Балкански вечерник (Hesperis theophrasti) е двугодишно до многогодишно тревисто растение от семейство Кръстоцветни. В България е уязвим вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Двугодишно до многогодишно тревисто растение с високо 10 – 60(80) cm стъбло. Приосновните листа са перестоизрязани до почти целокрайни, а стъбловите са назъбени, покрити с двуделни власинки. Съцветията са гроздовидни; цветовете са сравнително едри, с 10 – 18 mm дълги розови или червеникаворозови венчелистчета. Плодовете са гъсто жлезистовлакнести шушулки. Семената са дребни, тъмнокафяви, разположени по една редица в гнездо.
Цъфти юни – юли, плодоноси август – септември. Опрашва се от насекоми и се размножава със семена, разпространявани барохорно.
Разпространение и местообитания Общото му разпространение е ограничено до Балканския полуостров (Албания, България, Гърция, Северна Македония и европейската част на Турция). В България се среща във Витошкия район (Люлин планина), Рила, Тракийската низина и Странджа, на надморска височина от 300 до около 1300 m.
Расте по сухи, предимно каменисти места, из храсталаци и горски поляни. Популациите са малочислени, с мозаечна структура, изградени от отделни растения и пространствено изолирани групи.
Природозащитен статут Стопанската дейност, интензивното земеделие и животновъдство в равнинните и предпланинските райони водят до неблагоприятни промени в структурата на популациите и ограничават възобновяването им. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.Приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие. lex.bg. Посетен на 28 юни 2026 г. Част от находищата са в защитени територии (национален парк „Рила“ и природен парк „Странджа“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Необходими са ограничаване на стопанската дейност около находищата и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници
Категория:Кръстоцветни