Лагуровият лопен (Verbascum lagurus) е двугодишно тревисто растение от семейство Живеничеви. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Двугодишно тревисто растение, сиво-бяло, гъстонапластено с многоклетъчни разклонени власинки. Стъблото е изправено, високо 60 – 120 cm, облистено, най-често неразклонено. Приосновните листа са с дръжки, дълги 3 – 6 cm, а петурите им – дълги 6 – 25 cm и широки 2,5 – 10 cm, продълговатоелиптични, късозаострени, в основата овални или клиновидни, неясно назъбени или целокрайни. Стъбловите листа се скъсяват нагоре – долните са подобни на приосновните, а горните са приседнали или сърцевидни. Цветовете са по 2 – 6 в дихазии, образуващи сложно класовидно съцветие. Чашката е дълга 4 – 7 mm, с ланцетни, заострени дялове. Венчето е жълто, с диаметър 20 – 30 mm, отвън напластено, отвътре голо. Тичинките са 5, с жълти дръжки, покрити с бели папили. Семената са дълги 0,8 mm, коничнопризматични. Цъфти през юни – август, плодоноси през юли – октомври. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена. В България се среща само подвидът Verbascum lagurus subsp. ponticum.

Разпространение и местообитания В България видът се среща в Тунджанската хълмиста равнина (високите части на Сакар) и в Странджа (край селата Сливарово и Бродилово, връх Папия, резерватите „Витаново“ и „Узунбуджак“); расте от 300 до 800 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща България, Турция (европейската част, Странджа и района край Босфора) и Югозападна Азия (Северозападна Анатолия).

Среща се по тревисти и каменисти места, горски поляни, горски периферии и сечища в границите на дъбовия (източногорунови, благунови, благуново-церови гори) и габърово-горуновия пояс. Образува малочислени популации, при които семенното възобновяване протича нормално, но бавно.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват утъпкването на индивидите, малочислеността на популацията и бавното ѝ възобновяване.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му се намират в границите на природен парк „Странджа“ и в строги резерватни територии, а находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са мониторинг на състоянието на популациите, проучване на числеността и площта им, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите го фактори, както и събиране на семена за съхраняване в семенна генбанка.

Източници