Леводопа е наименованието на аминокиселина, естествено срещаща се в природата, но и синтезирана в лабораторни условия, използвана чрез перорален прием за лечение на болестта на Паркинсон.
Съединението е прекурсор на допамина и е близък структурен аналог на L-тирозина.
Съдържа се естествено в баклата.
Странични ефекти при медицинското приложение могат да бъдат слабост, загуба на апетит, гадене, емеза (повръщане) и чревна инконтиненция.
История Около 1913 г. за първи път се синтезира леводопа. Към 50-те години на XIX век учените започват да изследват потенциала на съединението за лечение на паркинсонизъм, което тогава се смята за рядко заболяване. Към 1957 г. шведският учен Арвид Карлсон установява, че леводопа увеличава допамина в мозъка, което води до подобрена двигателна дейност при животни с подобни на болестта на Паркинсон симптоми. Към 1960 г. австрийският невролог Хорникиевич, базирайки се на изследванията на Карлсон, показва как леводопа може да подобрява симптомите и при хората. Седем години по-късно гръцко-американски невролог демонстрира, че високи дози леводопа могат значително да подобрят състоянието. Към 70-те леводопа става широко разпространен медикамент.
Бележки
Външни препратки Превръщане на пластмаса в лек за Паркинсон
Категория:Аминокиселини Категория:Лекарства