Триптихът „Портинари“ е едно от най-значимите произведения на Хуго ван дер Гус. Това е и единствената творба, на която авторството му е документирано. Тя е успешно транспортирана до Флоренция. Централният панел е с размери 253 × 304 сантиметра, а всяко от крилата е с размери 253 × 141 сантиметра. Триптихът, създаден между 1473 и 1477 г., се съхранява в галерия „Уфици“ във Флоренция . Поръчан е от Томазо Портинари, представител на банковата къща Медичи, базиран в Брюж. Картината е създадена в Брюж и е инсталирана в параклиса „Портинари“ в „Сант'Еджидио“ във Флоренция. Рисувана е с маслени бои върху балтийски дъб.Emma Capron in S. Kemperdick, S. 89 ff.
Мотив на изображението Триптих Портинари (затворен): Изобразява на Благовещението на Мария На обратната страна на крилата е изобразена сцена на Благовещение, изработена в гризайл .Emma Capron in S. Kemperdick, S. 89 ff. Тъй като повечето олтарни картини на триптихите обикновено се държат неотваряни, олтарът Портинари би стоял затворен, освен при специални случаи като празници и празнични дни, когато би бил отварян. Външната част на триптиха на Хуго ван дер Гус има декоративни изображения на сцената на Благовещение. Художникът Хуго ван дер Гус рисува фигурите на Дева Мария и на ангел Гавраил в гризайл , което означава да ги нарисува в стил, имитиращ скулптура. Двете фигури са поставени в плитки ниши. Howard, Rebecca (August 6, 2020). "Hugo van der Goes, Portinari Altarpiece". SmartHistory. Retrieved November 3, 2020.По време на завършването на тази работа в Холандия, изобразяването на гризайл върху външната част на олтарните картини е било традиция за художниците. Тази традиция произлиза от Средновековието , когато скулптурата се е смятала за основно средство за религиозно изкуство. През петнадесети и шестнадесети век някои места в Германия продължават да смятат скулптурата за превъзходна и че тя трябва да бъде поставена в средата на сгъваем олтар като този на Ван дер Гус. Harbison, Craig (1995). The Mirror of the Artist: Northern Renaissance Art in Its Historical Context. New York: Harry N. Abrams Inc. pp. 53–59. ISBN 0810927284.
Централен панел Изобразява Поклонението пред Исус от Мария, Йосиф и група от трима овчари. Свалената обувка на Йосиф препраща към Изход 3:5Библия, изд.на Св. Синод на Българската църква, 1992 г..Малкия Исус лежи гол на земята, заобиколен от ореол от светлина. На преден план е изобразен сноп жито: символична препратка към Евхаристията(Хлябът на живота) и към значението на родното му място, Витлеем( на иврит : בית לחם, Bet Lechem = Дом на хляба). Цветята, включително ирис без тичинки или цветен прашец, са аранжирани в Албарело. Поредица от ангели, облечени във фин брокат, са разпръснати из цялата картина. Те са препратка към ангелите, открити в творбите на Ян ван Ейк. Овчарите, които се втурват в сцената отдясно, притежават рядка динамика. Главата на дарителя Портинари, е нарисувана върху алуминиево фолио и е добавена по-късно.
На лявото крило донаторът Портинари коленичил със синовете си Антонио и Пигело. Изобразени са също апостол Тома, покровителят на донатора, с неговия атрибут - копие, и Антоний Велики с Т-образен кръст. Зад донатора е голяма порта, мотивът на неговия герб и произходът на името му. В горния ляв ъгъл е изобразена бременната Дева Мария на път за Витлеем.
В дясното крило е изобразена съпругата на Портинари, Мария Барончели, с дъщеря си Маргарита. Зад тях стоят Мария Магдалена в лека рокля и черно наметало, и Маргарита Антиохийска в червено наметало, служещи като светци покровители. На заден план са Тримата влъхви, търсещи посока. Пратеник пита мъж за посока.
Символизъм Счита се, че олтарната картина на Хуго ван дер Гус притежава едни от най-сложните и скрити символики сред всички сцени на Рождество Христово от петнадесети век. Blum, Shirley Neilsen (1969). Early Netherlandish Triptychs: A Study in Patronage. Berkeley: University of California Press. ISBN 9780520014442. Сцените на Рождество Христово и Поклонението на пастирите се виждат в централните панели на триптиха, докато на заден план вдясно е сцената на Благовещение на пастирите .
В картината има определени символи, които представят предаността към Евхаристията . Blum, Shirley Neilsen (1969). Early Netherlandish Triptychs: A Study in Patronage. Berkeley: University of California Press. ISBN 9780520014442. Ангелите в централния панел носят литургични одежди.Crenshaw, Paul (2009). Discovering the Great Masters: The Art Lover's Guide to Understanding Symbols in Paintings. New York: universe. ISBN 9780789318916. Тези литургични одежди са същите, носени по време на първата тържествена литургия от помощник-служителите.
В горната лява част на централния панел, както и в долния десен ъгъл, са изобразени двама ангели, носещи литургичната наметало, която традиционно се носи от архиерея по време на първа тържествена литургия. McNamee, M.B. (June 1963). "Further Symbolism in the Portinari Altarpiece" От дясната страна на ангела, който е на колене, има два ангела. Тези два ангела носят далматическо наметало, което е дреха с къси ръкави и цепки отстрани. Далматиката обикновено се носи по време на тържествени литургии от дякон или иподякон. По време на тържествена литургия под одеждите на всеки помощник-служител се носи ленена алба. Miller, Julia I. (1995). "Miraculous Childbirth and the Portinari Altarpiece" Същата ленена алба се носи от всеки ангел в картината. Ангелът, който е коленичил в долния ляв ъгъл на рамката, носи ленена алба и штола. Ангелът зад него носи само албата. Литургичните одежди на ангелите, заедно със снопа пшеница, който също се намира в централния панел, създават символ на Евхаристията.Miller, Julia I. (1995). "Miraculous Childbirth and the Portinari Altarpiece" Одеждите на ангелите са създадени така, че всеки, който гледа този олтар, да си спомня за светото тайнство, което се е състояло пред олтара, където е бил поставен триптихът. Има две структури, които символизират края на Стария завет с идването на Христос - старият навес отдясно и романската архитектура отляво, която започва да се разпада.Blum, Shirley Neilsen (1969). Early Netherlandish Triptychs: A Study in Patronage. Berkeley: University of California Press. ISBN 9780520014442. Смята се, че колоната близо до навеса е била опора за Мария, докато е раждала. Волът и магарето също имат религиозно значение. Волът представлява Църквата, която е приела Христос; главата му е повдигната в знак на признание за Христос, докато магарето накланя главата си надолу, представлявайки начина, по който хората, които са се покланяли в еврейската синагога, са живели в слепота срещу Христос.Blum, Shirley Neilsen(1969. Early Netherlandish Triptychs: A Study in Patronage. Berkeley: University of California Press. ISBN 9780520014442.
Облечен в червена роба е Йосиф, съпругът на Мария. Пред Йосиф и зад ангелите с бели наметала е сабо или сандал. Сандалът символизира свалянето на обувката преди влизане в свято място или стъпване на свещена земя. Следователно земята, върху която стъпва Йосиф, земята, върху която лежи детето Христос, е свята. Harbison, Craig(1995).The Mirror of the Artist: Northern Renaissance Art in Its Historical Context. New York:Harry N. Abrams Inc. pp. 53–59. ISBN 0810927284.
Символичните цветя на преден план включват алени лилии и бели и лилави ириси, представляващи Страстите Христови , теменужки за смирение, три червени карамфила , които символизират трите пирона на кръста, и кандилки, които представляват Светия Дух.Harbison, Craig (1995).The Mirror of the Artist:Northern Renaissance Art in Its Historical Context. New York: Harry N. Abrams Inc. pp. 53–59. ISBN 0810927284. Цветята се съхраняват в лъскава керамика от албарело . Harbison, Craig (1995). The Mirror of the Artist: Northern Renaissance Art in Its Historical Context. New York: Harry N. Abrams Inc. pp. 53–59. ISBN 0810927284. Съд като този е бил известен с това, че е бил използван като аптекарски буркан за съхранение и носене на билки, подправки и други органични съединения с терапевтични качества. Всички изобразени цветя имат лечебни свойства.Miller, Julia I. (1995). "Miraculous Childbirth and the Portinari Altarpiece"
Източници
Dirk de Vos: Flämische Meister: Jan van Eyck, Rogier van der Weyden, Hans Memling. DuMont, Köln, ISBN 3-8321-7201-7, S. 143–156. Jochen Sander: Hugo van der Goes, Stilentwicklung und Chronologie. Von Zabern, Mainz 1992, ISBN 3-8053-1226-1. S. Kemperdick, Erik Eising: Hugo van der Goes, Zwischen Schmerz und Seligkeit, Katalog zur Ausstellung in der Gemäldegalerie Berlin, Hirmer Verlag, 2023, ISBN 978-3-7774-3847-4 Категория:Колекции на Уфици