Директорната антена е антенна решетка от успоредни вибратори, от които се захранва само един в края и от неговото поле се възбуждат останалите, създавайки канал за бягаща вълна, излъчвана по оста на антената. Нарича се още антена „вълнови канал“ или антена с осево излъчване.Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г.Михайлов М. А. – Специализирани антени, Шумен, 2001 г. Антената е предложена за пръв път през 1925 г. от съветския учен инженер Р. А. ЛвовичДиректорная антенна, Устройство СВЧ и антенны. Посетен на 6 юни 2026 г. и през 1926 г. усъвършенствана от Шинтаро Уда от Имперския университет Тохоку, Япония, с по-малка роля, изиграна от неговия шеф Хидецугу Яги. (Това е предговорът и предварителното съобщение за серия от 11 статии със същото заглавие, написани от Уда между 1926 и 1929 г. за антената. Изглежда обаче, че предварителното съобщение на Уда е довело до загуба на новост на изобретението му и до непатентоспособност. Той не би бил информиран от професор Яги за това.) Затова е известна още като антена Уда – Яги или Яги антена.

Устройство и принцип на действие Директорната антена се състои от два или повече приблизително полувълнови дипола, най-често метални пръти, ленти или дискове. Активният елемент (А, а) е свързан с радиопредавателя или приемника (или и двете) чрез предавателна линия. Това е най-често вторият елемент с резонансна дължина λ/2. Първият вибратор е малко по-дълъг, поради което има комплексно входно съпротивление с индуктивна съставна, токът в него изостава на 90° от тока в активния вибратор и затова изпълнява ролята на рефлектор (R, p).

Останалите елементи са малко по-къси от активния, затова реактивното им съпротивление е капацитивно, токът в тях изостава от тока в активния вибратор (в първия директор на 90°) и така изпълняват ролята на директори (D, д; от англ. direct – насочвам):

Захранва се само активният вибратор, а всеки следващ се възбужда от полето на предходните и така се получава вълнови канал по оста на антената. Пасивните елементи обикновено са късо съединени диполи, т.е. вместо прекъсване в точката на захранване (като активния вибратор) се използва плътен вибратор. Те приемат и преизлъчват радиовълните от захранвания елемент, но в различна фаза, определена от точните им дължини и разстоянията между тях. Вълните от всички елементи се наслагват и интерферират. Сумирането е във фаза по оста на антената в посока от рефлектора към последния директор, затова в тази посока усилването е най-голямо и в нея е максимумът на диаграмата на насоченост (ДН).

Принцип на действие на директорна антена

В противоположна посока полетата се изваждат и сумарното поле е много слабо, което определя много ниско ниво на задния лист на ДН. Разстоянието от активния вибратор до рефлектора е (0,1 ÷ 0,35)λ, а до първия директор и между директорите – (0,15 ÷ 0,25)λ. Точните разстояния и дължини на елементите варират до известна степен в зависимост от специфичните конструкции.

Параметри и характеристики Коефициентите на насочено действие и усилване на антената нарастват с увеличаване на броя на директорите. Тъй като възбуждането им е пасивно, с отдалечаване от активния вибратор тяхното поле намалява и броят им рядко надвишава 10 – 11. При това ширината на ДН е не по-малко от 25 – 30°. Триелементна директорна антена има коефициент на усилване от приблизително 5 – 6 dBd, шестелементна – около 9 dBd, а десетелементна антена има коефициент на усилване приблизително 11 dBdОтносно симетричен полувълнов вибратор.. За дълги антени (повече от 15 елемента) може да се приеме, че коефициентът на усилване се увеличава с приблизително 2,2 dB за всяко удвояване на дължината на антената. Те имат умерено до високо усилване до 20 dBiОтносно изотропен (ненасочен излъчвател)., в зависимост от броя на използваните елементи, и ниво на задния лист до –20 dB.

Директорната антена може да бъде проектирана и като двуелементна антена (с един рефлектор или един директор), но това рядко се използва, тъй като характеристиките ѝ не са значително по-добри от тези на единичен вибратор.

Антената излъчва и приема поле с линейна поляризация – хоризонтална или вертикална, в зависимост от положението на вибраторите. Съществува и директорна антена с въртяща поляризация, съставена от две линейно поляризирани антени с взаимно перпендикулярни вибратори в една конструкция, захранвани с фазова разлика 90°. Дефазирането се реализира чрез удължаване на захранващата фидерна линия на едната антена с отрязък, дълъг където е дължината на вълната в кабела.

Широчината на честотната лента, в който антената поддържа своето усилване и импеданс на захранващата точка на ниво над 0,707 от резонансните им стойности, е до 15 % от централната честота, намалявайки при модели с по-високо усилване.

Антените „вълнови канал“ са сравнително леки и евтини, имат добра насоченост, сравнително проста конструкция и малка маса, а липсата на широки повърхности осигурява ниско влияние на вятъра. Тези качества определят широкото им приложение.

Приложение Директорните антени се използват широко като насочени антени за метрови и дециметрови вълни. Най-голямата и най-известна употреба е като наземни телевизионни антени, най-често приемни. Използват се и като приемни и предавателни антени в безжични системи за предаване на данни за фиксирани комуникационни връзки от точка до точка и комуникация на дълги разстояния на къси вълни от радиоразпръсквателни станции и радиолюбители. Сложната двуетажна директорна антена е основен тип антена за радарите от метров диапазон. Всеки етаж съдържа четен брой синфазно захранени единични директорни антени: в старите РЛС П-10 „Милка“ – четири, П-12 „Звезда“ – шест, а в съвременната П-18 „Венера“ (1РЛ-131) са 8 и създават ДН с ширина 5° в хоризонтална равнина. Диаграмите на насоченост във вертикална равнина на двата етажа са многолистови вследствие отражението от земята и взаимно припокриват провалите си. Това се реализира чрез подбор на разстоянието между етажите и захранването им с фазова разлика 72° и разпределение на мощността 60:40 % в полза на долния етаж.

Антената се използва не само в метровия и дециметровия вълнов диапазон, но и при по-високи честоти. Известни са няколко варианта на директорни наноантени за оптичния диапазон на електромагнитните вълни.Слюсар В. И. – Наноантенны: подходы и перспективы // Электроника: Наука, Технология, Бизнес. — 2009. — № 2. — С. 64.

Литература Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г. Михайлов М. А. – Специализирани антени, Шумен, 2001 г. Карл Ротхаммель «Антенны» ISBN 3-440-07018-2 ISBN 985-6487-15-3 (на руски език).

Източници и бележки

Категория:Антени