Марксизъм-лениниззмът е официалната идеология на СССР и социалистическите страни през 20-и век, комбинираща марксистката теория за класовата борба с методите на Владимир Ленин за революционно завземане на властта. Тази политическа стратегия поставя централна роля на комунистическата партия и води до установяването на социализъм.
Марксизъм-ленинизмът се основава на принципите на марксизма (исторически материализъм, принадена стойност), интерпретирани и модифицирани от Ленин.
За разлика от класическия марксизъм, Ленин въвежда концепцията за силна, дисциплинирана авангардна партия, която да ръководи пролетариата към революция
Възникване: Заражда се в началото на 20-и век и се прилага на практика по време на Октомврийската революция в Русия. Развитие: След 30-те години на ХХ век се развива като официална държавна идеология в СССР, а по-късно – и в други социалистически страни. Упадък: Губи своето доминиращо световно значение след разпадането на Съветския съюз и забраната на КПСС в Русия. Марксизъм-ленинизмът оказва дълбоко влияние върху историята на 20-и век, като служи за основа на социалистическия строй и идеологическите сблъсъци. Марксизъм-ленинизмът е комплексна система, която обхваща не само политика, но и икономика и философия. Според Сталин, това е „марксизмът в епохата на империализма и пролетарската революция“ Етапи на обществото: Социализъм (нисша фаза): Принципът е „от всекиго според способностите, всекиму според труда“. Комунизъм (висша фаза): Пълно безкласово общество, в което държавата „отмира“ и важи принципът „всекиму според нуждите“. Марксизъм-ленинизмът в България:
В България идеологията се налага масово след 1944 г. Тя служи за основа на национализацията на индустрията и колективизацията на земята (ТКЗС). Българската комунистическа партия (БКП) следва стриктно съветския модел, като марксизъм-ленинизмът се преподава като задължителен предмет във всички образователни степени до 1989 г.
//Йоан Хашъмов Марксизъм-ленинизъм(Марксизъм-ленинизъм) // Марксизъм-ленинизъм 10.05.2026.