Манагетовата метличина (Centaurea mannagettae) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, балкански ендемит. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.

Описание Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблата са високи 15 – 40 cm, вълнестовлакнести в основата. Листата са почти голи или паяжинновлакнести; приосновните са двойно перести, с тяснолинейни, до 2 mm широки листни дялове, а стъбловите – почти целокрайни. Обвивката на кошничката е около 15 – 17 mm в диаметър. Обвивните листчета са широколанцетни, с низбягващи придатъци, кафяви до възчерни, със 7 – 9(11) двойки ресни. Цветовете са жълти, като външните са малко по-дълги от вътрешните. Плодосемката е дълга около 4 mm, а хвърчилката е равна или малко по-дълга от нея. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Насекомоопрашващо се растение.

Разпространение и местообитания Расте по сухи каменисти места с варовикова скална основа и хумусно-карбонатни почви. Популациите са жизнени, но са силно фрагментирани, с ограничена площ (по около 500 до 1000 m²) и са изградени най-често от няколко десетки индивида. В България се среща в Славянка, Пирин (хижа Яворов, Пеещите скали, Бялата вода, склоновете над Банско), Рила, Тракийската низина (Бесапарските ридове) и Тунджанската хълмиста равнина (Тополовград), на 300 – 1400 m надморска височина. Общото разпространение на вида обхваща България и Република Македония.

Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват намаляването на заеманата площ вследствие усвояване на територии за лозарство по Бесапарските ридове, добивът на инертни материали и ерозията, както и ниският възобновителен и миграционен потенциал на вида, специфичният хабитат, към който е привързан, и ограниченото му разпространение.

Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в списъка на застрашените растения на IUCN от 1997 г. с категория „рядък“. Част от популациите му са в границите на национален парк „Пирин“, а част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват обявяване на Бесапарските ридове за защитена територия, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в град Садово.

Източници