Мирикария (Myricaria germanica) е храст от семейство Tamaricaceae. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Храст, висок 0,6 – 2,5 m. Клонките са изправени, кафяво-червеникави. Листата (2 – 5 mm) са линейно-ланцетни, сиво-зелени, тъпи, приседнали, плътно припокриващи се към клонките. Прицветниците са по-дълги от цветовете. Чашката и венчето са петделни, розови до бели, събрани във връхно класовидно съцветие, дълго 4 – 12 cm. Тичинките са 10, с дръжки, сраснали до средата; завръзът е с приседнали близалца. Плодът е пирамидална кутийка. Семената са дребни, с хвърчилка от власинки. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Обитава крайречни храсталаци върху чакълести наноси. Видът е установен само в едно находище, с един нормално развит, семеобразуващ индивид; при последвалите теренни проучвания не е потвърден поради сериозни промени в местообитанието, настъпили в резултат на естествена сукцесия. Възможно е намирането му и в други локалитети, тъй като се разпространява анемохорно (чрез вятъра) и има висока семенна продуктивност. В България е известен от Знеполския район (Милевска планина, край пътя между селата Средорек и Долно Кобиле), на 900 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Скандинавия, планините на Централна и Южна Европа, Крим, Кавказ, Мала Азия и Северозападен Иран.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват естествените сукцесионни процеси и ограниченото разпространение на вида. Мирикарията е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие, а находището ѝ е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходима мярка за защита се посочва проучване за потвърждаване на разпространението му в страната.
Източници