Нанси Шепърд-Хюз (Nancy Scheper-Hughes) е американска антроположка, родена през 1944 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство от ирландско-католически произход.
Биография Тя израства в работническа среда, което по-късно оформя чувствителността ѝ към социалната несправедливост, бедността и структурното насилие – теми, които ще станат централни в нейната научна и активистка дейност. Шепърд-Хюз завършва бакалавърска степен в University of California, Berkeley, където по-късно ще се върне като професор и ще прекара по-голямата част от академичната си кариера. Докторската си степен по антропология получава от University of California, Berkeley през 1976 г., като още в ранните си години се отличава с интерес към политическата икономия, медицинската антропология и социалната теория. През 1970-те години провежда първите си теренни изследвания в Ирландия, които по-късно ще доведат до книгата Saints, Scholars, and Schizophrenics. Този труд я утвърждава като изследовател, който умее да съчетава етнографска дълбочина с критичен анализ на социалните структури. Най-значимият период в кариерата ѝ започва през 1980-те години, когато тя започва дългосрочна работа в Бразилия. Там изследва бедността, детската смъртност и социалната изоставеност – теми, които кулминират в монументалната книга Death Without Weeping (1992). Този труд я превръща в една от най-цитираните антроположки в света и поставя началото на нейния международен авторитет. През 1990-те години Шепърд-Хюз развива концепцията за „милитантна антропология“, настоявайки, че антропологът трябва да бъде морално и политически ангажиран. Тя става активен участник в кампании срещу трафика на органи, медицинския туризъм и експлоатацията на уязвими групи. През 1999 г. създава организацията Organs Watch, която документира нелегалната търговия с органи в над 20 държави. Като преподавател в UC Berkeley, Шепърд-Хюз е известна със своята взискателност, критичност и отдаденост към студентите. Тя обучава поколения антрополози, които днес работят в области като глобално здраве, биоетика, хуманитарни науки и социална политика. Нанси Шепърд-Хюз е сред най-влиятелните и провокативни фигури в съвременната антропология. Нейната работа се отличава с методологична смелост, политическа чувствителност и морална категоричност. Тя настоява, че антропологията не може да бъде дисциплина, която просто „описва“ – тя трябва да бъде дисциплина, която заема позиция, разобличава структурното насилие и защитава уязвимите. В този смисъл Шепърд-Хюз стои редом до автори като Пол Фармър, Дидие Фасен, Артър Клайнман и Майкъл Таусиг, които също изследват пресечните точки между биомедицината, властта, морала и социалната несправедливост. Нейните трудове са част от по-широкото движение на критичната медицинска антропология, което поставя под въпрос универсалността на биомедицинските категории и разкрива политическите сили, които оформят телата и животите на хората. Нейната работа е отличена с множество награди, включително признания от American Anthropological Association и Wenner-Gren Foundation. Тя е канена да изнася лекции в престижни университети по целия свят и остава активен глас в дебатите за биомедицината, човешките права и глобалните неравенства. Днес Нанси Шепърд-Хюз е почетен професор в University of California, Berkeley и продължава да публикува, да участва в международни конференции и да работи по теми, свързани с моралната икономия на телата, политическото насилие и етиката на антропологичната практика.
Работата на Нанси Шепърд Хюз
Death Without Weeping (1992) е един от най-цитираните и най-влиятелни трудове в антропологията на XX век. Шепърд-Хюз изследва бедните квартали на Бразилия, където детската смъртност е толкова висока, че майките развиват специфични емоционални стратегии за справяне. Тя показва, че „емоционалната икономия“ на майчинството не е биологично предопределена, а е продукт на структурно насилие – термин, който Пол Фармър развива в Pathologies of Power. Шепърд-Хюз демонстрира как държавната небрежност, икономическата експлоатация и историческите неравенства произвеждат условия, в които смъртта става част от ежедневието. Тук тя се доближава до Майкъл Таусиг (The Nervous System), който също описва как насилието се натрупва в телата и социалните отношения, докато стане „нормално“. В The Mindful Body (1987), написана заедно с Маргарет Лок, Шепърд-Хюз предлага три нива на анализ на тялото:
индивидуално тяло (биологичното); социално тяло (символичното); политическо тяло (тялото като обект на власт).
Този модел става основополагащ за медицинската антропология и е в основата на по-късните разработки на Лок и Нгуен (An Anthropology of Biomedicine). Шепърд-Хюз критикува биомедицината за това, че претендира за универсалност, докато всъщност е културно и политически обусловена. Тя настоява, че болестта не може да бъде разбрана само като биологичен процес – тя е социално преживяване, морална категория и политически феномен. В началото на XXI век Шепърд-Хюз се превръща в едно от най-разпознаваемите лица в изследването на нелегалната търговия с органи. В The Global Traffic in Human Organs (2000) и Parts Unknown (2004) тя разкрива глобални мрежи, в които бедни хора продават части от телата си, за да оцелеят. Тук тя въвежда понятието „биологични граждани“, което резонира с работата на Адриана Петрина (Life Exposed). Шепърд-Хюз показва, че в условията на глобален капитализъм телата на бедните се превръщат в суровина за богатите. Тя описва „пазар на органи“, който функционира чрез:
икономическа принуда; измама; корупция; медицински туризъм.
Тази работа я поставя в диалог с Дидие Фасен (Humanitarian Reason), който изследва моралната икономика на хуманитаризма и неравенствата, които тя често прикрива. В The Primacy of the Ethical (1995) Шепърд-Хюз формулира своята най-радикална теза: антропологията трябва да бъде етично ангажирана.
Тя критикува „етнографския релативизъм“, който според нея често служи като оправдание за бездействие. Шепърд-Хюз настоява, че антропологът трябва да бъде:
свидетел; активист; защитник на уязвимите; разобличител на несправедливостта.
Тази позиция предизвиква оживени дебати. Жарет Зигон (Moral Breakdown and Ethical Repair) предлага по-феноменологичен подход към морала, но Шепърд-Хюз остава категорична: моралът е политическа практика, а не абстрактна философия. В Saints, Scholars, and Schizophrenics (2001) Шепърд-Хюз изследва психичните разстройства в ирландска общност. Тя показва как социалната структура, религиозните норми и икономическите трансформации оформят преживяването на психичната болест. Тук тя се доближава до Артър Клайнман, който в The Violence of Everyday Life разглежда психичното страдание като морално и социално явление. Шепърд-Хюз демонстрира, че психичната болест не е само медицинска диагноза – тя е отражение на социални напрежения, културни очаквания и исторически промени.
Нанси Шепърд-Хюз е антрополог, който отказва да бъде неутрален. Нейната работа разкрива как структурното насилие прониква в телата, емоциите и моралните светове на хората. Тя настоява, че антропологията трябва да бъде дисциплина, която не само анализира, но и действа. В епоха на глобални кризи – пандемии, миграционни вълни, хуманитарни катастрофи – нейните идеи звучат по-актуално от всякога. Шепърд-Хюз ни напомня, че антропологията е не просто наука за културата, а наука за живота, смъртта и моралната отговорност. ГодинаСъбитиеОписание и значение1944РажданеРодена в Бруклин, Ню Йорк, в ирландско-католическо работническо семейство. Социалната среда оформя бъдещата ѝ чувствителност към бедността и неравенствата.1960–1965Университетско образованиеЗапочва обучението си в University of California, Berkeley. Развива интерес към социална теория, политическа икономия и антропология.1976Докторска степенЗавършва PhD по антропология в UC Berkeley. Дисертацията ѝ поставя основите на интереса към психично здраве и социални структури.1970–1979Теренна работа в ИрландияПровежда изследвания в селска ирландска общност. Резултатът е книгата Saints, Scholars, and Schizophrenics, която става класика.1980–1992Теренна работа в БразилияИзследва бедност, детска смъртност и социална изоставеност. Този период води до Death Without Weeping, един от най-влиятелните трудове в антропологията.1987„The Mindful Body“Заедно с Маргарет Лок публикува фундаменталната статия, която променя медицинската антропология чрез модела на трите тела.1992Публикуване на Death Without WeepingКнигата получава международно признание и става ключов текст за структурното насилие и антропологията на бедността.1995„The Primacy of the Ethical“Формулира концепцията за „милитантна антропология“ – етично ангажирана, политически активна и морално отговорна.1999Основаване на Organs WatchСъздава международна организация за мониторинг на нелегалната търговия с органи. Работи в над 20 държави.2000–2004Изследвания върху трафика на органиПубликува The Global Traffic in Human Organs и Parts Unknown, които разкриват глобалната икономика на телата.2001Преиздаване на Saints, Scholars, and SchizophrenicsРазширено и обновено издание, което затвърждава значението на труда в антропологията на психичното здраве.2000–2020Преподавателска дейност в UC BerkeleyСтава един от най-влиятелните преподаватели в катедрата по антропология. Обучава поколения изследователи.2020–днесПочетен професорПродължава да публикува, да участва в конференции и да работи по теми като биоетика, глобално здраве и морална икономия.
Основни книги и ключови публикации Монографии (книги)
Scheper-Hughes, Nancy. Saints, Scholars, and Schizophrenics: Mental Illness in Rural Ireland. Berkeley: University of California Press, 1979. (Revised edition: 2001) Scheper-Hughes, Nancy. Death Without Weeping: The Violence of Everyday Life in Brazil. Berkeley: University of California Press, 1992. Scheper-Hughes, Nancy. Small Wars: The Cultural Politics of Childhood. Berkeley: University of California Press, 1998. (Сборник, редактиран от нея, но често се включва в основните ѝ трудове.) Scheper-Hughes, Nancy, and Carolyn Sargent (eds.). Small Wars: The Cultural Politics of Childhood. Berkeley: University of California Press, 1998. (Редакторски труд, но ключов за разбирането на нейната перспектива.)
Канонични статии
Scheper-Hughes, Nancy, and Margaret Lock. “The Mindful Body: A Prolegomenon to Future Work in Medical Anthropology.” Medical Anthropology Quarterly 1(1), 1987: 6 – 41. Scheper-Hughes, Nancy. “The Primacy of the Ethical: Propositions for a Militant Anthropology.” Current Anthropology 36(3), 1995: 409 – 440. Scheper-Hughes, Nancy. “The Global Traffic in Human Organs.” Current Anthropology 41(2), 2000: 191 – 224. Scheper-Hughes, Nancy. “Parts Unknown: Undercover Ethnography of the Organs-Trafficking Underworld.” Ethnography 5(1), 2004: 29 – 73. Scheper-Hughes, Nancy. “Maternal Thinking and the Politics of Survival.” Journal of Women in Culture and Society, 1985. (Ранен текст, важен за развитието на идеите в Death Without Weeping.) Scheper-Hughes, Nancy. “The Madness of Hunger: Sickness, Delirium, and Human Needs.” Culture, Medicine and Psychiatry, 1984. Scheper-Hughes, Nancy. “Violence in War and Peace.” В различни сборници; често препечатвана статия, свързана с темите за структурното насилие.
Доклади, активистки и приложни текстове
Organs Watch Reports (1999–днес) Доклади и анализи за нелегалната търговия с органи, публикувани чрез организацията Organs Watch, основана от Шепърд‑Хюз. Scheper-Hughes, Nancy. “The Last Commodity: Post-Human Ethics and the Global Traffic in ‘Fresh’ Organs.” В различни сборници по биоетика (2000 – 2010). Scheper-Hughes, Nancy. “The Gray Zone: Human Trafficking, Organ Theft, and the Global Economy.” Публикувана в антологии за глобализация и криминални мрежи.
Редакторски трудове (важни, но не самостоятелни монографии)