Глухарчевидна жълтица (Leontodon saxatilis) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Многогодишно нежлезисто влакнесто тревисто растение, чиито власинки са 2- или 3-делни и разположени на къси стълбчета. Стъблата са високи 5 – 20 cm, неразклонени. Листата са дълги 20 – 150 mm и широки 3 – 10 mm, обратноланцетни, целокрайни или пересто врязани, клиновидно стеснени в дръжка. Кошничките са единични, а обвивните листчета са дълги 6 – 9 mm, с тъмнокафяв ципест ръб, почти голи. Крайните езичести цветове имат сивкаво-виолетова надлъжна ивица по външната си повърхност. Плодосемките са от два типа – външните с къса хвърчилка от люспи, а вътрешните с носче и хвърчилка от четинки. Цъфти през юни – юли, а плодоноси през юли – август. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът е установен в Западния Предбалкан (Вършец) и Западна Стара планина (град Годеч), на надморска височина 400 – 800 m. Общото му разпространение обхваща Западна, Централна и Южна Европа и Северозападна Африка. Среща се край коларски пътища и в участъци с по-разредена тревиста растителност в сенокосни ливади и пасища. Образува фрагментирана популация, чиито отделни субпопулации включват от няколко десетки до няколкостотин индивида, растящи поединично или на групи.
Природозащитен статут Потенциална заплаха за популацията е промяната в режима на ползване на ливадите – преустановяване на косенето, разораване и замърсяване с битови отпадъци. Находището на вида попада в защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан“ от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Като необходими мерки се посочват проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници
Категория:Сложноцветни