Варненският халколитен некропол е праисторически обект, открит през 1972 г. в района на Варненското езеро, близо до град Варна. Некрополът е датиран към средата и втората половина на V-то хилядолетие пр. Хр. и се свързва с Култура Варна (ок. 4400 – 4100 г. пр. Хр.).

Най-знаменитите находки от него – т.нар. „Варненско злато“ – представляват най-старото технологично обработено злато в света, свидетелство за високо развита металургична традиция и социална стратификация в епохата на енеолита.

Археологическият обект е сред най-значимите паметници на праисторията на Балканите и Европа, и се разглежда като ключово свидетелство за възникването на ранни сложни общества в региона.

Обектът е открит случайно през 1972 г. при прокопаване на канал в Западната промишлена зона на град Варна. Некрополът е системно проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на около 15 години.

Сред откритите над 300 гроба се открояват няколко с изключително богат инвентар, включващ стотици златни предмети, медни оръдия на труда, обсидианови и кремъчни изделия, керамика и декоративни предмети от кост и раковини.

Счита се, че Варненският халколитен некропол свидетелства за възникването на първите властови структури и социално стратифицирано общество на Балканите, оформило се близо хилядолетие преди появата на шумерската и египетската цивилизация.

Погребенията със златни находки във Варненския халколитен некропол се разделят на два основни типа – такива с действителни човешки останки (скелети) и кенотафи, тоест символични погребения без тленни останки.

Скелетите на погребаните индивиди показват разнообразие в позата на положените тела – някои индивиди (предимно мъже) са погребани в изпънато положение по гръб, докато други - са положени в характерната за енеолита поза „хокер“ – свити на една страна, с колене, опрени в лактите.

По количеството и характера на съпровождащия ги инвентар гробовете могат да бъдат групирани в три категории – изключително богати, средно богати и бедни. Най-богатите съдържат голямо количество златни предмети, медни инструменти, украшения от кост, обсидиан и раковини, докато по-бедните включват само няколко дребни предмета, положени около скелета.

Общият брой на откритите златни артефакти надвишава 3000, с общо тегло повече от 6 kg. Подобна концентрация на златни находки от V-то хилядолетие пр. Хр. не е известна никъде другаде в света.Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87 – 96Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39 – 47Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972 – 1976). – Studia Praehistorica, 1 – 2, 13 – 26Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141 – 168Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum, T. 2, С., 11 – 27Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34

Датиране Радиовъглеродни проби, взети от човешките останки във Варненския халколитен некропол, са анализирани в специализирани лаборатории в Оксфорд, Манхайм и Познан. При калибрирането и интерпретирането на резултатите са предложени две основни хронологични версии, които очертават различни времеви диапазони за съществуването на некропола.

Според изследвания, извършени от екип на университетите в Оксфорд и Дърам (Великобритания), датирането на комплекса попада в интервала около 4600 – 4400 г. пр. Хр., което съответства на късния етап на култура Варна и на развитието на т.нар. „златна цивилизация“ на Балканите.Tom Higham, John Chapman, Vladimir Slavchev, Bisserka Gaydarska, Noah Honch, Yordan Yordanov, Branimira Dimitrova „New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications“

Екип от университетите в Тюбинген и Кил – 4690 – 4330 г. пр. Хр.R. Krauß, C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282 – 305

И двата екипа са единодушни в тясната датировка на некропола – от 4550 до 4350 г. пр. Хр.

История на откритието ‘’‘Варненският халколитен некропол’’’ е открит случайно през месец октомври 1972 г., по време на строителни работи при полагане на подземен електрически кабел в района на местността „Зарзалината“ – тогава в землището на село Владиславово (днес квартал на град Варна). Откритието е направено от багериста Райчо Маринов, който при изкопни дейности с багер забелязва в изкопаната пръст метални изделия и каменни сечива.

Намерени са и извадени редица артефакти, които Маринов пренася в родното си село Ченге (днешно Аспарухово), където по това време се провеждат археологически разкопки на неолитното селище Усоето. Там той предава находките на уредниците на Исторически музей – Дългопол – Димитър Златарски и Анчо Анчев, като съставя протокол, описващ 27 златни предмета, 6 медни сечива и 3 кремъчни пластини.

На 30 октомври 1972 г. артефактите са предадени за съхранение във Варненския археологически музей от научния сътрудник Михаил Лазаров и уредника Александър Минчев, което поставя началото на последвалите системни археологически проучвания на обекта.

На 2 ноември Райчо Маринов показва мястото, където са открити предметите на служителите на музея, които организират разчистване на вече прокопаната траншея. Установено е, че на това място съществува некропол, датиращ от Халколита. При изкопните работи багерът е унищожил една гробна яма.

В рамките на един месец е организирано първоначалното археологическо проучване – пресята е изкопаната пръст, а впоследствие е внимателно промита. Находките са събрани, а стените и дъното на канала са почистени.

Открити са петна от още три гробни ями и започва тяхното проучване, заедно с разширяването на проучваната площ. В края на декември разкопките са прекратени, районът е ограден, за да бъдат създадени подходящи условия за дългосрочна полева работа.Руси Русев, Владимир Славчев, Георги Маринов, Йордан Бояджиев „ВАРНА – ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР НА МЕТАЛООБРАБОТКАТА“, Варна 2010 г., ИК Данграфик

Археологическо проучване

Разкопките на Варненския халколитен некропол са започнати под ръководството на Михаил Лазаров, като негов заместник и фактически ръководител на терен е Иван Иванов. След спечелването на конкурс за научен сътрудник през 1974 г. Иванов официално поема ръководството на проучванията.

Археологическите изследвания продължават почти без прекъсване в периода 1972 – 1978 г., а през 1980-те години се осъществяват с отделни кампании. Последният активен сезон на разкопки е проведен през 1991 г., след което работата на обекта е временно прекратена поради липса на финансови средства.

В резултат на проучванията са регистрирани и подробно документирани 301 гроба, като за обекта е изготвена изключително прецизна писмена, графична и фотографска документация. Общата проучена площ възлиза на около 6 500 m², което превръща заедно с Дуранкулашкия некропол Варненския некропол в един от най-добре изследваните праисторически некрополи в Югоизточна Европа.

Смята се, че около 30% от територията на обекта все още остава непроучена.

1972 – 1975 До края на археологическия сезон на 1975 г. във Варненския халколитен некропол са разкопани около 150 m² площ, в рамките на които са разкрити общо 60 гроба. От тях пет представляват т.нар. кенотафи – символични погребения, в които липсват човешки останки, но са открити златни халки, кремъчни оръдия на труда, керамични съдове и един меден предмет.

Останалите 55 гроба съдържат човешки скелети, положени по два основни начина – в изпънато положение по гръб или в характерната за енеолита поза хокер – свити на една страна, с колене, прибрани към гърдите.

Погребалният инвентар е изключително разнообразен и включва предмети от злато, мед, кост, камък и керамика. Сред находките с особен научен интерес са две антропоморфни пластики, поставени върху гърдите на един от покойниците, както и керамичен съд, идентифициран след разчистването като поставка за друг съд с необичайна форма и вероятно специална ритуална функция.АОР през 1975 – НАК XXI Преслав, Смолян, 1976

1976 През този сезон е проучената площ от 900 m². Открити са нови двадесет и един гроба, които са разделени в три основни групи – кенотафи, хокери и такива със скелети в изпъното положение положени по гръб. Символичните гробове (кенотафи) са 5 на брой, като три от тях са с „беден инвентар“, а в два са открити натрошени човешки кости. В гробовете с изпънати скелети са установени едва три на брой с части от девет човешки скелети. Хокерите също не се различават от намерените по-рано. Само един от тях е по-различен – в него скелетът е разкрит положен надясно със силно свити долни крайници, положени почти до гърдите.

Сред находките, представляващи инвентар на гробовете са открити нови предмети – разновидност на златните антропоморфни пластини, медна игла с двойна спирала, два плоски костни идола (открити положени върху гърдите на женските погребения, тези в свито положение).

1977 През този археологически сезон са открити още петдесет погребения. Три от гробовете са символични, деветнадесет скелета са положени по гръб, единадесет са в поза хокер и седемнадесет гроба са силно разрушени. За пръв път са открити гробове на деца до шест години, с богат гробен инвентар включващ златни накити. От научен интерес е намерената огърлица със златна антропоморфна пластика, фланкирана от редуващи се червени кварцови, бели минерални мъниста и златни спирали. Намерен е и меден връх на копие с правоъгълно сечение на тялото.

Проучванията през 1977 година доказват, че некрополът е заемал голяма площ, като са оформени три своеобразни центрове на различни видове погребения – хокер, кенотафи и скелети в изпънато положение.АОР през 1977 – НАК XXIII Видин, София, 1978

1980 През този археологически сезон проучването е проведено на площ от 350 m². Открити са нови двадесет и шест гроба, като броят на разкритите погребения е вече сто седемдесет и девет на брой. Открит е един кенотаф с наличието на ритуално разтрошаване на костите; три гроба със скелети в изпънато положение по гръб – с инвентар от мед, камък, спондилус и керамика; хокерите са общо девет на брой. Един от скелетите в хокерните гробове е открит в свито положение по очи. В един от гробовете са открити общо 417 предмета. От този археологически сезон Иван Иванов поема ролята на ръководител на проучването.АОР през 1980 – НАК XXVI Преслав, София, 1981

1981 Проучени са 25 гроба, като в 12 от тях скелетът е открит разрушен и е невъзможно да се определи ориентацията му. Осем от погребенията са символични, а пет тялото е положено изпънато по гръб. Гробният инвентар е от медни, кремъчни, костени и глинени предмети, които повтарят вече откритите в предишните сезони. Открити са и десет златни предмета и нова разновидност на антропоморфнна златна пластина, сходна с находка от същия период открита в Мойград, Румъния.АОР през 1981 – НАК XXVII Михайловград, 1982

1982 Установено е че гробовете продължават в посока на бреговата ивица на езерото и че наситеността им е по-голяма от средната. Разкрити са общо 11 погребения. Съпътстващият погребенията инвентар не е по-различен от открития в по-ранните сезони такъв. Иван Иванов съобщава, че със сигурност в бъдещите проучвания трябва да се следва палеорелефа.АОР през 1982 – НАК XXVIII Плевен, 1983

1984