е публикувал множество есета и книги за национални и международни дела. През 90-те години на миналия век пише за La República , ежедневник, базиран в Сан Хосе. Негови статии са публикувани във Foreign Affairs Latinoamérica, Frontera Norte, Espacios и Global Governance. Писателските му произведения са фокусирани върху гражданското общество, международните отношения и търговията.
Солис е член на Междуамериканския диалог.
Политическо начало Докато все още е в UCR, Солис се присъединява към Партията за национално освобождение (PLN от испанските ѝ инициали) през 1977 г. Солис е съветник на Оскар Ариас в Министерството на външните работи, работейки по мирното споразумение от Ескипулас, за което Ариас по-късно ще получи Нобелова награда за мир. Солис е директор на международните отношения за PLN. По време на мандата на Хосе Мария Фигерес Олсен, Солис е посланик по въпросите на Централна Америка.
През 2002 г. Солис наследява Роландо Гонсалес Ульоа като генерален секретар на PLN, позиция, от която той подава оставка на следващата година, позовавайки се на разочарованието си от скандала с подкупите на Alcatel-Lucent , в който бяха замесени много лидери на PLN. През 2005 г. той осъжда PLN за нередности и корупция по време на партийните избори, заедно с множество бивши членове на PLN. Солис стига дотам, че нарича ръководството на PLN „наполеоновско“ и „антидемократично“. Той официално се отказва от принадлежността си към партията и се връща към академичната дейност.
След изборите през 2006 г. името на Солис започва да се появява в средите на PAC, особено на срещи на „разгрупата“ – неформално събиране на служители на PAC, водено от бившия заместник-председател и бивш вицепрезидент на Националния университет на Коста Рика Алберто Салом Ечеверия. Отон Солис, един от основателите на PAC и трикратен кандидат за президент, предлага Луис Гилермо Солис да се кандидатира за вицепрезидент през [>2010]] г. Луис Гилермо Солис отхвърля предложението, защото работи за Генералния секретариат на Иберо-Америка (SEGIB заради испанските му инициали), а служителите на SEGIB нямат право да участват в избори.
През 2009 г. Луис Гилермо Солис започва официално да се присъединява към PAC. Той започва да посещава срещи на „разгрупата“ през 2010 г. Вътре в партията, лидерът на PAC Мария Еухения Венегас признава потенциала на Солис и настоява за неговото издигане в партията. Солис предприема няколко пътувания из страната, за да се среща с национални и провинциални лидери на PAC.
Президентската кампания през 2014 г. Солис обяви кандидатурата си за президент на 27 ноември 2012 г. В предварителните избори на PAC той се състезава срещу Епси Кембъл Бар, Хуан Карлос Мендоса Гарсия и Роналд Солис Боланьос, спечелвайки с 35 процента от гласовете, само със 110 гласа повече от Хуан Карлос Мендоса Гарсия
През октомври 2013 г. той избра Хелио Фалас и Ана Хелена Чакон Ечеверия за свои кандидати за вицепрезидент. Сред целите си Солис заяви, че ще премахне корупцията, ще създаде големи инвестиции в инфраструктура и ще укрепи универсалната система за здравеопазване и социално осигуряване на Коста Рика. Той също така обеща да продължи инициативите за поддържане на екологичността на Коста Рика. Той каза, че ще „спре“ новите споразумения за свободна търговия и ще започне правилно да администрира настоящите споразумения за свободна търговия. Като такъв, Солис получи огромна политическа подкрепа от синдикатите в страната.
На 2 февруари 2014 г. Солис спечели най-много гласове на изборите с 30,95 процента. Кандидатът на PLN Джони Арая се класира втори с 29,95 процента от гласовете. По-голямата част от подкрепата за Солис дойде от провинциите в Централната долина Сан Хосе, Алахуела, Ередия и Картаго.
Привърженици на PAC развяват традиционните си цветове, за да отпразнуват победата на Луис Гилермо Солис на 6 април 2014 г.
Тъй като никой кандидат не е събрал повече от 40% от гласовете, балотаж беше насрочен за 6 април, както се изисква от конституцията. На 5 март обаче Арая обяви, че ще се откаже от кампанията си, след като анкетите го показаха далеч зад Солис; една анкета показа, че губи с над 43%. Съгласно костариканското законодателство обаче балотажът все пак трябваше да се проведе и Солис спечели с над 77% от гласовете, най-голямата разлика, регистрирана някога за свободни избори в Коста Рика. За разлика от първия тур, Солис спечели мнозинство във всяка провинция, включително Пунтаренас , Лимон и Гуанакасте. Когато встъпи в длъжност на 8 май, той беше първият президент от 66 години насам, който не е от PLN или това, което сега е PUSC.
Веднага след изборите Солис благодари на костариканските избиратели. Той получи поздравителни бележки от световни лидери, включително държавния секретар на САЩ Джон Кери, президента на Еквадор Рафаел Корея, президента на Мексико Енрике Пеня Нието, президента на Венецуела Николас Мадуро, президента на Боливия Ево Моралес и говорителя на френското Министерство на външните работи. От своя страна Арая поздрави Солис за победата му, призовавайки за национално единство.
Президентство
Солис говори през 2014 г.
Малко повече от седмица преди да встъпи в длъжност, през април 2014 г. Солис обяви създаването на своя кабинет. Кабинетът му се състои предимно от членове на PAC или необвързани граждани. Добавени обаче бяха и двама членове на PUSC: Мария дел Росио Саенс, бившият министър на здравеопазването на Абел Пачеко, ръководи костариканската система за социално осигуряване (Caja Costarricense del Seguro Social). Делия Вилялобос, друг бивш министър на здравеопазването, ръководи Съвета за социална закрила (Consejo de Seguridad).
Солис встъпи в длъжност на 8 май 2014 г. сред празнична фанфара. Делегации от над 80 държави присъстваха на встъпването му в длъжност в метрополитния парк Ла Сабана, включително принц Фелипе де Бурбон от Испания, Ево Моралес от Боливия , Рафаел Корея от Еквадор и генералният секретар на Организацията на американските държави Хосе Мигел Инсулса. Солис каза на костарикански жаргон, че поема „ферма за плевели“ (finca encharralada), посочвайки нарастващото неравенство в доходите и бедността, както и националната стачка на учителите.
Икономически въпроси През 2014 г. президентът Солис представи бюджет с увеличение на разходите с 19% за 2015 г., увеличение с 0,5% за 2016 г. и увеличение с 12% за 2017 г. Когато бюджетът за 2017 г. беше окончателно предложен, той възлизаше на 15,9 милиарда щатски долара. Плащанията по дълга представляват една трета от тази сума. По-голямо безпокойство буди фактът, че цели 46% от бюджета ще изискват финансиране, стъпка, която ще увеличи дълга към чуждестранни организации.
Кредитният рейтинг на страната беше намален от Moody's Investors Service в началото на 2017 г. на Ba2 от Ba1, с отрицателна перспектива. Агенцията посочи по-специално „нарастващото бреме на държавния дълг и постоянно високия фискален дефицит, който беше 5,2% от БВП през 2016 г.“. Moody's също така изрази загриженост относно „липсата на политически консенсус за прилагане на мерки за намаляване на фискалния дефицит, ще доведе до допълнителен натиск върху коефициентите на дълга на правителството“. В края на юли 2017 г. Централната банка на Коста Рика оцени бюджетния дефицит на 6,1% от БВП на страната.
Проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2017 г. предупреждава, че намаляването на външния дълг трябва да бъде много висок приоритет за правителството. Препоръчани са и други фискални реформи за намаляване на бюджетния дефицит.
Проблеми с ликвидността В началото на август 2017 г. президентът призна, че страната е изправена пред „криза на ликвидността“ и обеща, че правителството му обмисля по-висок данък върху ДДС и по-високи ставки на данъка върху доходите. „Такива стъпки са от съществено значение“, заяви Солис пред нацията, „защото тя е изправена пред трудности при плащането на задълженията си и гарантирането на предоставянето на услуги.“ „Въпреки всички публични призиви и усилия, които положихме от началото на моята администрация за ограничаване на разходите и увеличаване на приходите, все още има празнина, която трябва да затворим с нови ресурси“, каза той. „Кризата се случваше въпреки растежа, ниската инфлация и продължаващите умерени лихвени проценти“, заключи Солис.