Лукизъм (на английски: lookism), срещано и като дискриминация по външен вид, е термин от социологията и психологията, който обозначава предразсъдъците или дискриминационното отношение спрямо хора, основани изцяло на техния физически облик. Феноменът се изразява в подсъзнателно или съзнателно предпочитание към привлекателните хора, приписвайки им по-позитивни качества (интелигентност, доброта, успех), докато по-малко привлекателните индивиди биват оценявани негативно или пренебрегвани в различни сфери на обществения живот.

Терминът се появява за първи път в края на 70-те години на XX век в рамките на американски движения за социални права, но по-късно обхваща всички аспекти на физическата привлекателност (включително ръст, тегло, симетрия на лицето и расови белези).

Социално-психологическа основа В основата на лукизма стои психологическият феномен „ефект на ореола“ (на английски: halo effect). При него общата оценка за даден човек се влияе силно от една негова специфична черта (в случая – красотата). В социалната психология е документиран стереотипът „това, което е красиво, е добро“.Dion, K., Berscheid, E., & Walster, E. (1972). What is beautiful is good. – Journal of Personality and Social Psychology. Категория:Социология Категория:Социална психология

Проучванията показват, че хората подсъзнателно асоциират физическата привлекателност със здраве, висока интелигентност и по-добри социални умения, въпреки липсата на обективна научна връзка между тях.

Проявления в обществото На работното място Това е една от най-интензивно изследваните сфери на проявление на лукизма. В икономиката съществуват термините:

Премия за красота (на английски: beauty premium): Статистически доказана тенденция по-привлекателните служители да получават по-високи стартови заплати и по-чести повишения при еднаква квалификация с колегите си.Hamermesh, Daniel S. (2011). Beauty Pays: Why Attractive People Are More Successful. – Princeton University Press. Наказание за неатрактивност: По-ниски шансове за преминаване на интервю за работа, особено на позиции, включващи директен контакт с клиенти (продажби, рецепция).

В образователната система Експерименти в училищна среда разкриват, че преподавателите често имат по-високи подсъзнателни очаквания за успеха и поведението на ученици, които смятат за привлекателни. Обратно, децата с наднормено тегло или специфични физически особености по-често стават жертва на училищен тормоз (булинг) от страна на своите връстници.

В правосъдието Изследвания в областта на съдебната психология показват, че физически привлекателните подсъдими получават средно по-леки присъди от съдебните заседатели и съдиите за сходни престъпления, в сравнение с лица, които не отговарят на общоприетите стандарти за красота.Rhode, Deborah L. (2010). The Beauty Bias: The Injustice of Appearance in Life and Law. – Oxford University Press.

Критика и биологичен контекст Критиците на теорията за лукизма като чисто социален конструкт твърдят, че предпочитанието към определени физически характеристики (като симетрия на лицето, чиста кожа и определено съотношение на талията към ханша) е еволюционно заложено в човешката биология. Тези белези подсъзнателно се възприемат като индикатори за добро здраве, силна имунна система и генетично качество, което прави пълното изкореняване на явлението чрез закони изключително трудно.

Вижте също Ефект на ореола Дискриминация

Източници